Аз също съкращавам:
Д-р е домашна работа
ФВ, х. е физична величина, която характеризира
л. г. - лиричен герой
Д-р е домашна работа
ФВ, х. е физична величина, която характеризира
л. г. - лиричен герой
- Публикувана: 15 септ. 2014, 08:00 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2014, 06:52 ч.
Спомен за първия учебен ден
Беше септември,1997 г. Бях 7 и половина годишна,а още от 5 скъпата ми баба ме учеше да пиша и смятам,та бях съвсем готова за първия учебен ден,доста преди да настъпи.Не помня много неща,но това което се е запечатало в съзнанието ми е : Претъпкан заден двор на 30 СОУ в София.Не си спомням поради закъснение или просто случайно се озовах най-отзад на класа (бяхме строени 2ма по 2ма един зад друг всеки клас).Бях самичка,докато след малко се появи още едно човече (в първия момент не знаех момче или момиче е) Беше 3 пъти по едра от мен и късо подстригана.Докато се изнасяше програмата я видях как рони сълзи и до ден днешен ми е чудно какво толкова я е развълнувало или просто не и се е почвало школото 
Следващото,което помня е как ни заведоха до класната стая.ПОнеже имаше голям наплив от първолаци,ние бяхме 1ви Д клас и за нас нямаше място на първия етаж (където са първолачетата) Нашата стая беше на 2рия етаж при голямите и нямаше такива малки и сладки единични чинчета.Помня как разлиствах буквара,като седнах на чина и на там ми се губят спомените...
Докато бях 1ви клас,тези от 4ти ми се виждаха мноооооого голями какички и батковци и ми беше много готино ,че нашата стая е при ГОЛЯМИТЕ Лапешка му работа 
Следващото,което помня е как ни заведоха до класната стая.ПОнеже имаше голям наплив от първолаци,ние бяхме 1ви Д клас и за нас нямаше място на първия етаж (където са първолачетата) Нашата стая беше на 2рия етаж при голямите и нямаше такива малки и сладки единични чинчета.Помня как разлиствах буквара,като седнах на чина и на там ми се губят спомените... Докато бях 1ви клас,тези от 4ти ми се виждаха мноооооого голями какички и батковци и ми беше много готино ,че нашата стая е при ГОЛЯМИТЕ
Лапешка му работа 
Чувствата ми бяха много смесени...
Няколко дни преди 15 септември почина дядо ми. Аз отидох да му покажа какви хубави лачени бели обувки ми купи мама, но той лежеше и не дишаше...
Мама беше поръчала еднакви костюми за себе си и за мен с червено, но тя беше в черно, заради траура.
Направихме си снимки двете и с баба (скоро след това и баба почина от рак). Нейните ученици бяха й подарили много цветя. От дете обичам 15 септември и 24 май, и винаги ги свързвам с цветята на мама
Помня всичките си съученици. Кой къде стоеше, колко плахи бяхме. Помня и момиченцето, с което се сприятелихме. Бяхме неразделни до 5 клас и после тя се премести в друг град. Във София се видяхме (вече учехме висше и двете), но не беше същото.
Когато се прибирам, за да видя родителите си, срещам учителката ми и винаги ми е много приятно.
Няколко дни преди 15 септември почина дядо ми. Аз отидох да му покажа какви хубави лачени бели обувки ми купи мама, но той лежеше и не дишаше...
Мама беше поръчала еднакви костюми за себе си и за мен с червено, но тя беше в черно, заради траура.
Направихме си снимки двете и с баба (скоро след това и баба почина от рак). Нейните ученици бяха й подарили много цветя. От дете обичам 15 септември и 24 май, и винаги ги свързвам с цветята на мама
Помня всичките си съученици. Кой къде стоеше, колко плахи бяхме. Помня и момиченцето, с което се сприятелихме. Бяхме неразделни до 5 клас и после тя се премести в друг град. Във София се видяхме (вече учехме висше и двете), но не беше същото.
Когато се прибирам, за да видя родителите си, срещам учителката ми и винаги ми е много приятно.
Докато бях 1ви клас,тези от 4ти ми се виждаха мноооооого голями какички и батковци и ми беше много готино ,че нашата стая е при ГОЛЯМИТЕ Лапешка му работа
Лапешка му работа Ех, ех и ние така бяхме на етажи. На 1ви етаж бяха големите от 2 клас! Уоу!
