За втория път

# 30 6 дек. 2014, 00:40 ч.

Мнения: 239

Цитат на: zhekova в ср, 24 сеп 2014, 00:45

Приключили сме с един брак /или съжителство/.Трудно ли започваме всичко отначало?Повтаряме ли старите грешки?Знаем ли вече какво точно искаме от партньора си или си избираме отново някой,чиито недостатъци смятаме,че с много любов и търпение ще отстраним?Пренасяме ли лошите спомени в новата връзка?Страхуваме ли се от новото и непознатото?
Уточнявам,че говорим за сериозни връзки /с деца/,брак.Не става дума за мимолетните връзки от по няколко месеца.

Аз за жалост нямам втори опит, но ми се иска да имам... даже повечко опити ми се иска да имам, стига да намеря правилния човек за мен. Та не знам колко достоверно ще е мнението ми, но ми се струва че втория път много повече ще си отварям очите и ще гледам в никакъв случай да не повтарям грешките от миналия път - нали затова са грешки да се учим от тях (уж). особено в такива сериозни неща като дълготрайно партньорство, което е изключително важно в живота ни. За лоши спомени, страх от новото и непознатото не може и дума да става, ако се чувствам щастлива с новия човек - това е просто едно ново начало - нали това е целта - всичко старо и лошо да бъде елиминирано. Peace

# 31 6 дек. 2014, 11:28 ч.

Мнения: 1 136

При мен имаше само 1 брак , от 5г. Живея с друг мъж, който ми е сложил годежен пръстен и иска да се оженим , но аз съм недоверчива и още не мога да взема окончателно решение. Определено е много по-добре/ и аз за малко да се натреса на по-лош избор 2-рия път /, но в последно време ме дразни страшно много - налага се в бизнеса , който зависи от моите знания , използва ги и той води комуникацията , а аз се чувствам като пълен идиот , в разговор се включвам за кратък период , винаги неговите истории са по-интересни и той трябва да обсеби изцяло разговора - преди не се дразнех толкова , но вече прелива чашата . От друга страна и децата се чувстват добре с него , грижи се за тях , обича ме ,нямам съмнения както и аз ,но с времето преценяваш кое е приоритет и не искам децата да са свидетели на различни мъже из вкъщи . По -добре е втория път определено.

# 32 6 дек. 2014, 21:38 ч.

Мнения: 239

axel_chiara2430, а защо ти е подпис - това в днешно време само усложнява нещата според мен. Аз лично много съжалявам че подписах (втори път едва ли ще повторя тази грешка), само излишни документални разправии ми носи това, да не говорим че сега ако искам пак да съм свободна официално трябва и през развод да се мине - пак излишни разправии и статусът "разведена". А като си живееш без подпис е същото, има значение само за наследството един ден при смъртта на някой от двамата...
Така както го описваш не звучи толкова зле, ако поне вкъщи те слуша и можете да водите нормални разговори, обаче рогите се показват в течение с времето имай предвид, в началото всеки се прави на добър...

Последна редакция: сб, 06 дек 2014, 21:43 от White Magic

# 33 6 дек. 2014, 22:10 ч.

Пловдив
Мнения: 1 889

Даааа в началото всички са добри .Обещания ,така ще бъде и ти като шаран гълташ кукичката .
Мислиш ,че ще е по различно ,но с течение на времето по малко ,по малко си показват жилата .
Е, може би не при всички .Винаги има изключения Naughty

Познавам една жена със трети брак ,с подпис няма деца от този ,но я носи на ръце !
На всичкото от горе той се грижи и за нейните деца ,който са си бая големички .
Всичко е до човека .Това е !

# 34 7 дек. 2014, 13:31 ч.

Мнения: 1 136

White magic , абсолютно си права за подписа и аз определено не искам да се обвързвам в брак - за съжаление много хора вече не го приемат за ценност , но реших да се оплача от доминиращо поведение защото вчера ми идваше да забия нещо в него !

# 35 7 дек. 2014, 14:24 ч.

Мнения: 1 375

Акселче,той от каква националност е?Защото ако не е местен това поведение може да се обясни например с южняшки нрав или други традиционни разбирания за поведение на мъжа в къщи-да доминира.

# 36 7 дек. 2014, 20:41 ч.

Мнения: 6 365

Аз бих се подписала втори път, само да намерим време. Даже бих се венчала втори път.

Иначе основна грешка в първия брак: гледаха ме, все едно съм "виновна до доказване на противното". Все нещо бях крива, ако не друго, то бях млада и неопитна и все ми го припомняха. Внимавах на всяка крачка. Донякъде е полезен навик, човек си свива малко прекомерното самомнение. Но след време става доста токсично...

Сега съм "невинна до доказване на противното", не се гледаме с неприязън, нито аз, нито той. Първата връзка беше по-колоритна, драматична, емоции, работи...обаче се дебнехме и бяхме на нокти. Не може човек да релаксира.

Причина:

Причина: