Как да създадем интерес към ученето у детето

Да не вземем сега да стигнем до поантата, че всъщност "хубава книга" значи едно за родителя и съвсем друго - за детето му Защото като нищо проблемът ще се окаже точно там.

Защо да има проблем. Ти пък   

Не мога да споря, защото съм напълно съгласна с всички аргументи против предварителното учене, които се посочиха. Наистина има логика и звучат правилно, поне на теория.
Обаче ако бях потърсила и съответно намерила тези игри миналото лято и бяхме поиграли на тях, дори не само през лятото, а и в течение на учебната година, дори и само по 5 минути на ден, защото те не изискват повече, щяхме да си спестим купища негативни емоции и драми.

Предпочитам да знаех какво ще стане, отколкото да разсъждавам теоретично как принципно средностатистическото дете нямало нужда от предварително учене. Моето конкретно обаче имаше.

аз съм голям фен на такива игри, защото е много по-лесно в тази възраст нещата да минават през практиката и/или играта, поне каквото може. Дали ще са компютърни игри, дали ще са обикновени (като играенето на магазин или сладкарница), е въпрос на технология и конкретно техническо изпълнение. В малката възраст и в първи-втори клас повечето деца все още учат чрез конкретния опит, в контекст, все още не им е достатъчно зряло метапознанието и способността да боравят с абстрактно представено знание.

Всъщност почти нищо от цитирания пост не съответства на мои идеи и на нещо, което съм писала.
Поради което не смятам да го обсъждам, т.к. няма смисъл.
Това, което писах, накратко, се изразява в следното- няма смисъл да се взема предварително задължителен учебен материал поради вече изложените причини, освен ако конкретното дете няма някакви съществени проблеми или такива създават конкретните му учители.
От заниманията допълнително вкъщи има смисъл не за да се изпреварва училището, а за да се запълват дупките, които има то, а те са налични, както и да се затвърди, задълбочи и разшири това, което е вече взето. А тук има достатъчно широко поле за изява.
Това- с две- три изречения е накратко идеята ми.
Не съм се спирала въобще на заниманията си с децата ми по години и класове, т.к. не това е целта ми. Затова и ми бе странно съдържанието на цитирания пост. Но такива са нещата и хората.


И аз не споря. Споделям схващията си по повдигнатите въпроси.
Няма как да знаеш предварително какво ще стане. И не можеш предварително да си готова за всеки бъдещ момент.
А и средностатистическо дете според мен не съществува. Това е някаква химера, за която, не без основание смея да твърдя, че пръст в раждането й играе точно съвременното ни светско общо образование.
Ако сте имали проблеми с таблицата, конкретно, и с научаването й в училище според учебния план, то смятам, че не точно таблицата е била причината. Методите на преподаване, домашните, проверките, дори съдържанието на задачите в клас имат значение.
Не знам как е учено при вас, конкретно, във втори клас, но знам, че има класни ръководители, при които в трети клас няма дете, което да не е усвоило тази част от материала, освен ако няма някакви конкретни лични проблеми с обучението. Както има и такива, при които децата знаят нещата според това, дали има кой да се занимава с тях вкъщи.
Същото е и с четенето.

Но, да се върна отново на темата, интересът към ученето е вече нещо много индивидуално и ако един учител може за определен максимален период да гарантира, че децата му /учениците му/ ще се научат да смятат и да четат /някои го правят- точно гарантират и изпълняват обещанието си/, то това не е по силите им що се касае до темата, която се обсъжда. Не винаги зависи и от родителите, т.е. от желанието им.
Събуждането на интерес наистина не зависи винаги и от личния пример вкъщи, както правилно бе отразил някой по- горе.
За мен ученето и училището са неща, които не съвпадат, поради което е възможно и едно дете да има интерес към ученето като процес по придобиване, овладяване и развиване на знания и умения, но да няма интерес към училището, т.к. то не създава съответните условия за това. Или точно защото се занимава с химерата "средностатистически ученик" или дете.  

разбира се, че няма да обсъждаш написаното от мен - то не ти харесва! Ти сложи за еталон своето дете и какво ти му даваш и какво ти се вижда безсмислено. Напълно съм наясно защо, включително относно схващанията ти за ученето и училището. И те пак са тясно обвързани с личния ти опит.

