Остава дядото да е по-млад.На мъжа ми на дядото така му взели стабилна жена ,че сирак и малък ,да го държи в пътя ,тя на 18 колко стабилна да е била.
- Публикувана: 7 окт. 2014, 21:55 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 21:59 ч.
На майка ти гаджетата...
Просто бях убедена, че е скорпион дядо ти 
А свекървите какви са - не знам какво се чудиш. Някои неща са замаскирани в наши дни, но няма да се променят
Баба ми и тя е стояла гладна заради свекърва, крила си е хляб под престилката и докато мете и никой не гледа, си гризвала по една хапчица колкото да не умре.
Тя е 26 набор, но и моят дядо е бил на фронта. Твоят в коя война е участвал?
А свекървите какви са - не знам какво се чудиш. Някои неща са замаскирани в наши дни, но няма да се променят
Баба ми и тя е стояла гладна заради свекърва, крила си е хляб под престилката и докато мете и никой не гледа, си гризвала по една хапчица колкото да не умре.
Тя е 26 набор, но и моят дядо е бил на фронта. Твоят в коя война е участвал?
Не знам, предполагам във Втората световна по сметките излиза да е. На 29 години е бил като се е оженил и почти веднага отива на фронта. Той е 1914 роден, значи да е било 1943-та или 44-та някъде? Баба казваше - във войната, а ние никога не сме питали коя война... и тримата братя оцеляват и се връщат от нея, само единият е бил леко ранен - късметлии са били.
Може да е бил доброволец. Сега питах баща ми. Моят дядо е бил на 23, а брат му, доброволец, на 26.
Били са пленени и, по думите на баща ми, тези, които да имали т..ки, са избягали, другите са били убити.
Имам страхотни истории за разказване от войната, жалко че бях толкова малка. Бианке, изтървала си това духовно наследство, като не си разпитвала.
Моят дядо, в един ден от годината - датата, на която са избягали - си слагаше ракия от сутринта и цял ден пиеше, пушеше, плачеше и разказваше. Ех, да можех сега да поговоря с него... Той почина като бях на 11.
Били са пленени и, по думите на баща ми, тези, които да имали т..ки, са избягали, другите са били убити.
Имам страхотни истории за разказване от войната, жалко че бях толкова малка. Бианке, изтървала си това духовно наследство, като не си разпитвала.
Моят дядо, в един ден от годината - датата, на която са избягали - си слагаше ракия от сутринта и цял ден пиеше, пушеше, плачеше и разказваше. Ех, да можех сега да поговоря с него... Той почина като бях на 11.
Чудно в коя ли война след като е роден 1914?
За щастие в Европа не е имало война от 1945г.
За щастие в Европа не е имало война от 1945г.
Баба и дядо от майчина страна имаха 9 годинк разлика, дядо бил на 25 години, а баба на 16, когато се взели. Дядо ми Стоян, лека му памет, е бил забележителен мъж. Не е бил висок, но много широкоплещест и най-силният в селото. Нямало е физическа работа, която да не може да свърши. Като се прокарвали ток в селото, той и още един негов приятел носели на ръце огромните дървени стълбове. Дарявал е кръв безброй пъти. До смъртта си имаше изключително здрави зъби. Виждала съм снимка, той с негов братовчед, баба ми и нейна приятелка. Явно още са били в период на ухажване. Баба ми с пола до коляното и накъдрена коса ( да е било средата на 50те години). А дядо ми - невероятен мъжкар, лек костюм с отворено сако, каскет, поглед и излъчване на млад, пращящ от здраве и сила човек.
На 38 години дядо ми е останал без един крак. По това време е бил овчар на селото. На паша е някъде и вижда нещо в полето. Приближава се да го разгледа. Оказва се невзривен снаряд от някоя от войните, който избухва. Не знам как са го открили и какво е било след това, но се налага ампутация на крака му, както и на 3 пръста от едната му ръка. До смъртта си на 83 години той беше с дървена протеза. Но никога не е приемал състоянието си като повод за милостиня или съжаление. Аз го помня, когато вече беше доста възрастен, но знам, че цял живот е търсел начин да помага с работата и издръжката на семейството, имат две деца с баба- вуйчо ми и майка ми. И пчели е гледал и какво ли не, само да има за децата му.
Това е историята на моя дядо, най-силния мъж в селото, който са викали за помощ и посред нощ да разтървава пияници и побойници. И който не е отказвал помощ никога.
