За втория път

zhekova,  По лоши стечения на обстоятелствата в живота ми се наложи  аз да имам   втори брак и е изключително успешен.  Първият път беше прекрасен живот, но той си отиде завинаги , може би някога ще се видим в друго измерение, ако има такова,  така е било писано,  така че след време се престраших  направих втори.   Не, не се промених, защото нямаше какво да променям в себе си, просто продължих напред. Доволна съм от живота си и да чукна на дърво , много, защото съм осигурена и аз и синът ми и получихме толкова много обич, но и даваме такава.  Компромиси направих със себе си, но вероятно и другата страна е направила, защото аз съм трудна по характер, свободолюбива до безкрайност, самонадеяна,  капризна понякога, жлъчна, иронична, независима, но  и съм много отговорна. То друг път няма, ако искаш да ти върви живота, така че компромисите трябва да са взаимни, а и не са страшни, нито гордостта ми е наранена, нито съм се чувствала унижена, напротив, винаги съм се чувствала добре. Дали имам спомени от предишен живот, да разбира се, но никога не ги споделям, те са останали някъде вътре в мен и са си само мои, защо да ги намесвам в сегашния си живот, а и какъв смисъл има, минало-заминало. Онзи живот беше един вечен купон , а сега е мирно , тихо, спокойно, даже понякога скучно,  но  и много сигурно.  Изключително съм си доволна от живота.!!!! Никога не съм искала някой да го променям, така както и аз не искам някой мен да промени. Ние сме си такива, какви то сме, промяна не може да има, или приемаш човека до себе си с недостатъците му или , не.

На мен ми е за трети път..и пак е тотално различно..
Така че - чак сега мога да кажа, че не повтарям старите грешки.

А те, грешките ми предният път бяха от неясната представа какво точно искам и липсата на смелост да заявя ясно какво и как искам..
И за това не смятам нищо за грешка..ако не бяха "грешните" опити - нямаше да попадна на правилният..
И не ме е страх да опитвам..

 

Вторият път не беше по-добре от първият. То като съм прост, явно е за дълго. Хахаха.
Наскоро се разделих със сериозна връзка. Аз живея в чужбина с дете, тя в България с дете. В началото, преди 4 години тръгнахме с идеята те да дойдат при мен. После тя нещо взе да се отказва. Съвсем скоро разбрах, че има двугодишна паралелна връзка в България. Започнала е по времето, когато и предложих да се оженим, пръстен, годеж Тя каза да тогава. Супер, а

Благодаря ви за откровенността!Аз имам 13 годишен горчив опит зад гърба си.Мисля,че съм си взела поуките.Вървя напред,с друг човек.Опитвам се да гледам позитивно назад /нали сега е модерно/-натрупала съм житейски опит,един вид.Обаче истината е,че страшно съм бясна ,че допуснах да пропилея толкова години от живота си.

Не си ги пропиляла  Сега ОК ли си?

Мисля,че да 

Много се радвам. Имало е път да извървиш - извървяла си го. Не гледай така ядосано назад, а усмихнато напред.  

П.С. Хубав аватар, между другото - много я харесвам тая сладурана! 

Темата  ми харесва много и идва точно навреме за мен ! Моят проблем е ,че не мога да повярвам отново.  Виждам как човекът до мен  е напълно различен от човекът с който бях създала семейство за 24 години , едва сега 8 години след разводът се реших на нова сериозна връзка. Та човекът е прекрасен ,а аз още не мога да изчистя старите страхове от мен.Трудно ми е,но полагам усилия да не допущам те да се върнат (няма причини досега поне) !

Не знам вписвам ли се, тъй като досега не съм имала брак, но пък за сметка на това съм имала две сериозни връзки, първата - седем години и половина, втората осем години и половина. Във втората търсех това, което не бях получила от първата - сигурност и вярност и ги намерих, но те бяха за сметка на други неща. В сегашната си връзка получавам това, от което съм имала нужда, без да съм го очаквала, даже съм се изненадвала на моменти..., разбира се и тази не е идеална, но е най-добрата, която съм имала до момента. И не, не ме беше страх да се хвърля нито във втората, нито в третата, така се случи, че директно повярвах и се старая да не правя грешките, които съм правила преди. Но това много зависи и от човека, с когото си, просто сега имам до себе си човек, с когото мога да говоря за всичко и който ме приема такава каквато съм, а не се опитва да ме променя, освен когато ми е посочвал недостатъци в моя характер, които биха могли да ми донесат вреда, но пък аз съм го приемала, защото имам желанието да вървя напред и да се развивам. За недостатъците - осъзнах, че няма как да промениш човека до себе си, ако той самият не го иска, точно в тази заблуда живеех във втората си връзка, не, че аз не съм била без кусури 

