"Ема, еса са са, еса са са, о пипи я! "
Чак наскоро разбрах, че това всъщност е Mississipi по букви (ем-ай-ес-ес-ай...). Не знам "о"-то само откъде се взима - но сигурно е, за да се запази ритъма.
- Публикувана: 25 септ. 2014, 21:34 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2015, 19:57 ч.
Един най-обикновен седмичен ден :(
Чак наскоро разбрах, че това всъщност е Mississipi по букви (ем-ай-ес-ес-ай...). Не знам "о"-то само откъде се взима - но сигурно е, за да се запази ритъма.
"Ема, еса са са, еса са са, о пипи я! "
Чак наскоро разбрах, че това всъщност е Mississipi по букви (ем-ай-ес-ес-ай...). Не знам "о"-то само откъде се взима - но сигурно е, за да се запази ритъма.
Те вече го разконспирираха мисисипито преди десетина страници.
Те вече го разконспирираха мисисипито преди десетина страници.
Извинения тогава.
А спомняте ли си ластичните игри за ръце?
Е котешка люлка де, Cat's cradle.
Ама не и бях голям фен. Пипкавите дейности никога не са ми били патент..само гледах отстрани и се дивях как го правят.
А лагерниците? На една дъска се монтираха четири или шест лагера и после яхаш дъската и по нанадолнището. Горкия ми баща тогава-света обърна, за да намери хубави лагери...а те трудно се намираха. Даже откри германски такива и те нямаха разбиване и сачмичките им не се попиляваха след две-три спускания..Момчетата даже се спускаха с главите напред...
А по онез времена ни каски имаше, ни наколенки, ни налакътници.
Сега ги гледам дечицата даже на балансните велосипедчета екипирани с каски ...
Онзи ден като рових за чушкопека в мазето на нашите и си открих лагерницата. Даже си я донесох и мисля да я стегна някой ден...дали ще си намеря някъде лагери обаче, не знам..
Направо ми звучат гадно. И с топчета никога не сме играли. 
И на лимки (стъклени топчета) и на капачки съм играла. За лимки съм ходила но Белослав, какво са някакви си 35 км с балканче и безкраен ентусиазъм. А си на светлата възраст от 9 години и морето ти е до колене. Като казах морето и се сетих и за рибарските лодки и игрите по тях, ако сега синът ми го направи ще ми изправи косите от ужас.
Аз съм толкова древна, че помня кога се появи играта на ластик в нашия град и за нула време зариби всички момиченца, че и някои момченца.
Първите ластици бяха целите във възли - вадехме ластици от гащи и други подходящи дрехи, навързвахме ги и така... Е, някои дори ядоха бой от баби и майки, ама хайде сега, подробности...
После тези същите (майките и бабите), в опит да спасят бельота на семейството, ни светнаха, че може да си купиш колкото ти трябва дълъг ластик и откъде. Че и пари ни дадоха за целта даже!
И започна голямото подскачане!
Нищо не пеехме в началото, скачахме си тихо и съсредоточено. Броенето и припяването явно е принос на следващите поколения.
А на дама играехте ли? И там беше голямо подскачане. И почти нямаше дебели деца, напук на дебелите филии с масло, мекиците, палачинките и баниците на баба.
Първите ластици бяха целите във възли - вадехме ластици от гащи и други подходящи дрехи, навързвахме ги и така... Е, някои дори ядоха бой от баби и майки, ама хайде сега, подробности...
После тези същите (майките и бабите), в опит да спасят бельота на семейството, ни светнаха, че може да си купиш колкото ти трябва дълъг ластик и откъде. Че и пари ни дадоха за целта даже!
И започна голямото подскачане!
Нищо не пеехме в началото, скачахме си тихо и съсредоточено. Броенето и припяването явно е принос на следващите поколения.
А на дама играехте ли? И там беше голямо подскачане. И почти нямаше дебели деца, напук на дебелите филии с масло, мекиците, палачинките и баниците на баба.
