Публикувана: 15 септ. 2014, 08:00 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2014, 06:52 ч.

Спомен за първия учебен ден

8 977
68
1

# 45 17 септ. 2014, 10:34 ч.

Мнения: 1 571

Ох, първия учебен ден... ooooh!

Бях много дребна и слаба, нищо не виждах напред в двора на училището. Бях облечена в рокличка с бухнати ръкави в синьо и бяло и имах огромна (ОГРОМНА!) панделка на главата, пак в синьо и бяло, бях много смешна. С един голям букет и с един огромен.... херпес, заемащ цялата ми устна и половината ми буза Laughing

. Като влезнахме в класната стая, тя ми се стори ужасно голяма. Имах чувството, че по- голямо нещо не съм виждала Laughing

. И общо взето, това са ми спомените, не помня съвсем как протече цялата работа, но беше ужасно с тоя херпес, бях много притеснена. Mr. Green

Колко години минаха от тогава, не е истина. И как ми се иска да се върна там с огромната си панделка и херпес.... Sad

# 46 17 септ. 2014, 10:45 ч.

Мнения: 7 849

Аз имах два първи дни. Да, единият започна на 1-ви септември в друга държава. бях уплашена, не знаех много добре езика... Започнах го със страх. И на следващата година вече беше тук - в София, бях щастлива, доволна, с много надежди. И както се казва с една идея по- голямо самочувствие, че не ми е за първи път. Laughing

# 47 17 септ. 2014, 10:59 ч.

софия
Мнения: 2 569

Имам ярък спомен от първия учебен ден , защото едно врабче ме маркира на якичката на бялата блузка. Било против уроки , казваха компетентните баби.Беше слънчев ден в последната четвърт на миналия век. Хванах се за ръчичка с едно момченце от детската градина. Той се дърпа, аз стискам. Joy

# 48 17 септ. 2014, 11:40 ч.

Мнения: 1 004

Изобщо не помня първия учебен ден, че дори и следващите няколко Rolling Eyes

Единствено откъслечни спомени, като например, че реших, че ще бъдем приятелки с едно момиче от класа и май помня подреждането по чиновете, което учителката правеше всеки първи учебен ден..
Аз принципно нямам почти никакви спомени до доста голяма възраст, все едно някой ми ги е изтрил от мозъка.
А в 1ви клас бяхме целодневно и хич не помня как съм се прибирала на обяд и после пак съм ходила, нито какво съм знаела, какво сме учили. Само знам, че тестовете по математика ми бяха винаги без грешки, докато диктовките все имаха по някоя грешка. Знам че във 2 клас за първи път вдигнах ръка, толкова ме беше срам. От срам дори веднъж се напишках на чина, май в 1 клас. Но пък после бях най-добрата ученичка в класа Heart Eyes

# 49 17 септ. 2014, 11:54 ч.

HH
Мнения: 3 409

Аз си спомням целия ден, все едно беше вчера. На 15 сутринта се събудих без тоалет, не защото майка ми е забравила, а защото докато обикаляхме не си харесах нищо. Спомням си, че нейна приятелка беше обещала да докара стока в магаизина си на 15 сутринта и ходихме първо до магазина Laughing

Позамазхме положението и тръгнахме. Бях недоволна, защото ме бяха сложили в клас, в който не познавах нито едно дете. Децата от моята градина бяха разпределени в другите 2 класа. Молих се много време на майка ми да ме премести, тя отказа и до ден днешен съм и благодарна, че не го направи.

# 50 17 септ. 2014, 12:03 ч.

Мнения: X

Спомням си, че бях много сърдита тогава, снимките също го потвърждават, не знам дали е било заради ярко жълтата рокля на червени лалета или заради огромните червени панделки на двете ми опашки. Mr. Green

Наистина бяха огромни. Shocked

Сега, като се гледам съм приличала на нещо смесено между клоун и дете от филм на ужасите. Grinning

Помня, че ръчках майка ми да ми даде пари, явно ми е дала не колкото съм искала, защото на снимката в която държа парите съм бясна. Laughing

Спомням си че си заклещих сандалът когато влизахме за пръв път в училището- голям срам, прибраха ме с рев! Laughing

# 51 17 септ. 2014, 12:11 ч.

Мнения: 7 082

Нямам особени спомени, освен, че имаше твърде много хора и ме беше страх да не се изгубя.
А, да, имах ужасно къса коса. Майка ми вечно ме подстригваше, а аз въобще не се харесвах с къса коса. Laughing

Иначе помня изпита си за влизане в тая паралелка, питаха ме кое от двете - две кокошки или едно агне има повече крака и ме караха да чета една страница от Дивите лебеди. Simple Smile

# 52 17 септ. 2014, 12:54 ч.

Мнения: 6 640

бях с тъмно синя плисирана пола и бяла ризка (май си беше униформа това преди 100 години) и с вързана на 2 опашки коса, толкова опъната, че приличах на китайче. зачислиха ме към една 30-килограмова, изпосталяла рускиня със злобен поглед... и така се сбогувах с безгрижното детство! Mr. Green

# 53 17 септ. 2014, 13:18 ч.

Мнения: 1 319

Еееех, далечната 1990 година... Помня, че преди началото на учебната година ме записаха с тази песен: https://www.youtube.com/watch?v=2W14Eo8pTRI и я въртяха по радиото. После я пях и на откриването на годината като поздрав към всички първолаци Grinning

Не исках да сляза от сцената и ми стана мъчно, че не ми дадоха и стихче да кажа. Баща ми не можа да остане с мен в класната стая, защото трябваше да отиде на работа. Оказах се единственото дете без родител в стаята. Учителката диктуваше какви тетрадки са необходими, а аз си записах следното на листче 5х5 см: 2 тет.пис., 2 тет.мат. Нашите до ден-днешен ме бъзикат за това Laughing

Много обичах да ходя на училище, до последно бях така. Учителката ми още ме разпознава, нищо че са минали 20 години откакто ми е преподавала...

