И на Кральо Портальо много играехме.
- Публикувана: 25 септ. 2014, 21:34 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2015, 19:57 ч.
Един най-обикновен седмичен ден :(
И скобарките бяха хит. Много болеше!
Израснахме по строежите. Много се строеше в моето детство. А какви игри ставаха по етажите, след като си тръгнеха работниците!
Мъжът ми още помни боя, който му е хвърлил баща му, когато, прибирайки се от работа, видял собствената си плът и кръв да виси от 11-ия етаж на строяща се сграда и да крещи с цяло гърло: "Спасете нашите души-и-и!"
Е, конкретно неговата я спасил. По задника.
Израснахме по строежите. Много се строеше в моето детство. А какви игри ставаха по етажите, след като си тръгнеха работниците!
Мъжът ми още помни боя, който му е хвърлил баща му, когато, прибирайки се от работа, видял собствената си плът и кръв да виси от 11-ия етаж на строяща се сграда и да крещи с цяло гърло: "Спасете нашите души-и-и!"
Е, конкретно неговата я спасил. По задника.
видял собствената си плът и кръв да виси от 11-ия етаж на строяща се сграда и да крещи с цяло гърло: "Спасете нашите души-и-и!"
Я, сега вече проумях какво пеят Бон-Бон. 
""А - табара - ша
шабра - шаракака
Кака - мака - бара - ша
Шабра - ша - ра"
(после Е - тебере - ше.. итн)"
https://www.youtube.com/watch?v=PtuhLO7Qd08
Не го знаех това, не е от моето село.
""А - табара - ша
шабра - шаракака
Кака - мака - бара - ша
Шабра - ша - ра"
(после Е - тебере - ше.. итн)"
https://www.youtube.com/watch?v=PtuhLO7Qd08
Не го знаех това, не е от моето село.
Хихи и аз сега загрях, не съм го играла
Иначе другите почти всичките съм ги играла. И на "Капитане, какво е морето" играехме - не видях да го е споменал някой. Много обичах и ръбчетата и "Рибарят и рибките" и "Двама са малко, трима са много" ... Ех ех ...детство
И скобарките бяха хит. Много болеше!
Израснахме по строежите. Много се строеше в моето детство. А какви игри ставаха по етажите, след като си тръгнеха работниците!
Мъжът ми още помни боя, който му е хвърлил баща му, когато, прибирайки се от работа, видял собствената си плът и кръв да виси от 11-ия етаж на строяща се сграда и да крещи с цяло гърло: "Спасете нашите души-и-и!"
Е, конкретно неговата я спасил. По задника.
Израснахме по строежите. Много се строеше в моето детство. А какви игри ставаха по етажите, след като си тръгнеха работниците!
Мъжът ми още помни боя, който му е хвърлил баща му, когато, прибирайки се от работа, видял собствената си плът и кръв да виси от 11-ия етаж на строяща се сграда и да крещи с цяло гърло: "Спасете нашите души-и-и!"
Е, конкретно неговата я спасил. По задника.
А ръбчето... 3 прозореца на входни врати платиха нашите ония години
И на Кральо Портальо много играехме.
Имаш предвид "отвори, кральо порти" или е друго?
И на Кральо Портальо много играехме.
Имаш предвид "отвори, кральо порти" или е друго?
Кральо портальо
отвори порти
за да замине
краля за войната
отворете - затворете
само един оставете!
Кральо Портальо отвори порти много сме го играли..
А ръбчето беше мания. И сега го играя с щерката. Ама няма такива хубави ръбчета по парковете, а на улицата уви вече не става....
Играехме си и с асансьора. Качва се едно дете, а другите дръпват вратите на някой от етажите и го засядат. Ако се случи някой възрастен да заседне по този начин си плюехме на петите бързо и се надявахме да не е разбрал кой е виновника за засядането...
А ръбчето беше мания. И сега го играя с щерката. Ама няма такива хубави ръбчета по парковете, а на улицата уви вече не става....