Успех ти пожелавам  Постепенно ще успееш да изчистиш старите си страхове, важното е да ги искаш и да го осъзнаваш, а ти явно го осъзнаваш, щом полагаш усилия да не се връщат. Просто ти трябва време да повярваш в себе си и в него. Животът ти е дал нова възможност и е чудесно, че се възползваш от нея   

Със сигурност не си ги пропиляла, а и наистина това си е житейски опит Няма смисъл да съжаляваш, няма да върнеш времето назад, а и със сигурност е имало и хубави моменти, пък и нали си си взела поуките, значи не е било напразно. Така че наслаждавай се на това, което имаш в сегашния момент и бъди щастлива   

Страх лозе пази..)))
Не се шегувам.. Ако тръгнеш със страх, ще се провалиш.
Влиза се с вяра и с любов.
 

 Благодаря за подкрепата и съветите   ! Искаме и двамата да се получи !!

 Здравейте и от мен 
Много се радвам на хора като Вас които с лекота влизат в нова връзка и нещата им се получават.
Аз имах 7 годишна връзка която приключи с появата на нашето детенце. Минаха няколко години и аз ли съм голямо идиотче, но нова връзка не мога да създам. Проблема ми идва от там, че съм свикнала да съм самостоятелна и идеята да се съобразям, да се нагаждам и всичко което идва с започването на една връзка ми идва мисия Невъзможна. Хем искам , ама идва Не искането после...
Желая щастие на всички

Ема, не си идиотче. Щом в момента си сама, значи така трябва да бъде. От опит знам, нещата се променят точно тогава, когато трябва и точно по начина, който е най-добър за теб. Няма смисъл да се измъчваш излишно. Гледай си детенцето, радвай му се и бъди щастлива тук и сега. Не се тормози с разни хипотетични ситуации-ама ще се появи ли точният мъж за мен, ама как ще бъде.....Успех ти пожелавам, и кураж. Малко е изтъркано, но сигурно си го чувала-съдбата обича смелите.

ВЯРА,НАДЕЖДА,ЛЮБОВ, вероятно ти трябва време, за да повярваш. Сигурно си носиш старите рани и не искаш да бъдеш наранена отново. Ако човекът до теб наистина си струва, то той ще ти помогне да забравиш и ще ти даде достатъчно време, за да се възстановиш и да му дадеш това, което той заслужава-твоята любов и доверие.

Аз също съм от тези, които опитаха втори път. Приключих десетгодишен брак, който наред с хубавите и лошите моменти ми донесе най-голямата гордост и радост в живота ми-моят син. Само това е достатъчно да не съжалявам и да не смятам годините назад за пропиляни. Имам до себе си един невероятен мъж, който с много любов и търпение ми помогна да премина през кошмара на развода, пребори се за нас и сега обича детето ми като свое. От опита зад гърба си се опитвам да пренеса само положителното, старая се да не повтарям стари грешки и мисля, че ми се получава. Не се опитвам да го променям,е, само мъничко, когато съм 100-процента убедена, че дадена черта от характера му или негов навик му вредят. Не ми беше трудно да взема решението да опитам пак. Притеснявах се единствено за детето. Наложи се да го откъсна от средата му и да заминем далеч. Не знаех как ще приеме раздялата с любимите баба и дядо, с приятелите, какви отношения ще изградят с новия човек до мен. Не казвам, че ни е било лесно и на тримата. Признавам, имало е моменти, когато съм се питала какво правя там и дали не сбърках генерално. Но без сътресения не може. Сега съм щастлива, имаме планове за живота си напред и стъпка по стъпка вървим към осъществяването им.

Просто не си срещнала подходящия 
Когато човек е влюбен, адаптацията става естествено и не е никаква мисия

Ето ме и мен в тази тема  !
Аз пък имам 19 годишен брак ,но приключи вече.
Сега след 9 години съм с друг мъж ,който твърди ,че ме обича ,но само толкоз.
Предвид това ,че съм на вече 48 години  имам 2 големи деца , той  не мисли да ми предложи брак разбира се

,защото го е страх ,че децата му ще се отдръпнат от него .Неговите са колкото моите на 23 и 27 год.
Жена му е починала ,бог да я прости ,а аз съм разведена .
Живеем така на семейни начала вече 6 години .
Аз си дойдох от чужбина заради него зарязах си работата ,парите за които работих  да сме заедно и да си изживеем старините ,но не ни остават да сме щастливи 
Майка му движи нещата ,дъщеря му го дърпа постоянно 
Просто не виждам светлина в тунела 
А наистина го обичам и заради това търпя !
Дано да доживея да ми предложи брак ,но иначе халки си сложихме  по мое желание .
Ами това е изплаках си мъката !

