Сватбени "селски" номера и пинизи

За да подариш спално бельо, знаеш ли им размерите на спалнята? Също има вероятност да не им хареса десена, да не си отива с пердетата или стаята или да се припокрива с друг, който имат Или да са пълни със спални комплекти, а да имат много по-голяма нужда от нова пералня например.  Абе от където и да го погледна, парите са много по-удачен вариант, с тях ще си купят каквото им е нужно.

Toва е вечна дискусия - дали подаръкът трябва задължително да отговаря на някаква нужда на празнуващия. Според мен - не, подаръкът е символичен израз на отношение и следва да е съобразен с повода, близостта между хората и не на последно място - собствените моментни възможности. Нуждите не можем да отгатнем и не е отговорност на гостите да допринасят финансово към покриването им, освен ако те самите не го считат за най-удачно.

Само не разбрах защо не отказваш поканите, ами отиваш като ходенето на сватби явно те разтриса из основи Ако си мислиш, че сватбите не могат да минат без гости с кисело-лицева парализа и затова присъстваш, лъжеш се. Някак си не ти разбирам гледната точка - ами откажете им културно и толкова.
Това също не е по-малко селско, от другата страна - на гостите, ама все пак. Пръскане на феромона на нещастието, че си там, разнасяне по форуми кой с какви възможности е, пък какво иска, ама не е познал, че ще го получи... За мен също е неуместно да ми уточняват "парите в пликче", но ако са ми близки (на каквито сватби ходя), го слагам в тази графа и толкова. Как пък няма да се юрна по сватби на далечни роднини и познати, кисела и чудеща се как да отбия номера с подарък/пари.

Вечна дискусия? Моля?  Подаръкът се подарява с цел да послужи на съответния човек, а не да събира прах. На който не му се занимава да отдели време в търсене на нещо подходящо, има лесно - пари или даже само картичка, ако толкова няма възможности, а държи да уважи празнуващия.

Диди, нямам нищо против,  че не мислиш като мен, и съжалявам,  че ти е непонятно как може другите не мислят като теб.  

Мяу Бау, защо така емоционално реагираш? Сигурно и херцогинята на Кеймбридж не очаква със затаен дъх всяка сватба, на която е поканена, но това не означава,  че тя или Мис Юли няма да се представят безупречно на събитието.

(и къде са ви забавните случки, теми за дърлене има предостатъчно)  

Обясни ми кое е селското - че искам да уважа хората, въпреки че не харесвам сватби? Спокойно, не ходя с кисело-лицева парализа. Не мисля, че моята непоносимост е по-различна например от непоносимостта на много майки към чуждите детски рождени дни, на които ходят всеки месец. Както казах едната сватба е на роднина на мъжа ми и оставих преценката на него. Не мога да го карам да отказва на братовчед си, като така може да го обиди. Понякога се налага да правим компромиси с неща, които не харесваме /в случая сватбите/, за да не засегнем хората.
И на двете двойки ще дадем пари, отказах се от спалното бельо, въпреки че е хубав, луксозен комплект.

Тогава колко ли са си близки хората, които подаряват чаршафи 

Да, не е нужно да се отгатват нужди, и подаръкът може да е символичен. Което за мен не значи да се подаряват неща, без абсолютно всякакво зачитане на младожеците, тоест - на мен това м харесва като подарък, важен е жестът и чао. Хвърлени при на вятъра, младоженците събират сто тигана, двеста комплекта чаши и пембяно спално бельо за примерно кафявата им спалня. в такива случаи по-добре картичка с едно сърдечно пожелание вместо едно мазе с боклуци...

Аз на много близка приятелка подарих луксозен спален комплект, който издържа много по- дълго от брака й, даже още си го ползва, вече 8 години. За да няма недоразумения отностно подаръка, се пита предварително, не е срамно, по- добре човек да е наясно с предпочитанията и очакванията на младоженците. На последната свадба, пак на приятелка, ми каза че събирали пари за меден месец на луксозно място и получи ръчно изработен плик с парички. Хем за мене беше лесно, хем и тя беше доволна.

