В тази тема ми се иска да си спомним за нашия първи учебен ден- за емоциите, трепетите, може би мъничкото страх.
Все едно, че беше днес- беше слънчев 15-ти септември, аз бях много развълнувана и горда, че отивам на училище, че вече съм голяма. Бях облечена в красив костюм, шит по поръчка. Тенът ми тъмен от морето. Много от съучениците ми ги познавах от предучилищната.
Госпожата ни бе най- красивата и елегантна в цялото училище- висока. стройна, около 40-годишна, имаше/ а и все има/ нещо много аристократично в тази жена.
Насядахме по белите единични чинове. Появи се едно същество- момиченце, като кукла . с дълга руса къдрава коса и огромни зелени дяволити очи. Веднага ме попита дали искаме да бъдем приятелки. Аз бях много горда, че избра мен. И след толкова години все още се радвам, че сме близки. Със закъснение се появи и другата ми бъдеща приятелка /сега съм и кръстница не детето ѝ/. Беше много уплашена, с една огромна кордела на косата. Притеснено обясни, че е объркала вратата.