На 38 години дядо ми е останал без един крак. По това време е бил овчар на селото. На паша е някъде и вижда нещо в полето. Приближава се да го разгледа. Оказва се невзривен снаряд от някоя от войните, който избухва. Не знам как са го открили и какво е било след това, но се налага ампутация на крака му, както и на 3 пръста от едната му ръка. До смъртта си на 83 години той беше с дървена протеза. Но никога не е приемал състоянието си като повод за милостиня или съжаление. Аз го помня, когато вече беше доста възрастен, но знам, че цял живот е търсел начин да помага с работата и издръжката на семейството, имат две деца с баба- вуйчо ми и майка ми. И пчели е гледал и какво ли не, само да има за децата му.
Това е историята на моя дядо, най-силния мъж в селото, който са викали за помощ и посред нощ да разтървава пияници и побойници. И който не е отказвал помощ никога.
Изчетох всичко и сега ще ви разкажа за мойте родители.
Майка ми е от с.Паничери на 10км от Хисар и на 50 км от Пловдив.
Мама е била на15 ,когато и излизат някакви цирей им казваше тя по главата.Бабата /моята прабаба,която не познавам/и слага на главата курешки,изпражнения от кокошки/
Сутринта,когато свалят кърпата с ,която са завили главата пада и косата дълга,гъста черна коса до кръста,която се сплитала на две плитки.
Вуйчо ми брат на майка вече на 22,живее в Пловдив и работи милиционер тогава,води мама в София и лекарите казват,че повече коса няма да излезе.Взема си я в Пловдив и си живее при вуйчо и вуйна.
На 17 започва работа в ТК"Марица"с нейни приятелки от селото.Мама вече живее на квартира на ул"Иван Вазов"хазяйте са бездетни и искат да осиновят мама.
Тя си има приятел от Пловдив и си го е обичала,но пусти предразсъдъци "как щяла да живее с него като била без коса"а тя си ходеше с перуки и аз разбрах за това на17-18 години.Нейна приятелка се омъжва в едно село на 10км от Пловдив.На сватбата и мама се запознава с татко и се омъжва за него,че бил от село и там никой не знае историята за перуката.
Междувременно татко също работил в строителството в П-в и хазяйте на мама са ги канили да останат с татко при тях да им препишат всичко и да ги гледат.Сега щях да съм "реститутка".
Но дядката казал "не ще живеете на село да има кой да работи на нивите".Останали на село,работиха и се трудиха до последно.Построили са си дом и си живееха добре.Никога не ги чух да се карат,освен за работа/работиха в селското стопанство/заедно.През 1979 татко замина за Коми и искаше мама и аз да отидем при него.Мама "не аз няма да си оставя къщата".
Татко работи 4години в Коми,поне накрая мама склони да идем да видим къде работи баща ми.
50години брак.
Мама се разболя от рак и почина 2010.Баща ми тежко понесе загубата на мама.Спомням си,след погребението ми каза"вземам една лопата,отивам да изровя гроба и си вземам майка ти,как ще живея без нея"
Много силна връзка,а са се видели 2-3 пъти преди сватбата.
Отиде си 2 г.след нея,всеки ден ходеше на гроба на мама.Студ,сняг,пек той беше там.Надявам се да ви е интересно.
Майка ми е от с.Паничери на 10км от Хисар и на 50 км от Пловдив.
Мама е била на15 ,когато и излизат някакви цирей им казваше тя по главата.Бабата /моята прабаба,която не познавам/и слага на главата курешки,изпражнения от кокошки/
Сутринта,когато свалят кърпата с ,която са завили главата пада и косата дълга,гъста черна коса до кръста,която се сплитала на две плитки.
Вуйчо ми брат на майка вече на 22,живее в Пловдив и работи милиционер тогава,води мама в София и лекарите казват,че повече коса няма да излезе.Взема си я в Пловдив и си живее при вуйчо и вуйна.
На 17 започва работа в ТК"Марица"с нейни приятелки от селото.Мама вече живее на квартира на ул"Иван Вазов"хазяйте са бездетни и искат да осиновят мама.
Тя си има приятел от Пловдив и си го е обичала,но пусти предразсъдъци "как щяла да живее с него като била без коса"а тя си ходеше с перуки и аз разбрах за това на17-18 години.Нейна приятелка се омъжва в едно село на 10км от Пловдив.На сватбата и мама се запознава с татко и се омъжва за него,че бил от село и там никой не знае историята за перуката.
