Тренировки в домашни условия и здравословно хранене - Тема 56

От около 2 години се храня ВМ НВХ. Не ям по 10 яйца на ден, нито карам само на месо и салати.   Мисля, че се храня изключително пълноценно. Следвам този начин на хранене в по-либералния му вариант, тоест хапвам и плодове и в никакъв случай не държа В ми да са крайно ниски. Когато ми се приядат ориз, картофи и бобови, и тях хапвам (случва се изключително рядко, 1-2 пъти в месеца). Като цяло слушам тялото си (да, то се научи да дава правилни сигнали) и не изпадам в крайности. Напоследък имах период, в който ясно си личеше нуждата от повече В. Ами включих и ориз, и картофи в менюто, и боб, и леща. Този период отмина, сега пак си се храня както обичайно.
Преминах към този начин на хранене не защото толкова държах да отслабна (никога не съм била суетна, макар че със сигурност не искам да съм дебела, разбира се), а просто защото ми писна да изяждам по цял хляб на ден (бях станала почти зависима от хляба, като наркоман), да ходя постоянно гладна, без никаква енергия, чудеща се какво ми е, подута, с много пърхот, стомашен дискомфорт с често оригване и киселини. Преди не можех да откажа никаква почерпка, от детството ми ми беше останало: да си хапна сега, че после може и да няма. Не се е случвало да не ми се яде нещо, което ме черпят, независимо какво беше. И разбира се, малко или повече търсех комфорт и успокоение в храната (ох, как ми е напрегнато, я да си купя шоколад; я да хапна сега повечко от вкусната манджа, денят беше натоварен, имам нужда да се поглезя). Не желаех целият ми ден да се върти около мисълта за храната, в един момент стана ужасно - тъпча се с хляб, дебелея и се чувствам нещастна. Диетите за мен никога не са били решение, спазвала съм само 90-дневната, която, макар и отричана, ми даде добри резултати и беше началото на промяната на хранителните ми навици в положителна посока.
Та след откриване на ВМ НВХ тръгнах по един път, който ми донесе изключително много позитиви и ме накара да се погледна по съвсем различен начин, да се опитам да открия първоизточника на моите проблеми с храненето, да разбера защо се получава така.
След почти 2 години с много крачки встрани, че и назад мога да споделя следния резултат:
- Осъзнах много добре кое откъде идва (кои моменти от детството ми в недоимък са допринесли за това да имам точно отношението към храната, което имам, страха от глад, а също небрежното и нехайно отношение към себе си, което ме е поставило на прага на затлъстяването). Работя по въпроса още, но като цяло постигнах изключително голямо освобождаване от страховете и нагласите, които са плод на детството ми.
- Тялото ми започна да ми дава много по-ясни сигнали кога какво иска. Съответно аз започнах да ги разчитам по-добре, да откликвам по-адекватно и взехме да сме едно цяло, а не аз и тяло.
- Научих се много повече да се приемам каквато съм, да не се терзая, че не съм идеална и че вероятно никога няма да бъда, но и също да имам търпението да работя, за да бъда каквато искам да бъда.
- Изключително се промени отношението ми към храната. Започнах да се наслаждавам истински на истинската храна (месо, морски дарове, риба, млечни, зеленчуци, плодове). Радост ми е само да се разхождам по пазара, да гледам многообразието от цветове и аромати на зеленчуци, плодове, подправки.
- Станах изключително уравновесен и спокоен човек. Преди бях постоянно забързана, сприхава, изнервена и избухлива.
- Нямам никакъв ПМС, ама никакъв. Преди ставах супер изнервена, с вълчи апетит, ревлива, търсеща купища сладко и шоколад. Сега даже не усещам тези дни - не се изнервям, не ми се яде сладко...
- Пърхотът ми намаля, лицето вече не ми се омазнява като преди.
- Киселини не съм имала от не знам кога, стомашен дискомфорт ми се появява изключително рядко
- Боледувам много по-леко и много по-рядко от преди.
- Количествата храна, които ям, са в пъти по-малко от преди, при това без съзнателно да се ограничавам. Много рядко се случва да преям.
- Много по-наясно съм кога действително ми се яде нещо, кога тялото има нужда от него, кога не съм си дояла, кога просто съм склонна да посегна към храната за комфорт (което се случва вече изключително рядко), кога ми се яде "на уста".
- Не се кося от хапка, че и повече нережимна храна. Просто при възможност започвам отново да се храня както смятам, че е добре за мен.
- Не се терзая, ако някой ден хапна повече. Нямам нужда да се наказвам, нито пък да компенсирам с луда тренировка. Като цяло отношението ми към храненето стана изключително много по-здравословно за мен, даже и в чисто психологически аспект.
- Приемам, че и В може да са ми повече в някои дни, че и нережимна храна мога да ям, защото имам избор и няма да дойде краят на света. Като цяло искам тялото ми все пак да е адаптивно и да не изпада в дискомфорт от малко повече В (което често се получава след стриктно спазване на НВ хранене). Само дето джънкът вече много рядко ме влече, даже не ме впечатлява.
- Като цяло вкусовите ми предпочитания много се промениха, рецепторите ми се изостриха някак и сега доста храни, които преди са ми харесвали, особено от вредните, ми се струват безвкусни, а някои чак неприятни на вкус.  
- Чувствам се изключително бодра и енергична през по-голяма част от времето, а ако това се промени, започвам да правя промяна в настройките (в храненето), докато пак си върна добрите нива на енергия.
- Приемам, че всеки ден е различен - днес може да имам нужда от повече В/П/М, утре - от по-малко. Готова съм да експериментирам и не се плаша от никоя храна. Също днес може по някаква причина да не съм могла/не съм пожелала да се храня съвсем здравословно. ОК съм с това, утре е друг ден и се опитвам да правя най-доброто според случая.
- Сетивата ми се изостриха някак, много по-осъзната съм като цяло и към себе си, и към света около мен.
- Разбрах, че не е нужна воля, а нещо друго; че когато човек дава на тялото си добра храна, то само си се настройва така, че да се чувства добре, съответно желанията за вредна храна намаляват изключително много, да не кажа че рядко се появяват, а гладът се регулира от само себе си.
- Освободих се от редица предишни нагласи, които ограничава ума ми (здравословното хранене е скъпо; готвенето е досадно и отнема много време; трябва да се храним изключително разнообразно; без хляб не може и т.н.). Съответно станах по-гъвкава в много отношение, научих се по-добре да си използвам времето, да действам по-организирано и оптимизирано.
- Отслабнах.
Приемам, че това е път, по който продължавам да вървя, няма крайна спирка и точно определена цел. Целта е да бъда здрава, да се чувствам добре както физически, така и психически, да съм свободна в отношението си към храната и да съм в мир, хармония и единство със себе си. Може днес да ям плодове, утре да реша, че не ми влияят добре. Може днес да обичам месо, това не значи, че е абсолютно изключено на някакъв етап от живота си да стана вегетарианка. Отворена съм към възможностите.
Уважавам и Инес, и Руми, и Юли за това, че полагат усилия да помагат на хората по пътя им към едно по-добро, по-здраво и по-обичащо се Аз. Защото за мен това е крайната цел, останалото са подробности. Разбира се, според представите, убежденията си и всеки със своя подход. Мисля, че от всеки от тях може да се научи и вземе нещо полезно. Така или иначе по-важно е какво ще се прави след предложения от тях режим, след като кореспонденцията спре и човек бъде оставен сам на себе си.  
Не искам да следвам стриктно ничия философия, нито да си изграждам кумири. Светът е шарен, аз се развивам.