Няма средностатистическо дете, а и аз не съм написала нищо за такова дете. Хич не се опитвай да го извърташ! Болшинството от децата правят нормата, това е положението! Статистика! Затова се правят периодично измервания в по-широк мащаб, за да се калибрира нормата.

Може да съм изпуснала някъде, но има ли логична причина да се преподава материалът от следващия клас предварително и то вкъщи?
Ако учителката намеква за такова нещо, аз лично бих се огледала къде да преместя детето.
Нереално е този, дето това му е работа, да иска друг да я свърши вместо него предварително. Още повече, че не говорим за разказвателен предмет в горен клас, а за елементарните основи на цялото обучение на един човек.
Недоумявам как въобще може да се каже нещо в защита на такава "молба" и да се прояви разбиране.

В това има смисъл само и единствено ако детето има пропуски от предишната година, поради принудително отсъствие. Но пак не за предварително вземане на материал, а за преговор и опресняване.
По език, аз лично бих дала тласък да се учи повече, без значение дали ще учат нещо до година. Там или говориш, или не можеш; но за таблицата за умножение, да се наизустява предварително, би ми се сторили странно.

От моят опит, спомени като дете, предпочитам да се учи предварително, вместо да има стрес и драми по време на учебната година. За самото дете, също е по-удобно, лесно и му дава увереност и самочувствие. По-добре малко по малко да се напредва целогодишно, вместо да има препускане през годината

Стрес и драми при усвояване на нов материал може да има дете с пропуски. Особено по математика.
Останалото е застраховка и от страна на родителите, и от страна на учителите.
Втори клас се учат числата до 100 и таблицата за умножение, докато в първи се кара с лежерното смятане до 20. Затова колегите гледат си улеснят работата и карат родителите да поподготвят децата си.

ОК, да речем, че аз му обясня какво е умножение; как, като сложиш два пъти 2 - става 4. Че 3, 3 пъти, е 9. Но да минем през таблицата предварително? Не би следвало да го очакват.

Както казах пиша от опит. Първи клас не можех да чета и направо ревях, докато се науча качествено. не смятам да допускам подобни грешки с моите деца, колкото повече знаят от по-рано, по-добре. Ще бъде първи клас и вече знае част от таблицата за умножение, поне логиката. Негов избор, любопитство, " тя математиката не ми харесва, но е лесна, и е толкова яко като решиш някоя задача", цитирам дребния.

Това предварително подготвяне ще е до време - докато имаш знанията да го подготвиш без да го объркаш. Ами после? Не те ли е страх че ще се сгромоляса от много високо?

Btw, повечето деца не знаят да четат в първи клас, но малка част от тях имат затруднения.

и как детето ще се научи да се справя в реално време? Една от идеите на училището е и в клас детето да се научи да внимава. Както казваше баба ми "гледаш учителката в устата и внимаваш, и още в клас ще научиш половината урок". И го казваше не просто като една баба, а като учител, изучил стотици деца. Сега по съвсем научному на това му се казва развиване и използване на активното внимание, извличане на знание от дългосрочната памет и прехвърлянето в краткосрочната, от сетивата тръгва възприятието и от него се внася новата информация в краткосрочната памет, включване на мисленето и на съобразяването, всичко това се обработва в реално време и се извлича ново знание, вече комбинирано и верифицирано със старото знание, което отива в дългосрочната памет. Ако разчиташ само на това детето да е взело предварително материала, как ще изгради всичко това, което описвам? Да, части от този механизъм е "вграден", но по0голямата част се развива и "тренира". Вниманието първо зрее, но доузрява с активна работа, също и съобразяването, обемът на краткосрочната памет също се развива с възрастта и активната работа. И на това старите учители казват "да научиш половината урок в клас". Това е положението, колкото и да не ти се вярва! По-добре развиване на общата култура, общи знания и умения, езикова компетентност, рационализиране на думата 4трябва", защото това е волята, която всеки трябва да развие още от детството си, и то да прави всичко това в реално време, а не само да вади от торбата стари знания.

чета и малко се стресирах - всички ли деца учат всичко предварително. Моят ще е втори клас, но ваканцията преговаряхме задачите от първи клас и още се учи да чете гладко.