Междувременно татко също работил в строителството в П-в и хазяйте на мама са ги канили да останат с татко при тях да им препишат всичко и да ги гледат.Сега щях да съм "реститутка".
Но дядката казал "не ще живеете на село да има кой да работи на нивите".Останали на село,работиха и се трудиха до последно.Построили са си дом и си живееха добре.Никога не ги чух да се карат,освен за работа/работиха в селското стопанство/заедно.През 1979 татко замина за Коми и искаше мама и аз да отидем при него.Мама "не аз няма да си оставя къщата".
Татко работи 4години в Коми,поне накрая мама склони да идем да видим къде работи баща ми.
50години брак.
Мама се разболя от рак и почина 2010.Баща ми тежко понесе загубата на мама.Спомням си,след погребението ми каза"вземам една лопата,отивам да изровя гроба и си вземам майка ти,как ще живея без нея"
Много силна връзка,а са се видели 2-3 пъти преди сватбата.
Отиде си 2 г.след нея,всеки ден ходеше на гроба на мама.Студ,сняг,пек той беше там.Надявам се да ви е интересно.
Едно "харесване" ме върна отново към тази тема и се зачетох назад, и назад...И толкова хубави и интересни истории са разказани тук толкова хубаво! Ще рече човек, че всички, които са писали, са писателки. Толкова живо, образно, емоционално! Все едно тече лентата на нечий живот пред очите ти.
Мисля си, че от всички теми, които съм чела в този форум (но е вярно, че не съм чела кой знае колко много) тази ми е любима.
Може би защото много обичам истински любовни истории...
Дано се включат и нови потребители, да разкажат нови истории. С удоволствие бих се върнала тук.
Мисля си, че от всички теми, които съм чела в този форум (но е вярно, че не съм чела кой знае колко много) тази ми е любима.
Може би защото много обичам истински любовни истории...
Дано се включат и нови потребители, да разкажат нови истории. С удоволствие бих се върнала тук.
Моят дядо е бил на завидната възраст от 17 години, когато майка му решила да го жени за стара мома на 27 години от селото им. Дядо ми от страх си плюл на петите и избягал в града. Успял е да завърши счетоводство, без каквато и да е помощ от родителите си. Явно страха от онази неосъществена насилствена женитба го е държал доста време и чаааак като старо ергенче на 27 години се запознава с баба ми в градската градина във Видин. По това време тя е на 20 години и е студентка по медицина в София. Баба се е разхождала с нейна приятелка, а дядо с негов приятел, който познавал баба. Дядо ми като видял баба и веднага изявил желание да се запознае с красивото момиче с теменужени очи. Баба ми разказваше за първото впечатление от дядо - Видях един кльощав дългуч с мустаци и голям нос, който отгоре на всичко се оказа доста нахален. Преследваше ме навсякъде, запозна се с всички от компанията ми, за да е по-близо до мен. Явно нахалството му е дало добър резултат, тъй като след половин година вече са били женени. Дядо и баба бяха впечатляваща и красива двойка. Неведнъж са печелили конкурса за най-хубава танцуваща двойка в ресторанта на Балкантурист. Никога не съм ги чувала да се обиждат или карат. Баба беше властна, а дядо леко мързелив, но тя го строяваше в две редици и беше двигателят в семейството им. Баба се казваше Анна, но дядо винаги се обръщаше към нея с Аничка. До последно баба ми казваше, че много богати младежи са я искали за жена, а тя си взела гол като пушка мъж от село. И тихо добавяше - ако можех да се върна назад във времето, пак дядо ти щях да избера!
Няма да забравя една случка, когато бях дете. С баба и дядо спяхме в една стая - те на спалня, а аз на единично легло. Една нощ валеше много силен дъжд и аз в просъница чувам някаква препирня между двамата. Накрая дядо ми стана, облече се и най-театрално заяви на баба ми, че я напуска и излезе от стаята, а тя се обърна на другата страна в леглото и си заспа все едно нищо не е било. Лежа аз в тъмното и тихо си плача, чудейки се защо дядо ни напуска посред нощ в тоя проливен дъжд. Е, развръзката на този драматичен момент не закъсня. Оказа се, че когато вали, покривът на къщата протича на едно-две места и баба ми събудила дядо да ходи на тавана и да види какво е положението. Той се заинатил, но разбира се баба надделяла. И човекът станал, облякъл се и явно решил, че трябва да каже нещо по-колоритно, след което се качил на тавана. Пък аз умрях от ужас, че напуска баба ми.