И аз да споделя моя "опит". С два брака съм. Да, определено след мъчителния развод, след последното дело , излизайки от съда си казвах "никога повече", но... "Никога не казвай никога". Всъщност първият ми брак продължи точно две години, бях млада и май обърках лудата страст и привличане с истинската любов. Когато подадох документи за развод  най - големият ми син беше само на 6 месеца.

Много скоро след това срещнах Човека, тогава си осъзнах грешката - разбрах каква е разликата между страстното увлечение и истинската любов. Двамата са абсолютно различни като характери. Съпругът ми прие детето като свое. Изобщо не съм имала страхове, защото вече знаех, че е Той. Родих му още две деца, чувствам се прекрасно, винаги знам, че имам рамо до мен.

Няма от какво да се страхувате, момичета, а и както казват старите хора - не можеш да избягаш от това, което ти е писано.

И така вече много години. Децата си поеха по свой път. Само да сме здрави!

zhekova, успех, цветя и.. пеперуди.  Учим се докато сме живи.


 ПП al4ojb, писали сме заедно и те прочетох след като публикувах. Нали живеете отделно и заедно, нали се обичате. Свеки и дъщеря му не са ви в къщата - абстрахирай се и се отдай на любовта си. Децата си имат свой път кажи му го и на него. А след като сте толкова време заедно един подпис в съвета не би променил нищо, според мен.

Биляна Благодаря ти !!!  Успех и на теб !
Живеем със сина му .Той проблеми не създава ,но дъщеря му .Въпреки че е женена постоянно злорадства  
Постоянно му се обажда и нарежда какво да е  Тъй като имат и собствена фирма те са постоянно заедно .Той е повече с тях отколкото с мен .Тя не пропуска да го накове  И излиза, че вчерашна пикла ми определя какво да е .Еми и аз имам деца ,но никой не се бърка ,или може би аз не го позволявам .
Аз почти съм вдигнала ръце ,не мога да се боря. Когато кажа защо, той казва еми дете ми  
Той е много мекушав ,абе аз един ден си изпуснах нервите и му казах п...ю и май си е точно такъв ,но какво да правя че си го обичам м....му .Извинявам се !

Не знам какво да кажа, al4ojb. Едва ли е п*тьо, просто връзката дъщеря - баща винаги е по силна...

Някак си трябва да го приемеш и това е. Тя няма никога да се примири, но ако покажеш, че не ти пука, - ще кандиса. Което ви го желая. 

провалих се и в двата си злополучни брака

Ще ти кажа да не се отчайваш 
Вдигни глава и гледай напред !
Никой не знае какво му е отредила съдбата .

Много е трудно, след като живота те е шамаросал веднъж, да се изправиш и да тръгнеш напред.А какво остава ако ти се случи два или три пъти.Кураж,мила!

Благодаря Ви милички, чувствам се силно предадена от тези мъже, и от двата брака родих по едно прекрасно детенце, но исках и любов, любов , която не получих. Отдавам се на дечицата си и това е, затварям си сърцето за друг мъж, не искам и да чуя повече.

Стига де..какво е това пораженческо мислене?!

Никога не съм разсъждавала така - да се чувствам обидена и негативно настроена..
Да, била съм много наранена, както и уплашена до смърт..
Но специлано вторият път, когато го напуснах - беше с пълната яснота, че няма как да се получи повече, и че определено заслужавам и искам нещо по-добро.
И скоро след това го получих.
Ако си бях тръгнала със самосъжаления и самонавивания как няма да повярвам пак и тн - ми надали щях да Го срещна..
Приемете, че това което ви е случило не е провал, а урок..
Простете си и продължете смело напред!

И аз съм с втори брак.Имам две деца от предния и сега едно от този...не мога да кажа,че не е сложно и всичко е розово.Майка му се намеси с идеята чужди и собствени деца ..като нали се сещате,че не съм си ги крила и всички знаеха,че съм разведена с две деца.И уж всичко беше наред,аз забременях и започнаха проблемите с "мама".Е минаха почти четири години и тази жена не спира да бълва,въпреки че не искам нищо от нея,дори и да я виждам...Определено нещата се променят след появата на дете,повтарям може би грешки от преди,може би правя и нови ,но честно казано на моменти като съм мислела за пореден развод ...после като се замисля никой не е идеален и ако продължа да търся подобен индивид,мисля че ще се разочаровам много.Проблеми има,но трябва да търсим подход към тях,като самата аз, все още съм в търсенето към проблема....мама

При мен втория път дойде съвсем неочаквано и бързо.5 месеца след като се разделих с първия бях сгодена за настоящия  И да не го търсиш,то пак те намира.
Грешки не знам дали повтарям.Всичко е много различно.Най-вече мъжа.Коренно различен.Той ми е опората,другарчето.Не мога да кажа,че е идеален.Няма идеални,компромиси винаги ще се правят.
Първия път го оправдавам предвид малкото си години(20)  и семейната обстановка.Расла съм с много грешни представи какво е нормално в едно семейство и какво не.Ако не бях изминала този път ,нямаше да бъда каквато съм и вероятно отношенията със сегашния ми мъж нямаше да бъдат същите

Е явно Миглена Ангелова или как там й беше фамилията може дори да сподели за 7 път 

Правя всичко по нов начин, диаметрално противоположен. Не виждам проблеми.

