Спомен за първия учебен ден

Само аз ли съм нямала желание за първи клас? И как да имам, като знаех че класен ще ми е другаря Кюмюрджийски. Много зъл човек, много. От начало ни заплющя с една показалка по ръцете- ако закъснееш от междучасие, ако не си чул на коя страница е задачата...
Не помня как съм била облечена, помня че бях с две оранжеви кордели. И кафявата си ученическа чанта с един заек за апликация.
И аз лельосвах учителките, повечето бяха приятелки на майка ми.

Първи клас и въобще началния курс свързвам единствено със срещата ми с другарката Франкенщайн. Хем другарка, хем чудовище. Чудовищна комбинация.

Аз вече писах, че живеех при баба ми - на село. Учителката ми от 1ви клас ме помни, винаги се поздравяваме като отида на село. Пазя много топли чувства към тази госпожа.

Страхотна тема.  
Аз помня само, че казах някакво стихотворение за кукла и училище пред целия клас, като влязохме в стаята.   И кукла си носих, естествено.   Учителката ми от началния курс живееше в съседен блок и тъй като ме познаваше от преди, ми даде да го науча. Ходих и на репетиции в училището преди 15-ти.  

Много се радвам, че темата ви хареса!

И аз виждам моята класна , преподавал ми до 4-ти клас. Веднага ме познава. И вече 20 години не е "мръднала". Е , може би мъничко

Пурко, чудесна тема  

Помня, че бяха дошли мама, дядо и баба. Баща ми пак беше заминал някъде. Грееше слънце, майка ми не спираше да ме снима, а аз плачех с такъв устрем, все едно си бях наумила да издавя целия училищен двор.

Никога преди не се бях чувствала толкова изплашена. По незнайни и до днес причини бях решила, че веднъж престъпим ли прага на голямата, боядисана в жълто сграда, повече няма да видим близките си. Много развинтено въображение имах като малка.

Влязохме и седнахме на някакви чинове. Аз стисках букета като меч, но не виждах нищо - всичко ми се беше размазало в някакво голямо, цветно петно. Тогава едно момиченце с две руси опашки, кокетно стегнати с бели панделки, и най-сините очи на света, ме попита дали може да седне до мен. Казах да и се усмихнах, и изведнъж целият ми страх просто се свлече в краката ми, като наметало.

Поли, ако сега четеш това, искам да ти благодаря за тази детска магия, която направи преди толкова много години в една от стаите на 6-то у-ще. Благодаря ти, миличка  

На добър път на всички ученици!

И аз нямам грам спомен от първия учебен ден .
Иначе имам много други спомени от  преди 7 годишната  възраст , но от точно този първи учебен ден нямам грам спомен.Дори не помня с кого съм отишла в училище.

И аз си спомням първия учебен ден. Отидохме със сестричката и майка ми. Оказа се, че по някаква причина ме няма в списъците на първокласниците. Но другарката Димова, учителката на 1 а клас, ме взе под крилото си и останах при нея, в нейния клас. Спомням си и раницата ми- голяма и много шарена. Бяха ми я донесли от чужбина и никой нямаше такава.

На първия учебен бях с най-добрата си приятелка, с която сме израснали заедно и живеехме през една къща. Не съм се притеснявала изобщо, защото повечето деца ги познавах от детската градина. Падна ни се много мила класна.
Но всяка следваща година до 12-ти клас на 15 септември ми се е плакало. Най-ужасните дни в живота ми. Предпочитала съм да ида на следващия ден направо за часовете.

Боже,нищо не помня,ама то и много години са минали,точно 26г.
Помня,обаче,че нямах фасада отпред и не смеех да се усмихна,зер някои да не ми се подиграе.
Това е единствения ми спомен.

Помня, че бях с най-добрата ми приятелка от детинство и през цялото време се смеехме и се оглеждахме назад в редиците да видим някой познат. А имаше доста. Бях със зелена рокля, която беше шита по поръчка, специално за Първия "първи"   И леля ми помня, тогава нямаше малки и компактни видео камери, а онези грамадните, операторски. Женицата стоически издържа с това чудо върху рамената си през целия ден, благодарение на което в момента имам един много подробно заснет Първи учебен ден  
В интерес на истината гимназиалните "първи" ми бяха по-вълнуващи. Тогава вече си си намерил мястото и компанията. Пък и тийн годините са най-интересни и приятни. С някаква носталгия си ги спомням...

Аз имам много бегли спомени от първи клас. Помня си поличката - черна, плисирана, с бяла блузка и две опашки с големи бели панделки. Класният ми беше съседът ни по къща, а приятелката ми живееше срещу нас. Много ме беше страх от класния, а дъщеря му, която беше по-голяма от нас ни шпионираше докато играем на улицата и докладваше на баща си.  

Помня и едно от откриванията на учебната година във ВМИ-Варна. Бяхме се подредили в кръг на двора, а свещенникът освети сградата и след това мина с една китка здравец и започна да пръска всички от менчето със светената вода. Когато стигна до мен нещо се обърка и ме заля със светената вода. Бях мокра от глава до пети!

Това, което ми лиспва в Канада са цветята. Тук не е прието да се подаряват цветя на учителите. В България първият учебен ден за мен е свързан с мириса и гледката на цветя.

Първи клас си спомням отлично. Тогава разбрах какво е то това 100 килограмова рускиня изживяваща се минимум за генерал-губернатор на затънтена провинция....

И аз започнах училище през 1999 г. и бях с тъмносиньо костюмче на първия учебен ден . Предната нощ ми тече кръв от носа от страх, от първия учебен ден помня само, че до мен седна момче, Цецо, и аз бях много нещастна от този факт .

Аз си спомням, че бях скандализирана, когато учителката обясни, че ще ни поправя грешките в червено. Някак си ми беше трудно да приема, че ако изкривя някое ченгелче, защото ми се е разтреперала ръката, това ще бъде безкомпромисно отчетено и санкционирано.
Момичетата бяхме със бели чорапогащи и панделки в косите, а момчетата ми изглеждаха големи дечковци. Сложиха ме да седя до един Илианчо, който се оказа удивителен кавалер. И като цяло имам много добри спомени от съучениците си от началното училище докъм 7-ми клас със изключение на един, който си беше и си остана черна овца, ама хем черна, хем къдрава. И досега ми става много милно да ги видя, вече пораснали мъже и жени. С повечето момичета продължихме да се виждаме в гимназията, а момчетата ги изтървахме по техникумите.

С Евгени си играехме на семейство. Мерехме си температурата и той толкова се вживя веднъж, че се скара на една съученичка да не ни се месела в семейните работи, след което разбира се следваха големи подигравки.

Също така си спомням, че съвсем сами се прибрахме от училище с другите деца. Учителката ни помагаше да пресичаме една от по-опасните улици и оттам нататък дружно се прибирахме със съседчетата.

Имаше един добродушен немски дог, от който някои деца се плашеха, а на него така му се играеше. Пускаха го доста често стопаните му да си ходи свободно. Тогава така и не се появи някой възмутен родител, да начука канчето на собствениците.

Абе като цяло липсваше всякаква истерия и страх от страна на родителите.