Дядо почина на 84 години от Паркинсон, а баба 2 години по-късно. До последно се държаха за ръка, когато спяха, дядо така почина в съня си, държейки ръката на баба.
Това е в много общи линии. Хора, които са имали такава любов, са имали всичко. С тях си отиде цяла една епоха. Обичаха ме повече от всичко. Изплаках си очите, докато напиша всичко това. Ужасно много ми липсват, но се надявам след години отново да се съберем там някъде...
П.П. Чак сега видях, че съм описала баба и дядо в тази тема преди 6 години на втора страница.
Ще ме прощавате.
Няма да забравя една случка, когато бях дете. С баба и дядо спяхме в една стая - те на спалня, а аз на единично легло. Една нощ валеше много силен дъжд и аз в просъница чувам някаква препирня между двамата. Накрая дядо ми стана, облече се и най-театрално заяви на баба ми, че я напуска и излезе от стаята, а тя се обърна на другата страна в леглото и си заспа все едно нищо не е било. Лежа аз в тъмното и тихо си плача, чудейки се защо дядо ни напуска посред нощ в тоя проливен дъжд. Е, развръзката на този драматичен момент не закъсня. Оказа се, че когато вали, покривът на къщата протича на едно-две места и баба ми събудила дядо да ходи на тавана и да види какво е положението. Той се заинатил, но разбира се баба надделяла. И човекът станал, облякъл се и явно решил, че трябва да каже нещо по-колоритно, след което се качил на тавана. Пък аз умрях от ужас, че напуска баба ми.
Дядо почина на 84 години от Паркинсон, а баба 2 години по-късно. До последно се държаха за ръка, когато спяха, дядо така почина в съня си, държейки ръката на баба.
Това е в много общи линии. Хора, които са имали такава любов, са имали всичко. С тях си отиде цяла една епоха. Обичаха ме повече от всичко. Изплаках си очите, докато напиша всичко това. Ужасно много ми липсват, но се надявам след години отново да се съберем там някъде...
П.П. Чак сега видях, че съм описала баба и дядо в тази тема преди 6 години на втора страница.
Ще ме прощавате. 
П.П. Чак сега видях, че съм описала баба и дядо в тази тема преди 6 години на втора страница.
Ще ме прощавате.Миналите поколения са разбирали какво означава да имаш "другар" до себе си. Трудно се е отцелявало сам в тогавашното общество, чисто физически.... Сега всеки си е самодостатъчен и силно егоистичен....
Моят дядо е бил на завидната възраст от 17 години, когато майка му решила да го жени за стара мома на 27 години от селото им. Дядо ми от страх си плюл на петите и избягал в града. Успял е да завърши счетоводство, без каквато и да е помощ от родителите си. Явно страха от онази неосъществена насилствена женитба го е държал доста време и чаааак като старо ергенче на 27 години се запознава с баба ми в градската градина във Видин. По това време тя е на 20 години и е студентка по медицина в София. Баба се е разхождала с нейна приятелка, а дядо с негов приятел, който познавал баба. Дядо ми като видял баба и веднага изявил желание да се запознае с красивото момиче с теменужени очи. Баба ми разказваше за първото впечатление от дядо - Видях един кльощав дългуч с мустаци и голям нос, който отгоре на всичко се оказа доста нахален. Преследваше ме навсякъде, запозна се с всички от компанията ми, за да е по-близо до мен. Явно нахалството му е дало добър резултат, тъй като след половин година вече са били женени. Дядо и баба бяха впечатляваща и красива двойка. Неведнъж са печелили конкурса за най-хубава танцуваща двойка в ресторанта на Балкантурист. Никога не съм ги чувала да се обиждат или карат. Баба беше властна, а дядо леко мързелив, но тя го строяваше в две редици и беше двигателят в семейството им. Баба се казваше Анна, но дядо винаги се обръщаше към нея с Аничка. До последно баба ми казваше, че много богати младежи са я искали за жена, а тя си взела гол като пушка мъж от село. И тихо добавяше - ако можех да се върна назад във времето, пак дядо ти щях да избера!