Играехме си и с асансьора. Качва се едно дете, а другите дръпват вратите на някой от етажите и го засядат. Ако се случи някой възрастен да заседне по този начин си плюехме на петите бързо и се надявахме да не е разбрал кой е виновника за засядането...
Аз съм толкова древна, че помня кога се появи играта на ластик в нашия град и за нула време зариби всички момиченца, че и някои момченца.
...
Нищо не пеехме в началото, скачахме си тихо и съсредоточено. Броенето и припяването явно е принос на следващите поколения.
А на дама играехте ли? И там беше голямо подскачане. И почти нямаше дебели деца, напук на дебелите филии с масло, мекиците, палачинките и баниците на баба.
...
Нищо не пеехме в началото, скачахме си тихо и съсредоточено. Броенето и припяването явно е принос на следващите поколения.
А на дама играехте ли? И там беше голямо подскачане. И почти нямаше дебели деца, напук на дебелите филии с масло, мекиците, палачинките и баниците на баба.
И аз съм от туй време - просто скачахме, на въже също скачахме - по един, по двама, че дори и по трима - редяхме се на редички, който сбърка върти въжето, докато друг сбърка, играехме и на стражари и апаши, фунийки също, но след като напълнихме мрежите за комари на комшиите, баща ми ни отне хммм как се наричаха тези, от които се изстрелваха фунийките... забравила съм. Народната топка беше любима, и футбол играехме - момчета и момичета
Боже, това е моето детство! Така растяхме ние, древните, в миналия век.
Но пък беше прекрасно. Леле и моето детство видях тук
Играехме една игра на "Държави" - чертае се голям кръг и се разделя на броя на играчите; всеки си избира и пише име на държава; после един застава в кръга, а другите се отдалечават от него - целта е докато този в кръга преброи до 3, ти да се приближиш, но да "замръзнеш" на 3, за да не те види движещ се броящия ..., които стигне пръв до кръга има право да си "зачертае" с неговия цвят тебешир част от държавата на броящия - да си присвои част един вид
... Готино беше ... Все се карахме кой да бъде СССР и кой ГДР 
А ръбчето беше мания. И сега го играя с щерката. Ама няма такива хубави ръбчета по парковете, а на улицата уви вече не става....
Ръбчето при нас беше комбинирано, май и казвахме "гамИ":
От определено разстояние първо правиш 10 ръбчета, после минаваш на стена с топката и пак на ръбчето и така 10 нива...
Позабравила съм вече, но имаше завъртания, пляскане и други сложни маневри, докато се мине играта.
Сещам се, че много играехме и на "държави". Аз пишех САЩ и спорех с децата написали "Америка", че това е едно и също
И на Кральо Портальо много играехме.
Имаш предвид "отвори, кральо порти" или е друго?
Кральо портальо
отвори порти
за да замине
краля за войната
отворете - затворете
само един оставете!
Отвори кральо порти, отвори кральо,
От де да мина кральо, от де да мина?
Отворете, затворете, един оставете...
И тук ми се губи....
Не било кралю, а Гальо.......
http://bg.m.wikipedia.org/wiki/Броенка
По мое време беше
Кральо портальо
отвори порти
за да замине
краля за войната
отворете - затворете
само един оставете!
.После тоя "единия" трябваше да избира между две думи, и в зависимост чия парола е избрал, застава зад съответния. Когато всички се разпределят, зпочват да се дърпат (май като на Кър).
А ръбчето беше мания. И сега го играя с щерката. Ама няма такива хубави ръбчета по парковете, а на улицата уви вече не става....
Ръбчето при нас беше комбинирано, май и казвахме "гамИ":
От определено разстояние първо правиш 10 ръбчета, после минаваш на стена с топката и пак на ръбчето и така 10 нива...
Позабравила съм вече, но имаше завъртания, пляскане и други сложни маневри, докато се мине играта.
Сещам се, че много играехме и на "държави". Аз пишех САЩ и спорех с децата написали "Америка", че това е едно и също
А за държавите бях забравила правилата-добре че ми напомнихте...
Тогава специално гледах на картата за по-екзотични държави, за да "блесна" със знания.