Последна редакция: ср, 17 сеп 2014, 13:25 от Shirley-Ann

# 54 17 септ. 2014, 13:40 ч.

Варна
Мнения: 11 822

Нямам никакви спомени нито от първия учебен ден, нито от детската градина. Дори не помня, че майка ми е била музикалната ръководителка в детската и ми е преподавала.

Мозакът ми е гладък и блести като калайдисана медна тава.

# 55 17 септ. 2014, 14:14 ч.

Мнения: 1 569

Аз пък помня само моя съученик Стоян, който плачеше с глас за майка си и накрая жената влезе с нас в класната стая...

Дъщеря ми ще е в първи клас догодина, от сега се вълнувам Crazy

# 56 17 септ. 2014, 15:16 ч.

Балчик
Мнения: 9 285

Моят първи учебен ден беше през 1978 година и не помня абсолютно нищо от него.
Явно не съм се впечатлила за цял живот от това събитие. Simple Smile

За сметка на това всяка година преживявам първия учебен ден с умиление и просълзяване (учителка съм).

Цитат на: gerri_p в ср, 17 сеп 2014, 11:40

Аз принципно нямам почти никакви спомени до доста голяма възраст, все едно някой ми ги е изтрил от мозъка.

И аз съм така и това много ме тормози. Наскоро си мислих да пускам тема по този въпрос, за да видя само аз ли съм такава или има и други. По принцип не считам детството си за особено щастливо и си мисля дали съзнателно не съм "затрила" този период от паметта си. newsm78

Последна редакция: ср, 17 сеп 2014, 15:26 от Джемма

# 57 17 септ. 2014, 15:20 ч.

Мнения: 4 498

Върнах се назад в спомените си. Оказа се, че не помня много много, а се смятам за паметлива.

Обаче пък се поразрових във ФБ и си намерих класната - другарката Банкова. Същата е, само годините са оставили отпечатък върху лицето й. Дано е все така добра с децата. Разбрах, че миналата година е поела първокласници и ми стана много мило.

Shirley-Ann, нашите още помнят едно от култовите ми съкращения - за дом да напр съч на тема пр пт и пр цв. Ето защо така заобичах стенографията след години, ми че то е изморително да пишеш цели думи. /в превод означава - за домашно да направя съчинение на тема пролетни прички и пролетни цветя/ Heart Eyes

# 58 17 септ. 2014, 18:48 ч.

София
Мнения: 9 371

Аз помня само, че бях с едни червени лачени обувки. Бяхме се наредили в някаква редица на двора и ми беше топло на краката, защото бях с чорапи и исках да ги сваля.
Това е Joy

# 59 17 септ. 2014, 19:47 ч.

София/Севлиево
Мнения: 12 421

На моят първи 15.09 през далечната вече 1990 година си спомням, че беше валяло и доста хладно.Бях облечена с розово-червена рокля от много приятна материя ,подобна на вълна.Тате ми я беше донесъл от Либия и с огромна синьо-жълта кожена чанта на гърба.Носех и цветя за моят господин-никога няма да забравя как се чудех защо всички имат госпожи, а нашият клас - господин.Спомням се и първото момиче,с което се запознах в двора.Понеже не познавах абсолютно никой се заговорих с нея и се оказа от моя клас.После в класа ми имах две познати деца от детската градина.С едното момиче бяхме повече от приятелки-като сестри.По едно време си спомням, че цялото и семейство живееше у дома докато си ремонтираха техния дом.Правехме всичко заедно, но се разделихме в 5-ти клас,когато майка и почина и тя се премести да живее и учи на друго място.Иначе си поддържам връзка с две други съученички от началния курс, като даже на едната ходих миналата година на сватба, а не се бяхме виждали от 2006-та, т.к. тя замина да живее в Германия.Бяха много хубави години.Най-много обичах да ходя да се храня в стола, защото татко беше главния готвач и готвеше много вкусно...Та това е от мен Simple Smile

Цитат на: deskatta в ср, 17 сеп 2014, 15:20

за дом да напр съч на тема пр пт и пр цв. Ето защо така заобичах стенографията след години, ми че то е изморително да пишеш цели думи. /в превод означава - за домашно да направя съчинение на тема пролетни прички и пролетни цветя/ Heart Eyes

И аз така си съкращавах, особено в университета,понеже преподавателите много бързо говореха и трудно можех да запиша всичко си бях измислила едно съкращение "С. и Б." , което означаваше "семейство и брак" и никой не можеше да се сети какво е като взимаха колеги лекции от мен.

Препоръчани теми

Тема за абсурдни ситуации

Към всички вярващи в Бог

ПРЕМЕСТЕНА: Връщане на данъци от чужбина

Да се оплачем от... некадърните акушеро-гинеколози и акушери

Причина:

Причина: