Спомен за първия учебен ден

  • 8 975
  • 68
  •   1
Отговори
  • в рока
  • Мнения: 1 120
 Честит празник на всички бивши и настоящи ученици, учители и родители! Много здраве ви пожелавам и успехи!

 В тази тема ми се иска да си спомним за нашия първи учебен ден- за емоциите, трепетите, може би мъничкото страх.

 Все едно, че беше днес- беше слънчев 15-ти септември, аз бях много развълнувана и горда, че отивам на училище, че вече съм голяма. Бях облечена в красив костюм, шит по поръчка. Тенът ми тъмен от морето. Много от съучениците ми ги познавах от предучилищната.
 Госпожата ни бе най- красивата и елегантна в цялото училище- висока. стройна, около 40-годишна, имаше/ а и все има/ нещо много аристократично в тази жена.

 Насядахме по белите единични чинове. Появи се едно същество- момиченце, като кукла . с дълга руса къдрава коса и огромни зелени дяволити очи. Веднага ме попита дали искаме да бъдем приятелки. Аз бях много горда, че избра мен. И след толкова години все още се радвам, че сме близки. Със закъснение се появи и другата ми бъдеща приятелка /сега съм и кръстница не детето ѝ/. Беше много уплашена, с една огромна кордела на косата. Притеснено обясни, че е объркала вратата.

# 1
  • Мнения: 1 788
Започнах училище на 7 годишна възраст.
От около 5 годишна нямах търпение, имах по-голям брат и редовно "учех" с него.
На моя 15-ти септември беше топло и слънчево.
Бях облечена според изискването - бяла риза с черна, плисирана пола, бял чорапогащник.
Ризата беше с жабо - единствената риза с жабо от целия клас.  Mr. Green
Косата ми тогава беше дълга, на две опашки, с огромни червени панделки.
Запознавах се наред с децата, имаше даже тържество, с музика, хоро, което така и не се научих да играя, но пък подскачах с най-голямо удоволствие.
После ни заведоха да си видим стаите, нареждаха ни на чиновете по номера.
Всичко беше хубаво, интересно и ново.
Докато после не започнах да разбирам, че не всички деца възприемат толкова чисто и отворено света и другите около тях.  Simple Smile

# 2
  • В сърцето на моите съкровища...:)
  • Мнения: 622
Много хубава тема!   bouquet

Честит първи учебен ден всички ученици! Спорна и ползотворна учебна година, изпълнена с незабравими мигове и много знания!

Спомням си,че се познавах с повечето от децата от детската градина, която посещавахме. Беше един хубав и слънчев 15-ти.
Строиха ни на училищния двор в редица. Всеки трябваше да си хване ''другарчето'' за ръка.  Mr. Green Аз все още нямах такова...Тогава, класната дойде при мен заедно с едно момиченце,което в последствие се оказа и най-добрата ми приятелка. Flutter С нея бяхме еднакви като близначки. Даже,често ни питаха дали сме сестри.  Mr. Green Хванахме се за ръка и това положение се запази, докато завършихме.
Нашето приятелство се запази и до ден днешен. Поддържаме контакт и си спомняме хубавите моменти. Hug

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 4 832
Олее, аз не помня толкова много неща. Нито как съм била облечена, нито някакви емоции. Помня, че стоим в двора и момичето пред мен имаше едни странни сини обеци Mr. Green Беше тъмнао момиче, странно ми се видя, оказа се, че баща й е от гръцки произход- Елена. През цялата церемония гледах нея.
Днес ми е много мило, а още нямам ученици.  Laughing

# 4
  • София
  • Мнения: 23 751
Нямам абсолютно никакъв спомен от първия ми учебен ден. Затова пък си спомням идеално завършването на детската градина.
Другата година, живот и здраве, ще имам първолачка. От сега си знам, че ще трябва да се запася с кърпички...

# 5
  • Мнения: 20 439
Спомням си първия учебен ден. Рокличката и жилетката. Нямаше асансьор (живеех на 11-ти етаж). Години след това бях убедена, че за абитуриентския ми бал също няма да има асансьор - така и стана, в 8h сутринта качвах тези 11 етажа боса с високите обувки в ръчичка. Laughing

# 6
  • София
  • Мнения: 1 154
Беше дъждовен 15-и септември, както и през останалите 12 години, дори и на завършването ми валя. Бях облечена в специално шита за повода рокля. Имах и две опашки с панделки. Мама ме изпрати като лисна менче вода пред мен. Спомням си също така, че бях много притеснена, тъй като трябваше да рецитирам някакво стихотворение пред цялото училище. Но се справих и бях ужасно горда от себе си.  Crazy

# 7
  • Мнения: 493
Страхотна тема! Благодаря на авторката!  bouquet

Първият учебен ден... Беше през далечната 1999 година - слънчев, но не особено топъл ден. Цяло лято чаках тази дата с огромно нетърпение - нови приятелчета, нов етап от живота Heart Eyes Даже имах и изява в празничната програма - рецитирах стихче за първокласниците ("Да си първокласник - то не е шега...) и приех ключа на знанието. Blush
Бях облечена с едно тъмносиньо костюмче - пола и сако, бяла риза и бели чорапки. Косата - вързана на опашка с голяма синя пандела.

