Дорогая Маша... из Красносибирск...

. Беше ми много приятно, когато получавах писмата и, пълни с красиви картички 
другарите, които, Герри и аз зае.ах след второто писмо. По време на режима играехме "не се сърди човече" и на дама семейно, всички - аз, сестра ми, баба, дядо, мама и тате. Нямах търпение за вечерната доза режим. 
Беше на официално посещение на министерството на културата, след което дойде у нас! Подари ми едни слончета, дървени, както и една книга с илюстрации. Гостихме го с български гостби, а после компанията (баба ми и сие), го "нападнаха" с информация за Слонът моя приятел и други древни индийски филми, дори пяха индийски песни. Той вероятно си е мислел, че съм мома за женене, а аз бях ученичка.
Продължихме да си пишем де....
Картичките от моята Анна бяха невероятни (а по това време колекционирахме всякакви нещица- салфетки, календарчета, картинки от дъвки, картички... и всичко "чужбинско" беше върха на лукса Препоръчани теми