А на дама играехте ли?
Много. Тук също е била много разпространена. Установили сме как от двете страни на желязната завеса, с мъжа ми сме играли на доста еднакви игри.
Аз съм толкова древна, че помня кога се появи играта на ластик в нашия град и за нула време зариби всички момиченца, че и някои момченца.
Първите ластици бяха целите във възли - вадехме ластици от гащи и други подходящи дрехи, навързвахме ги и така... Е, някои дори ядоха бой от баби и майки, ама хайде сега, подробности...
После тези същите (майките и бабите), в опит да спасят бельота на семейството, ни светнаха, че може да си купиш колкото ти трябва дълъг ластик и откъде. Че и пари ни дадоха за целта даже!
И започна голямото подскачане!
Нищо не пеехме в началото, скачахме си тихо и съсредоточено. Броенето и припяването явно е принос на следващите поколения.
А на дама играехте ли? И там беше голямо подскачане. И почти нямаше дебели деца, напук на дебелите филии с масло, мекиците, палачинките и баниците на баба.
Първите ластици бяха целите във възли - вадехме ластици от гащи и други подходящи дрехи, навързвахме ги и така... Е, някои дори ядоха бой от баби и майки, ама хайде сега, подробности...
После тези същите (майките и бабите), в опит да спасят бельота на семейството, ни светнаха, че може да си купиш колкото ти трябва дълъг ластик и откъде. Че и пари ни дадоха за целта даже!
И започна голямото подскачане!
Нищо не пеехме в началото, скачахме си тихо и съсредоточено. Броенето и припяването явно е принос на следващите поколения.
А на дама играехте ли? И там беше голямо подскачане. И почти нямаше дебели деца, напук на дебелите филии с масло, мекиците, палачинките и баниците на баба.
и аз съм от туй време - просто скачахме, на въже също скачахме - по един, по двама, че дори и по трима - редяхме се на редички, който сбърка върти въжето, докато друг сбърка, играехме и на стражари и апаши, фунийки също, но след като напълнихме мрежите за комари на комшиите, баща ми ни отне хммм как се наричаха тези, от които се изстрелваха фунийките... забравила съм. Народната топка беше любима, и футбол играехме - момчета и момичета
Имаше и гаменчета дето им слагаха и карфички отпред на фунииките. Даже един такъв изяде яко бой от една съседка дето такава фунийка и се заби в широката пола...
По същото време беше на мода и да си украсяваш спиците на балканчето с цветни жички...
Даже правехме набези в един съседен строеж за подобни жички..
И на дама скачахме и на охлюв. Гледам и сега играят на охлюв.
А имаше и една игра на държави ако я помни някой..
Аз съм толкова древна, че помня кога се появи играта на ластик в нашия град и за нула време зариби всички момиченца, че и някои момченца.
...
Нищо не пеехме в началото, скачахме си тихо и съсредоточено. Броенето и припяването явно е принос на следващите поколения.
А на дама играехте ли? И там беше голямо подскачане. И почти нямаше дебели деца, напук на дебелите филии с масло, мекиците, палачинките и баниците на баба.
...
Нищо не пеехме в началото, скачахме си тихо и съсредоточено. Броенето и припяването явно е принос на следващите поколения.
А на дама играехте ли? И там беше голямо подскачане. И почти нямаше дебели деца, напук на дебелите филии с масло, мекиците, палачинките и баниците на баба.
И аз съм от туй време - просто скачахме, на въже също скачахме - по един, по двама, че дори и по трима - редяхме се на редички, който сбърка върти въжето, докато друг сбърка, играехме и на стражари и апаши, фунийки също, но след като напълнихме мрежите за комари на комшиите, баща ми ни отне хммм как се наричаха тези, от които се изстрелваха фунийките... забравила съм. Народната топка беше любима, и футбол играехме - момчета и момичета
Боже, това е моето детство! Така растяхме ние, древните, в миналия век.
Но пък беше прекрасно.