Ами честито. Както се казва, ама то голям фарс като вземат да си честитят, сякаш кой знае какво щастие, за детето, а то напротив, свършва му свободата..."детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно...." както се пее в песента 
край на детството... щастливото де 
на мен най страшните години са ми от предучилищната и началното училище. Тогава слязох на земята с огромен трус..... Тогава разбрах , че и децата може да са адски агресивни, жестоки, подли и хитри, въпреки че са деца.....Идвах от един красив свят, изпълнен със слънце, изкуство, красота, цветя, животни и доброта, от 5 месечно бебе до 6 годишна живеех при баба и дядо в най красивото място на земята....Тръгнах на училище и попаднах в реалността.....Да помня, ли, ами нищо не помня, колкото и да ровя в паметта си....човешкото подсъзнание има тази способност , да изтрива неприятните спомени и да оставя само хубавото.
край на детството... щастливото де на мен най страшните години са ми от предучилищната и началното училище. Тогава слязох на земята с огромен трус..... Тогава разбрах , че и децата може да са адски агресивни, жестоки, подли и хитри, въпреки че са деца.....Идвах от един красив свят, изпълнен със слънце, изкуство, красота, цветя, животни и доброта, от 5 месечно бебе до 6 годишна живеех при баба и дядо в най красивото място на земята....Тръгнах на училище и попаднах в реалността.....Да помня, ли, ами нищо не помня, колкото и да ровя в паметта си....човешкото подсъзнание има тази способност , да изтрива неприятните спомени и да оставя само хубавото. 
Първият учебен ден в първи клас си спомням червените сандали с панделка, белия чорапогащник и червената рокля с дантела в долната част (още си я пазя и е като нова). Сплетената ми дълга коса и букет за госпожата...
Сменяйки училището след 3 години на първия учебен ден се разплаках, когато влязохме по класните стаи, защото вече бях в "голямото" училище и ми се видя огромно и много плашещо
Много хубаво време беше!
Сменяйки училището след 3 години на първия учебен ден се разплаках, когато влязохме по класните стаи, защото вече бях в "голямото" училище и ми се видя огромно и много плашещо
Много хубаво време беше!
Спомням си, че рецитирах едно стихотворение на откриването. Спомням си питката с мед на вратата на класната стая, спомням си буквара с червена панделка, спомням си моят чин - на първия ред към прозорците. Спомням си, че бях облечена като малко моряче с бяла ризка с котвичка и тъмно-синя пола. 
Много благи спомени! 
Много благи спомени! 
Помня вълнението в очите на родителите ми.
Помня, че бях уплашена какво ме чака... и не се радвах особено. Но пък се чувствах горда, голяма, пораснала
Помня дядо, който беше най-щастливият човек на земята, че е доживял този ден и е до мен, огромното му щастие, че вече има внучка в първи клас...
Помня, че целият двор на училището беше пълен с хора: ученици, родители, учители ... и как се питах:"Това ли е то? И какво толкова му се вълнуват възрастните на този първи учебен ден... Обаче пък и колко е хубаво, че вече съм толкова голяма, ученичка съм ... Боже, дали ще е трудно, как ще се справя... липсва ми Мария /приятелката ми от детската градина/..." Не знам защо, но този монолог, който вървеше в главата ми докато чаках в двора да започне всичко, го помня отлично, все едно е било вчера...
Помня, че бях уплашена какво ме чака... и не се радвах особено. Но пък се чувствах горда, голяма, пораснала
Помня дядо, който беше най-щастливият човек на земята, че е доживял този ден и е до мен, огромното му щастие, че вече има внучка в първи клас...
Помня, че целият двор на училището беше пълен с хора: ученици, родители, учители ... и как се питах:"Това ли е то? И какво толкова му се вълнуват възрастните на този първи учебен ден... Обаче пък и колко е хубаво, че вече съм толкова голяма, ученичка съм ... Боже, дали ще е трудно, как ще се справя... липсва ми Мария /приятелката ми от детската градина/..." Не знам защо, но този монолог, който вървеше в главата ми докато чаках в двора да започне всичко, го помня отлично, все едно е било вчера...
От първият учебен ден нямам кой знае какви спомени, но си спомням изпита, който имах, за да влезна ж училището. Беше 1987-ма. Майка ми много държеше да ме приемат в руското училище и на изпита ме изпитваха да пиша, да чета и ми показваха портрети на известни личности, да ги позная. Помня; яе ми показваха юри Гагарин. И помня когато ходехме да видим дали съм приета, валеше дъжд и майка се разплака от щастие.
Препоръчани теми