Няма да забравя една случка, когато бях дете. С баба и дядо спяхме в една стая - те на спалня, а аз на единично легло. Една нощ валеше много силен дъжд и аз в просъница чувам някаква препирня между двамата. Накрая дядо ми стана, облече се и най-театрално заяви на баба ми, че я напуска и излезе от стаята, а тя се обърна на другата страна в леглото и си заспа все едно нищо не е било. Лежа аз в тъмното и тихо си плача, чудейки се защо дядо ни напуска посред нощ в тоя проливен дъжд. Е, развръзката на този драматичен момент не закъсня. Оказа се, че когато вали, покривът на къщата протича на едно-две места и баба ми събудила дядо да ходи на тавана и да види какво е положението. Той се заинатил, но разбира се баба надделяла. И човекът станал, облякъл се и явно решил, че трябва да каже нещо по-колоритно, след което се качил на тавана. Пък аз умрях от ужас, че напуска баба ми.
Дядо почина на 84 години от Паркинсон, а баба 2 години по-късно. До последно се държаха за ръка, когато спяха, дядо така почина в съня си, държейки ръката на баба.
Това е в много общи линии. Хора, които са имали такава любов, са имали всичко. С тях си отиде цяла една епоха. Обичаха ме повече от всичко. Изплаках си очите, докато напиша всичко това. Ужасно много ми липсват, но се надявам след години отново да се съберем там някъде...
П.П. Чак сега видях, че съм описала баба и дядо в тази тема преди 6 години на втора страница. Ще ме прощавате.
Няма да забравя една случка, когато бях дете. С баба и дядо спяхме в една стая - те на спалня, а аз на единично легло. Една нощ валеше много силен дъжд и аз в просъница чувам някаква препирня между двамата. Накрая дядо ми стана, облече се и най-театрално заяви на баба ми, че я напуска и излезе от стаята, а тя се обърна на другата страна в леглото и си заспа все едно нищо не е било. Лежа аз в тъмното и тихо си плача, чудейки се защо дядо ни напуска посред нощ в тоя проливен дъжд. Е, развръзката на този драматичен момент не закъсня. Оказа се, че когато вали, покривът на къщата протича на едно-две места и баба ми събудила дядо да ходи на тавана и да види какво е положението. Той се заинатил, но разбира се баба надделяла. И човекът станал, облякъл се и явно решил, че трябва да каже нещо по-колоритно, след което се качил на тавана. Пък аз умрях от ужас, че напуска баба ми.
Дядо почина на 84 години от Паркинсон, а баба 2 години по-късно. До последно се държаха за ръка, когато спяха, дядо така почина в съня си, държейки ръката на баба.
Това е в много общи линии. Хора, които са имали такава любов, са имали всичко. С тях си отиде цяла една епоха. Обичаха ме повече от всичко. Изплаках си очите, докато напиша всичко това. Ужасно много ми липсват, но се надявам след години отново да се съберем там някъде...
П.П. Чак сега видях, че съм описала баба и дядо в тази тема преди 6 години на втора страница.
Ще ме прощавате.Тонка, разплака ме. Да е светло на душите им!
vondito, историята на твоя дядо се покрива малко с тази на моя.
Сега ще Ви разкажа...
Дядо ми идва от семейство със седем братя. Не помня колко годишен е бил когато се взимат с баба. От близки села са и преди свтбата са се виждали едва 2-3 пъти.
В семейството на баба ми са били 4 дъщери. Голямата се залюбва в някакъв, забременява, но така и не се женят. Голям срам. От там и баба ми са я държали доста изкъсо като една от малките сестри.
Та ще ги женят. Идва деня на сватбата. Дядо го приема трудно и се скрива и се почерпва стабилно. Баба го намира пиян в плевнята. Когато му е била ядосана през годините е казвала, че трябвало още тогава да си тръгне, но остава.
Идват да живеят в бабиното село при баща й. Майка й към него момент не помня дали е била жива. Раждат им се три деца. Дядо ми е бил овчар. Историята е същата като на vondito, но с разликата, че дядо освен крак, губи и дясната си ръка. Баба е казвала, че е рисувал много хубаво. Когато бяхме малки ни е рисувал разни неща с лявата и пак беше добър.
Веселяк беше моя дядо, въпреки трудностите. И все пак имаше душевните си рани. Като войник е раняван три пъти, един от който е бил доста опасен. Гасеше си мъките в алкохол. Въпреки това нито веднъж не е нагрубил баба, нито веднъж не й е казал на цяло име, винаги е било умалително.
