Един най-обикновен седмичен ден :(

Аз пък я свързвам именно с такива самоиронични теми. Като видя тема от mustaine знам, че ще е за нея, ще е смешно и ще е дълго. Въпрос на стил.

6 и 30 ама друг път. В 6.50 беше кошмарното "петле", а Делата бяха в 7.15. След тях вече излизахме.

Хубавото е, че на днешно време някои училища са се съобразили с децата и 1ва смяна на малките /1-4 клас/ започва в 8.10, а не 7.45 като навремето.

Как мило ми стана от Петлето!

в някои училища може и да започват толкова късно. Но ако училището е на две смени, обикновено започват в 7.40.

С петлето вече бях на вратата. ако тръгнех по-късно, означаваше да закъснея за ведрина. Дела и документи ги слушах на обяд. Странно, в началото ме дразнеха, но като влязох в гимназията, започнах все повече да се заслушвам и дори ми беше интересно. Явно наистина през пубертета човек съзрява за такивова сгъстено представяне на факти.

Очевидно майките на повечето от нас са били садистки! Как можеш да си будиш детето така умът не ми го побира! Още настръхвам като се сетя!

http://vbox7.com/play:6c5cac44

Е то нали сигналът на петлето беше сигнал, че ще ни разказват приказки, вероятно са си мислили, че с хубаво ни будят, ей го, кукурига жизнерадостно, приказки после слушаме, идилия
Аз петлето го заварвах, когато слизах в кухнята, а Дела и документи го слушах в колата по пътя към училище

Тъй като познавам mustaine не само от форума, ви уверявам, че тревогите около лирическите герои са излишни

Не ми се ставаше сутрин, защото беше студено в стаята. Свивах си се с котето на кълбенце под родопското одеяло, за да не ми свети в очите току-що светната лампа и за да не ми се изстуди нослето. Майка ми приготвяше варени кренвирши за закуска или филия със сирене и домашна лютеница.
И мен ме дразнеше сигналното петле 7 без 10. Нещо като "Лека нощ", но за събуждане. Мнооого досадно.
Но проблем със закъсняване за училище не съм имала. Ходехме със сестра ми сами до там и се връщахме сами. Някак детството беше изчистено от осезателно присъствие на възрастни.
Мога да кажа за себе си, че съм била дете с ключ на врата. Масово бяхме такива. И не беше безгрижно, игрателно - да, но не и безгрижно.

Може би трябва да се абстрахираме от Мъстейн, за да има смисъл въобще осъждането.

Аз имах проблем със закъсненията.
Може би беше свързано и с това, че учех в отдалечено училище, което е било "по-така" според нашите.
Помните ли - три закъснения - отсъствие, три отсъствия - намалено поведение!

помним. Виновен беше Александър Фол - той ги намали от 6 на 3! С това съм го запомнила това име.

Мила mustaine,

бих искала да ти благодаря за виртуалното представяне на деня ми и да ти разкажа моя сходен ден и желанието за вино (помощното средство да се приеме действителността)

Ставам около 6.00 с огромна съпротива от душата ми ...и след кафето започва въртележката Понеже от перфектните и набиващи обръчи семейства попитаха, къде е мъжЪт, той също е станал изпил е кафето и е тръгнал да работи. Но в случая този образ е маловажен и изключително не интересен, така че вече тръгнал на работа, го оставяме на произвола на съдбата и започваме да спасяваме себе си.
Децата стават трудно, едното първо си отваря устата и заревава, а после евентуално отваря някое око.  В повечето случай реве със затворени очи (използва момента на първоначалния ми шок и си доспива всъщност). Това действие събужда голямото дете, което е втора смяна.
дребното гевезе реве независимо къде ще ходи, при баба си, на градина , трябва да отбележа, че в редките случай когато вечерта съм казала, натъртила, натъртила, наблегнала, пак натъртила, акцентирала и заплашила, че на другия ден трябва да отида точно навреме на работа, То, детето -не реве и се облича. Но това е голямо изключение, което използвам във важни и напрегнати дни, при евентуални срещи с ръководства, пътувания. ..И както разбрахте, след рева следва обличане и отказ на храна...другото почти пуберката започва да се инати. Тъкмо след свършването на първите ревове, в промеждутъка на опита за тишина (наблегнете на опит и свържете с думата неуспешен) .
Трудната логистика и мъкненето на ревящото дете, хващащо се за всяка издатинка е доста интересно за околните. Все пак трябва да гледаме положително на нещата и при баба си само реве, ходещо на собствен ход с леко подтикване или дърпане за ръчичка  
Уроците, школите, допълнителните занимания на другото дете са организирани от мен, преди часовете и отново логистика из града. През това време не ми се спестяват коментари от другата баба, как не съм го водела това дете и на пиано, и на плуване...общо взета безотговорност майчина. как можело да допусна да ходи само на два чужди езика, математика, кръжок и информатика...нямало и танци за него
Както и да е, вече си представете децата са заведени до съответните места, взети, отново и па заведени...през цялото време аз и работя В промеждутъците, в колата, по пътя, на прибежки, от дома...и следва относително спокоен следобед само със служебни ангажименти и велики хора, с други думи колеги  
Вечерта в 5.40 или 6.30 голямото гений-че свършва училище и аз отново съм на педалите, в трафика.
Следват така познатите разправии, караници, вечери...и вино, неистово желание за вино. Половинката се връща тържествено и божествено от работа към 8.00 и 8.30...трябва да го приласкаем след тежкия му ден и да му покажем колко много го обичаме и уважаваме неговите усилия...да обслужим великия ...вожд (колебаех се за думата, но тази дума описва царствеността му ). Приспиването и къпането са леки и приятни упражнения преди така неприятното миене на зъби... да не забравяме и среднощните прескачания от легло в легло, които допринасят за така чудесното ми настроение сутрин

С тези Петлета и Дела все едно на китайски ми говорите, нямам представа какво са.

В гимназията майка ми ме будеше рязко и отривисто, писах вече, но през голяма част от основното, просто пускаше кучето в моята стая. Нищо повече. То и нямаше нужда..убедена съм, че при добра възможност, песът можеше и мъртвец да събуди.

Без носталгия си спомням много добре тази взискателност, която правеше от училището място за емоционално каляване. Никой не си правеше труда да "разговаря" с учениците, въобще беше нежелателно да се стига до "разговори" с учителите, да не говорим - с дружинния ръководител или директора.
Тръгвайки на училище, усещах прилив на енергия все едно ще правя нещо забранено, но забавно, но изкарвайки първия час вече се чувствах като лишена от собствени думи и мисли. В междучасието се случваше училището - това, за което ходехме всички.
 
Според мен, днешните деца също ходят на училище заради междучасията. Междучасията са умален вариант на динамиката на съвременното ни общество, изглежда.

Абе много реват тез деца бе...?!?!
Още преди да отворят очи реват. Някои даже и със затворени очи успяват да реват.

Освен това казах вече за бабите. Който иска да стане битов алкохолик нека продължава да се ползва от услугите и съветите на баби....Не само алкохолик, но и пишман ще стане или просто пишман алкохолик.

А ако на вас още не ви се е приревало продължавайте да ги водите ревящите на по петнайсе чужди езика, три-четири школи, плуване и свирене на музикални инструменти...

И аз съм леко втрещена от тва реване, а мислех, че моето е ревливо... пък то направо съм си за завиждане.