Taис, защо не започнеш още сега с разказа 
- Публикувана: 2 окт. 2014, 20:53 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2014, 14:23 ч.
Искам да кажа ... (4)
След малко приспивам бебето и отивам да взема голямата за плуване и като седна на кафето да чакам, се надявам да прочета разказа на Тaис.
Там, до плуването, има едно магазинче с чудни деликатеси, Янтре, споменавам те, щото като каза сладкиш и - сладкиш. Никой да не говори повече за ядене, Ноар
Там, до плуването, има едно магазинче с чудни деликатеси, Янтре, споменавам те, щото като каза сладкиш и - сладкиш. Никой да не говори повече за ядене, Ноар
ти искаш да замениш спомена от чушките със сладкиша, а 
Няма шанс. Никой сладкиш не мож` изличи тавата с чушките от форумските сърца 
Още съм на работа, имам свободен час, документация за писане, но ми е едно мързеливоооо 
. Натовариха ме с още функции, но аз съм доволна, обичам да имам работа. Днес имам чувството, че всички колеги са станали с г*за на горе и за това си седя в класната стая, пия си кафето и ви чета (децата имат физическо). Разкозът на Таис и сладкиша на Янтра и аз ги очаквам.
. Натовариха ме с още функции, но аз съм доволна, обичам да имам работа. Днес имам чувството, че всички колеги са станали с г*за на горе и за това си седя в класната стая, пия си кафето и ви чета (децата имат физическо). Разкозът на Таис и сладкиша на Янтра и аз ги очаквам. 
Taис, защо не започнеш още сега с разказа
Защото като се връщам назад ми е сладко, но и тъжно, заради баща ми. Общо взето, там са ми най-хубавите години с него..когато се върнахме тук за постоянно, след промените, всичко беше наопаки и той започна да работи като луд в този хаос. После, съвсем внезапно, почина, и всичко отиде по дяволите.
Мога за начало да ви разкажа за арабското небе. И по-точно за небето в Ирак, че само там имахме навика да стоим до късно в градината. Градините ни бяха три - предна, задна, и зимна (малка) в която отглеждахме един симпатичен таралеж.
Та вечер, от март до към края на октомври, обичахме да седим в предната градина. Аз си играех с кучето Джони, рисувах, тичах насам-натам, а нашите си обсъждаха разни ежедневности. Ухаеше силно на рози - когато ги имаше, че на градинарят те му бяха и слабост и проклятие - много се стараеше милият да угоди на майка ми, но с тези розови храсти все нещо се случваше
Ухаеше и на портокали, имахме няколко дръвчета, някакъв див вид предполагам, щото сокът им беше силно тръпчив и кисел.
После падаше нощ и всички се смълчавахме, дори кучето.
В Ирак небето прави фокуси със съзнанието. Човек има чувството, че е току над него, че ако протегне съвсем лекичко ръка и ще го докосне. Надвисва някак много ниско, но не заплашително, съвсем не, по-скоро е като дебел, пухен юрган с който природата завива там земята.
Звездите са блестящо-ярки, открояват се като златна бродерия върху тъмното, виолетово-синьо небе..и пак създават онова особено усещане, че само ако поискаш, можеш да си откъснеш няколко и да ги подържиш за малко в ръка преди да те опарят.
После магията на нощта се къса и избликват най-разнообразни звуци. Буболечки шумолят из храстите, от съседните дворове идват на талази детски смях и напевният местен говор (иракчаните говорят много меко, особено в сравнение с палестинците), Джони е приклещил някой по-едър гекон и се прави на смелчага, какъвто не е.
После майка ми казва ''Хайде по леглата'' и аз с нежелание се прибирам да си мия зъбите. Баща ми остава навън до късно да си пие бирата, и докато се унасям, чувам как говори нещо на кучето..голям и едър мъж е, и дори когато се опитва да пази тихо, гласът му боботи. Мисля си за това колко много ги обичам, и него, и майка ми, и кучето Джони, и таралежа без име, и потъвам като камъче в съня.
Янтре, за мен всичко е удачно, сладкиш пък най-вече. 
Където и да отида, не мога да си представя, че ще се изтъпанча с празни ръце. Носим най-вече вино или кутия бонбони, понеже аз не съм много-много по собственото производство. Но ако някой ни дойде на гости с домашно приготвен сладкиш - ухааааа!
Янтре, помниш ли, че веднъж се бяхме заговорили с разконспирирането на съфорумки във фейса и аз казах, че нямам такива способности. Е, преди два дни, без да искам, т.е. нецеленасочено, ти ми изкочи семейно заради обща форумна приятелка от фейса. Че и част от фотосесия разгледах. Много хубави деца имаш, много!
Където и да отида, не мога да си представя, че ще се изтъпанча с празни ръце. Носим най-вече вино или кутия бонбони, понеже аз не съм много-много по собственото производство. Но ако някой ни дойде на гости с домашно приготвен сладкиш - ухааааа!Янтре, помниш ли, че веднъж се бяхме заговорили с разконспирирането на съфорумки във фейса и аз казах, че нямам такива способности. Е, преди два дни, без да искам, т.е. нецеленасочено, ти ми изкочи семейно заради обща форумна приятелка от фейса.
Че и част от фотосесия разгледах. Много хубави деца имаш, много! 
