Един най-обикновен седмичен ден :(

  • 64 537
  • 879
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 17 428
Тук ги има по арабските магазини, но са минимум 5 пъти по-големи от българските си събратя(за финап иде реч).

И аз имах руско другарче, а и с едни и същи имена бяхме. Крепката ни дружба бе прекратена след заръка от нейна страна да и пратя дънки и дънково яке  Mr. Green

Лагерите по спомен бяха 2 седмици....от къде ви дойде 20 дни.

# 676
  • Мнения: X
За морето бяха по 3 седмици-21 дена
Карти за море и за хубави курорти се даваха с предимство на отличниците.






# 677
  • Мнения: 63 202
И не само за морето бяха по 20 дни.

# 678
  • Мнения: 5 234
Аз пък помня, че лагерите бяха една седмица на планина и после една седмица на море.

# 679
  • София
  • Мнения: 3 615
Аз пък помня, че лагерите бяха една седмица на планина и после една седмица на море.
Няма такова нещо. Всеки лагер си беше три седмици, независимо къде.

# 680
  • Мнения: 1 959
А не допускате ли, че може да е било различно в различните краища на страната?
Аз ходех на лагери по цяло лято, защото нямам села и баби. Бяха по за две седмици.

# 681
  • Мнения: 4 892
Да, спомням си как ни караха да си пишем с "непознато другарче", предимно от СССР  Sick
Спомням си с отвращение. Не само защото ми беше неприятно, че е на руски, ами и беше насила, никога не съм искала някой да ме задължава да си ....ъ... другарувам по този начин.

# 682
  • sf
  • Мнения: 12 151
Мен не са ме задължавали. С русначета не съм си писала, защото мразех руския.
Но пък си пишех с момчета от цяла България, говорехме си за футбол  hahaha
С един от тях и на живо се видяхме, и сега си поддържаме връзка, вече 20 години  Simple Smile

# 683
  • Мнения: 19 809
Да, хубаво им е, но има съществени разлики. Първо, времето не е 20 дни, второ такава организация на времето, каквато правеха дружинни ръководители, учители, физкултурници, не знам в кой лагер има сега. А и изобретателността на децата, умението им да се забавляват сами по онова време беше на съвсем друго ниво. Grinning Сега забавлението е свързано предимно с лаптоп или смартфон примерно. Представяте ли си каква ще бъде реакцията, ако се разбере, че няма интернет?  Shocked Поне моите впечатления са такива.

Моите впечатления са същите, но днес животът е друг. Вероятно така са мислени нашите баби за нас. Определено имахме повече въображение, защото нямахме достъп до много неща, други изобщо ги нямаше. Първите ми панделки ги колосваха. Все още пазя руските, които бяха невероятно красиви за времето си. Картички, списания, плакати .......

Пишех си с русначета и на международни лагери ходихме. Една година бяхме руснаци, българи и чехи. Тогава научих за Пражката пролет, но те не я наричаха така. Много ми беше трудно да разбера след като имаме мир, как се получава "война". Била съм на 12-13 години.

# 684
  • Мнения: 183
Скоро дъщеря ми, която е на 11 години, ме попита дали сме имали ток, когато съм била малка.Отговорих й, че не сме имали, но това не било проблем, защото вечер сме си палили огън в средата на пещерата, за да не ни е тъмно.

Дорогая Маша... из Красносибирск...

Последна редакция: сб, 04 окт 2014, 21:16 от Ел

# 685
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 240
Скоро дъщеря ми, която е на 11 години, ме попита дали сме имали ток, когато съм била малка.Отговорих й, че не сме имали, но това не било проблем, защото вечер сме си палили огън в средата на пещерата, за да не ни е тъмно.

Дорогая Маша... из Красносибирск...


 Joy Joy

# 686
  • Мнения: 3 371
до 6-ти клас си пишех и аз с руско другарче - моето се казваше/предполагам и сега така се казва Simple Smile/ Баранова Оксана. беше много , ама много хубава.

след 6-ти клас заминах с родителите извън Бг и прекарах 5 прекрасни години в руска колония, където си другарувах ли, другарувах, съвсем доброволно при това Laughing с руски другарчета . говоря благодарение на това чудесен руски/макар да ми пишеха чат-пат домашните Laughing/.

на лагери никога не съм ходила - майка ми е краен противник на такива неща. аз също - децата ми никога не са ходили, освен на задължителното тук 3- дневно  лагеруване в началото/или края, зависи/ на годината. не съм социопат/ка/, просто предпочитам удобствата и личния си комфорт пред масовото лагеруване.
----------------

апропо, за този най-обикновен седмичен ден, много пасват думите на  Антон Павлович Чехов -  „Какъв чудесен ден, човек не знае чай ли да пие или да се обеси”.

Последна редакция: сб, 04 окт 2014, 20:47 от April snow

# 687
  • Мнения: X
Няма такова нещо. Всеки лагер си беше три седмици, независимо къде.


Не помня такова чудо. Как три седмици, те зимните и пролетните ваканции бяха по 10 дни?

# 688
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 240
14 дни помня аз, три седмици дори не съм чувала като възможност. А ходех редовно по лагери. Картите за почивните станции също бяха по 2 седмици.

# 689
  • Мнения: 14 478
Да, спомням си как ни караха да си пишем с "непознато другарче", предимно от СССР  Sick
Спомням си с отвращение. Не само защото ми беше неприятно, че е на руски, ами и беше насила, никога не съм искала някой да ме задължава да си ....ъ... другарувам по този начин.
Нашите адреси бяха раздадени на руски другарчета от другарката без наше знание.
Моето руско другарче упорито праща писма-около 5-6-на на брой преди да се откаже. На нито едно не отговорих. И не отговорих най-вече защото във второто си писмо то ме заплаши, че ще ме докладва на неговата учителка как не съм искала да си пиша с него, защото не съм отговорила на първото му писмо.
Следващите му писма бяха горе-долу в същия дух, а последните вообще не ги отворих.
Просто кофти другарче ми се беше паднало.
То не става така-да те "сватосват" без твое знание...

Общи условия

Активация на акаунт