А тя... ех, на черен петък беше роден дядо
Когато се напиеше баба го правеше на мат и маскара. Като деца това ни беше много забавно, главно защото дядо за толкова години нито веднъж не призна, че е пиян. Така ни научи той да си отстояваме мнението
Големите игри им бяха къде баба да скрие ракията и кога дядо ще я намери. Казвам Ви, този човек имаше нюх на хрътка. Откриваше я заровена в голямата градина на баба, докато тя е за хляб.
Дядо никога не оставяше баба да скучае.
Сега, знам, че звучи като пияница, но имаше чар във всичко. Тъй като дядо не можеше да копае в градина и да помага на баба в това отношение, той измисляше всякакви други начини да й помогне. Готвеше някои неща, пренасяше каквото може, правеше всичко по силите си. И тогава баба беше доволна и сама ходеше да му сипва по малко ракия за наздраве.
Когато баба се разболееше, дядо беше неотлъчно до леглото й. Дали да й подаде вода, дали да й напали още печка, за да се стопли или просто да е спокойна, че не е сама. Дядо беше много грижовен и предан.
Дядо си отиде първи, а баба 2-3 години след него. Не спря да й е мъчно и да й липсва. Тогава си спомняше само хубавите неща и много разказваше. И малко се разкайваше, че когато беше пиян постоянно му повтаряше, че един път да умре и тя ще си почине от него. Тя ни научи, че не бива да казваме толкова силни думи на хората, които обичаме, без преди това добре да сме ги претеглили.
Сега ще Ви разкажа...
Дядо ми идва от семейство със седем братя. Не помня колко годишен е бил когато се взимат с баба. От близки села са и преди свтбата са се виждали едва 2-3 пъти.
В семейството на баба ми са били 4 дъщери. Голямата се залюбва в някакъв, забременява, но така и не се женят. Голям срам. От там и баба ми са я държали доста изкъсо като една от малките сестри.
Та ще ги женят. Идва деня на сватбата. Дядо го приема трудно и се скрива и се почерпва стабилно. Баба го намира пиян в плевнята. Когато му е била ядосана през годините е казвала, че трябвало още тогава да си тръгне, но остава.
Идват да живеят в бабиното село при баща й. Майка й към него момент не помня дали е била жива. Раждат им се три деца. Дядо ми е бил овчар. Историята е същата като на vondito, но с разликата, че дядо освен крак, губи и дясната си ръка. Баба е казвала, че е рисувал много хубаво. Когато бяхме малки ни е рисувал разни неща с лявата и пак беше добър.
Веселяк беше моя дядо, въпреки трудностите. И все пак имаше душевните си рани. Като войник е раняван три пъти, един от който е бил доста опасен. Гасеше си мъките в алкохол. Въпреки това нито веднъж не е нагрубил баба, нито веднъж не й е казал на цяло име, винаги е било умалително.
А тя... ех, на черен петък беше роден дядо
Когато се напиеше баба го правеше на мат и маскара. Като деца това ни беше много забавно, главно защото дядо за толкова години нито веднъж не призна, че е пиян. Така ни научи той да си отстояваме мнението Големите игри им бяха къде баба да скрие ракията и кога дядо ще я намери. Казвам Ви, този човек имаше нюх на хрътка. Откриваше я заровена в голямата градина на баба, докато тя е за хляб.
Дядо никога не оставяше баба да скучае.
Сега, знам, че звучи като пияница, но имаше чар във всичко. Тъй като дядо не можеше да копае в градина и да помага на баба в това отношение, той измисляше всякакви други начини да й помогне. Готвеше някои неща, пренасяше каквото може, правеше всичко по силите си. И тогава баба беше доволна и сама ходеше да му сипва по малко ракия за наздраве.
Когато баба се разболееше, дядо беше неотлъчно до леглото й. Дали да й подаде вода, дали да й напали още печка, за да се стопли или просто да е спокойна, че не е сама. Дядо беше много грижовен и предан.
Дядо си отиде първи, а баба 2-3 години след него. Не спря да й е мъчно и да й липсва. Тогава си спомняше само хубавите неща и много разказваше. И малко се разкайваше, че когато беше пиян постоянно му повтаряше, че един път да умре и тя ще си почине от него. Тя ни научи, че не бива да казваме толкова силни думи на хората, които обичаме, без преди това добре да сме ги претеглили.