Но за една бройка пак да се натреса на същия типаж. Проблемът не е в пропиляното време, проблемът е, че ти пропиляват светогледа, свикваш, че някои кофти неща са едва ли не нормални и всички мъже са така.

От своя страна не повтарям някои грешки. Но и имам една идейка по-различни изисквания.

Ето ме пак при вас момичета .
Аз втори брак нямам ,но живея с мъж .Е,розово не е ,но е по -добре от предишния .За брак не се говори при нас  Тема табу е
Не съм удовлетворена напълно ,но казват пълно щастие няма !

Аз за жалост нямам втори опит, но ми се иска да имам... даже повечко опити ми се иска да имам, стига да намеря правилния човек за мен. Та не знам колко достоверно ще е мнението ми, но ми се струва че втория път много повече ще си отварям очите и ще гледам в никакъв случай да не повтарям грешките от миналия път - нали затова са грешки да се учим от тях (уж). особено в такива сериозни неща като дълготрайно партньорство, което е изключително важно в живота ни. За лоши спомени, страх от новото и непознатото не може и дума да става, ако се чувствам щастлива с новия човек - това е просто едно ново начало - нали това е целта - всичко старо и лошо да бъде елиминирано. 

При мен имаше само 1 брак , от 5г.  Живея с друг мъж, който ми е сложил годежен пръстен и иска да се оженим , но аз съм недоверчива и още не мога да взема окончателно решение. Определено е много по-добре/ и аз за малко да се натреса на по-лош избор 2-рия път /, но в последно време ме дразни страшно много - налага се в бизнеса , който зависи от моите знания , използва ги и той води комуникацията , а аз се чувствам като пълен идиот , в разговор се включвам за кратък период , винаги неговите истории са по-интересни и той трябва да обсеби изцяло разговора - преди не се дразнех толкова , но вече прелива чашата . От друга страна и децата се чувстват добре с него , грижи се за тях , обича ме ,нямам съмнения както и аз ,но с времето преценяваш кое е приоритет и не искам децата да са свидетели на различни мъже из вкъщи . По -добре е втория път определено.

axel_chiara2430, а защо ти е подпис - това в днешно време само усложнява нещата според мен. Аз лично много съжалявам че подписах (втори път едва ли ще повторя тази грешка), само излишни документални разправии ми носи това, да не говорим че сега ако искам пак да съм свободна официално трябва и през развод да се мине - пак излишни разправии и статусът "разведена". А като си живееш без подпис е същото, има значение само за наследството един ден при смъртта на някой от двамата...
Така както го описваш не звучи толкова зле, ако поне вкъщи те слуша и можете да водите нормални разговори, обаче рогите се показват в течение с времето имай предвид, в началото всеки се прави на добър...

Даааа в началото всички са добри .Обещания ,така ще бъде и ти като шаран гълташ кукичката .
Мислиш ,че ще е по различно ,но с течение на времето по малко ,по малко си показват жилата .
Е, може би не при всички .Винаги има изключения 
Познавам една жена със трети брак ,с подпис няма деца от този ,но я носи на ръце !
На всичкото от горе той се грижи и за нейните деца ,който са си бая големички .
Всичко е до човека .Това е !

White magic , абсолютно си права за подписа и аз определено не искам да се обвързвам в брак - за съжаление много хора вече не го приемат за ценност , но реших да се оплача от доминиращо поведение защото вчера ми идваше да забия нещо в него !

Акселче,той от каква националност е?Защото ако не е местен това поведение може да се обясни например с южняшки нрав или други традиционни разбирания за поведение на мъжа в къщи-да доминира.

Аз бих се подписала втори път, само да намерим време. Даже бих се венчала втори път.

Иначе основна грешка в първия брак: гледаха ме, все едно съм "виновна до доказване на противното". Все нещо бях крива, ако не друго, то бях млада и неопитна и все ми го припомняха. Внимавах на всяка крачка. Донякъде е полезен навик, човек си свива малко прекомерното самомнение. Но след време става доста токсично...

Сега съм "невинна до доказване на противното", не се гледаме с неприязън, нито аз, нито той. Първата връзка беше по-колоритна, драматична, емоции, работи...обаче се дебнехме и бяхме на нокти. Не може човек да релаксира.