Аз бих се зарадвала на спален комплект, никога не ми достигат    Само, че спалнята ми е в тюркоазено и бяло ими се иска да е в тези цветове. Ако ми дадат нещо в червено и оранжево...на слънчогледи , вероятно ще пострадам, ама ще си го ползвам 
Аз съм фен на подаръците, не на парите    Поне за моя сватба.
Сама надали ще се навия да си купя фритюрник, тостер, гофретник, всевъзможни одеяла и покривки...но пък бих си ги ползвала, няма да ми пречат.  Ако ми дадат пари, пак няма да си купя нещо, което искам.Имам разумен и спествоен мъж, който ще изплати част от заема.
И правилно...ама бих си ползвала с радост всевъзможни кухненски джунджурии   
Късната есен бяхме на детски рожден ден(1г.) , но беше по-скоро като сватба и със семейството ми се чувствхме много неудобно.
Планувахме да отидем по-ежедневно и удобно, докато не разбрахме, че на майката и другите жени от семейството ще им правя маникюр, ще идват гримьор и фризьор.
Роднини са ми, цялото семейство бяха облечени в еднакви цветове(освен детето и родителите,леля, чичо, братовчед, баби и дядовци, другите лели и чичовци) и имаха украса на ревера като на сватба.
На входа на ресторанта имаше шампанско, пя оркестър.Имаше доста деца, но не беше предвидена анимация, всичко беше за възрастните.То и самото празненство беше от 6вечерта.Продължло е до сутринта, като аз с моето едногодишно едва се измукнах към 12, рожденничката седя до 2. Тя още от 10 клюмаше и плачеше от целия шум и разнасяне.
Не го обявявам за селско, просто ми се стори доста пресилено и някак не пролича, че е рожден ден на бебе.
Селската изцепка беше при даването на подаръците.Родителите обикаляха по масите(около 100 човека) за наздравица и да получат подаръци.Мен ме строиха зад тях да събирам букети и пликове с пари. Аз умирах от срам, а майката щеше да си захлупи главата с някой букет от притеснение.
Един мъж демонстраивно връчи банкноти 300лв и каза високо всички да го чият "Давам 300лв за малката рожденничка", след което жена му даде още 300 пак със същите думи.Не един си каза колко пари е дал, даже ги вадеха от пликовете и ги брояха пред родителите.

Значи не е срамно да питаш какво да подариш, но е срамно и обидно и невъзпитано да ти кажат какво искат да получат като подарък (пари примерно или нещо друго) !?!?! Хмм... ей такива двойни стандарти най ги обичам. 

Останах без думи. 

Ужас,това да не е някаква нова мода за детски рождени дни  

Никакъв двоен стандарт не виждам. Едното е провокирано от желанието на гостите да подарят най - желания и практичен подарък, а другото си е чисто нахалстване, да не кажа - почти изнудване. Разбирам да съм питала, ама без да питам да ми кажат "канена си на сватбата и носи плик с пари за ходарък" си е малко нахално.

Самите родители на детето мога да кажа, че са скромни или поне не обичат да са център на вниманието.Вина за всичко има лелята(сестра на майката), която е луда по племенницата и по различни празненства.Тя е и платила по-голямата част .
Аз наистина не усетих да е детски рожден ден, имаше си специално меню, сервираха ни сервитьори с папионки и ръкавици.
Водещата на празненството, която и пееше, непрекъснато наричаше детето "Малката кръщелница", а те не я кръщаваха...няколко пъти и казаха, че не е кръщене, жената продължи да го казва.
Имаше и 2-3 гости, които бяха казали, че няма да идват, но дойдоха.Ресторантът беше пълен и едва ги сместиха.
Аз май минах скромно с подаръка(парите), но подарих и дрешки, носех и подаръци от други роднини, които не можеха да отидат.
Но такива неща не бях виждала, като при обиколката за наздравица. Детето също носеха, то мрънкаше, а имаше гости, които му пъхаха банкноти и в ръцете.

А на колко ставаше детенцето?