И така, 15 години по-късно, днес е последният ми учебен ден - като студентка, последна година на обучение. Чувствам известна носталгия... Като всеки ученик, години наред мечтаех този ден на дойде, когато няма да ми се налага повече да се занимавам с учене на уроци, притеснение за изпити и бързане с цел незакъсняване за час. Но ето, че остана само още 1 година. Толкова бързо се извъртя всичко. И няма да се върне.  Sad Мъчно ми е, че най-безгрижните години от живота ми преминаха. Но, същевременно с това, съм доволна и от постигнатото. Не съжалявам за нито един избор, който съм направила относно своето образование.

Като учителско чедо, за мен 15 септември винаги е бил своеобразен празник. Винаги се радвам, когато видя майка ми, връщайки се от училище, с толкова много букети, че не може да ги обхване с ръце.   bouquet

# 8
  • Мнения: 4 199
Спомням си откъслечно, тъй като за мен това бе ден едновременно вълнуващ и плашещ. Тръгнах на училище на шест години, като ''компенсация'', че не съм ходила на ясли и градини. Отгледана съм от баба ми, малко блокче с двор с много зеленина, имаше няколко съседски деца и като цяло бях свикнала на спокойна атмосфера, четене на книжки и разказване на истории от нея и ходене на вилата ни в Стара планина, където по цял ден играех с котки, кокошки и кози и разбира се огромния и красив Рижо. По цяло лято се чувствах като Хайди - на високо в планината с баба , шарената торба с билки, яретата и овцете. Един от най-хубавите ми детски спомени.

И изведнъж - училищни звънци, рояци деца, съвсем нова атмосфера, която в първите месеци доста ме стресира. Бях облечена с бял чорапогащник на точки и чанта от Чехословакия, и бях много горда с придобивките си. Едно момче от горните класове ме спъна с думите ''свиквай заек''. Бях дебело дете и това допълнително ме притесняваше, как бих била приета от другите. Прибирах се с плач и главоболие - помня че се оплаквах на баба ''колко шумни са децата''. Помня, че почнах да пиша с лявата ръка, но ''госпожата'' дойде да ме поправи. Хубавите спомени са от класната ни госпожа Гергинова - много артистична, търпелива и мила, както и че винаги декламирах и пеех песнички когато имаше училищно мероприятие.

На днешния ден нека всички деца изживеят по красив и вълнуващ начин първите нови училищни трепети и да ги топлят само хубави спомени! На добър час!

# 9
  • Мнения: 47 352
Нямам абсолютно никакъв спомен от първия ми учебен ден...

И аз  newsm78 все си мислех, че помня, но се оказа, че помня това, което съм виждала на снимки...

# 10
  • София
  • Мнения: 9 400
Бях в едно сладко червено-черно костюмче шито по поръчка. Бях дребно дете, учителката ми ме попита кака или батко е в 1 клас, а като и казах, че съм аз тя реагира: аз какво ще те правя толкова дребна? В училището имаше театър за децата от учителите. Бях много щастлива, че съм ученичка.

# 11
  • Мнения: 80
 На добър час!  smile3525
Беше толкова отдавна, а в същото време все едно вчера.
Баба, ми уши клоширана пола, специално за този ден, купиха ми блузка и бяла жилетка, и нови лачени обувки. Голяма бяла панделка на дългата ми черна коса. Беше слънчев, прекрасен ден.
Първата ми издънка беше при поднасянето на букета на класната. Подавам букета и казвам: "Заповядай, лельо Цеце!"-тишина. Тя се обръща към мен, погалва ме по бузата /просълзих се от спомена/ и казва: " Вече съм другарко". Жената живее в съседния вход, израснала съм пред очите й.
Спомням си едно момче, в костюм /в ония години беше много трудно да намериш подобно нещо-детски костюм/ и огромна рана на лицето. Поднася букет на другарката-полски цветя, увити във вестник.
Букварчето, сложено на чина...
Много мили спомени!

# 12
  • София
  • Мнения: 9 400
На добър час!  smile3525
Беше толкова отдавна, а в същото време все едно вчера.
Баба, ми уши клоширана пола, специално за този ден, купиха ми блузка и бяла жилетка, и нови лачени обувки. Голяма бяла панделка на дългата ми черна коса. Беше слънчев, прекрасен ден.
Първата ми издънка беше при поднасянето на букета на класната. Подавам букета и казвам: "Заповядай, лельо Цеце!"-тишина. Тя се обръща към мен, погалва ме по бузата /просълзих се от спомена/ и казва: " Вече съм другарко". Жената живее в съседния вход, израснала съм пред очите й.
Спомням си едно момче, в костюм /в ония години беше много трудно да намериш подобно нещо-детски костюм/ и огромна рана на лицето. Поднася букет на другарката-полски цветя, увити във вестник.
Букварчето, сложено на чина...
Много мили спомени!
Класната ми от 5 до 7 клас ни беше съседка постоянно я лельосвах.

# 13
  • София
  • Мнения: 40 958
Нямам спомен от 1ви си учебен ден. Имам запазена само една снимка, която баща ми е благоволил да върне на майка ми.
Слаба, дребна, 17кг, огромна чанта и огромна бяла панделка. С този клас учих само един срок. След това отидох да живея при баба ми. От там вече имам повече спомени.

Днес водих дребния на училище, предучилищна група. Големи емоции Simple Smile

# 14
  • София
  • Мнения: 23 751
Аз миналото лято срещнах случайно класната си от 1-3 клас в града, където израснах. Толкова се зарадвах й я поздравих със "Здравейте, другарко Влъчкова". А жената като се ухили и ме поздрави по име. Бях шокирана, но се изясни, че ме е познала веднага, защото много приличам на майка ми.  Grinning Толкова хубаво ми стана, че я срещнах. И хем доста остаряла, хем си е същата.  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт