На майка ти гаджетата...

Много хубава история Светълче.
Истинска, докосваща нещо в душата.

Ти трябва да пишеш Светълчо, трябва.

Еха, каква интересна тема. Аз за съжаление не знам всички истории, така че ще ви разкажа само по-интересните от тях.
Едната ми прабаба останала млада вдовица,  мъжът й починал малко след сватбата, мисля в Балканската война.
Прибрала се вкъщи, тъй като роднините на покойния й мъж я изгонили (нямали деца явно, пък може и характера на снахата да е бил такъв). Един ден баща й и друг негов   връстник от съседно село се прибирали по работа от Пловдив (двете села са на 5-10 км. от града). Заговорили се, другият мъж споделил, че си търсят снаха, а прапрадядо споделил, че има дъщеря млада вдовица, няколко години по-възрастна от момчето. Та така ги оженили, като съм слушала баба (тяхната дъщеря) живели са не особено щастливо и то по вина на прабабата, кято имала тежък характар, властна и студена, командорила всички, отгоре на всичкото се казвала Велика . Прадядо бил много тих и работлив човек, за него съм чувала как тайно давал пари на моите баба и дядо, като ги подбутвал и тайно им давал банкноти свити на руло, да не би да види лошата му жена  Имали 4 деца - 2 момчета и 2 момичета. Най-големият син бил много красив, рус, къдрокос, синеок, любимец на властната майка, та той само и само да се измъкне от оковите  й се оженил за грозновата, но богата жена, единствено дете, от съседното село и се нанесал там заврян зет и зарязал мама  Другата сестра на баба се омъжила набързо за симпатичен мъж, когото не познавала добре, обаче животът й се оказал ад - мъжът страшно ревнив, а роднините му  с ужасно държание. Оплакала се тя на баба ми, разревала се, как ще живее така занапред, как си е опрапастила живота. Баба ми и казала: "Спокойно, аз ще говоря с татко, той ще те прибере, нямаш деца още, хубава си, млада си". И така баба отишла при родителите им и уговорила връщането не сестра й. Та тази жена се оженила повторно и добре се е живяла с втория си съпруг, пъпреки че на 40 останала вдовица.

Мисля, че прабабите ни са били сестри. Къщата им още стои там ( паднала е да), това преди повече от 20 години.
Двете се ходили да жънат , както тя казваше в Румъния ( разбирай СИ). Сплитали са си плитките вечер като спят, че моята е била сомнамбул. В родата им се разказваше тази история, за двете сестри.

Леле, Титина, настръхнах от този разказ и това предположение. Ако наистина се окаже така, си е направо сюжет за филм, много е вълнуващо. Да се намерите вие сега - правнучките...

Определено не си познавам много семейната история, но каквото знам ...
Дядо ми /по бащина линия/ е от Гръцка Македония, но е било Българско, когато се е родил. Като са били деца, са се пренесли за кратко в Сандански, а после дошли в София, тогава краен квартал, а сега център. Дядо ми са били 4 живи братя, един е починал като дете. И четиримата са се изучили и имаха престижни професии, дядо беше икономист и вещо лице. Дядо бил втори по големина и доста по-голям от баба /9 години/. Техните, по думи на баба, я гласили за някой от двамата по-малки братя, но тя си избрала дядо. Баба ми имаше една снимка от 1936г. на двора - с панталон, къса коса и китара, била е на 16. На 70+ тя ми настройваше китарата и още можеше да свири. Кръстена съм на нея. Но си беше и проклета де. А дядо много ме обичаше - единствено момиче в рода му - той с 4 братя, двама сина и двама внука /от чичо ми/. Баба ми надживя и мъж, и синове. Но дочака 3 правнука. Почина на 95. Интересното е, че най-дългата ми и силна връзка беше с мъж на името на дядо ми и със зодията на баща ми.
За другите ми баба и дядо не знам историята, с тях рядко контактувах. Но каквото се е оплаквала майка ми от нейната майка, същото мога да кажа за своята.
За родителите ми не съм ги питала, но баща ми беше приятел на мъжа на по-малката сестра на майка ми. Оженили се сравнително късно - тя на 25, а той на 30. Явно майка ми е гонила по-малката си сестра , пък и тя е от село до София и така е дошла в града. Нямаха хубав брак. Или поне аз не помня, но все пак съм се родила скоро след сватбата, та и да е имало такъв период, не е бил дълъг. Но когато баща ми се разболя, тя го гледа няколко години, последните две не ставаше от леглото. И от както почина преди 22 години, не е поглеждала мъж, а беше на 50 тогава.
А, пропуснах да кажа, че и двамата ми дядовци в някакъв период са били кметове на села, даже са един набор и двамата, един месец също. И всички баби и дядовци живяха над 85 години.
А аз съм се заканила да карам до 150, за да дразня децата по-дълго

Много хубава тема.  Топла някак си..... Винаги съм обичала да слушам семейните истории. Знам имената и историите на всичките си пра.
Най-хубавата е тази на пра-баба ми, баба на баща ми, майка на дядо ми.
Била на 22 като я омъжили, прадядо бил на 17..... Тъкмо се усетил. Година след това се родил дядо (баща на баща ми).
Прадядо заминал на гурбет - градинар в Румъния. А пък прабаба направила дарак. След пет години, когато той се прибрал, седнали да броят кой какво е спечелил и се оказало, че пра-баба е спечелила повече. На гурбет не го пуснала след това. Докато била сама някакви хаирсъзи решили да я нападнат и оберат. Тя обаче не се дала. Излязла на портата с пушка и се развикала "е сега ви нашарих задниците". Нападателите избягали, а тя още на другата сутрин отишла в града да си купи барут и сачми и никой повече не посмял да я нападне. Това последното се разправяше почти след сто години, чужди хора ми го разказаха. За съжаление не съм наследила лютия й нрав.

И двамата родители на майка ми са от с.Югово. Бащата на баба ми бил даскал (от там и фамилията им), а на дядо ми - кръчмар. Те се познавали от деца и се оженили веднага след войниклъка му - баба ми била на 19, дядо ми - на 20. Чак разтърсваща любов не са имали, но са живели много сговорно, много се слушаха и подкрепяха. От 7-месечна възраст до 4г. през деня бях у тях, не съм ги чула да се скарат или да си повишат тон. Понеже и двамата са най-големите от многодетни семейства, като се установили в Пловдив, в различни периоди се грижели за по-малки братя и сестри - ученици, свикнали са с много хора и големи тенджери. И сега по тази линия я караме като италианска фамилия.

 Дядо ми взел книжка в казармата, впоследствие купил на старо, със заеми, един камион и станал един от първите доставчици в Родопите. Пътували по двама, като мръкнело, единият слизал и вървейки до камиона, палел газовите фарове. Камионът развивал фантастичните 20-25 км/час. Обикалял непрекъснато, понякога, особено през зимата, засядал със седмици в някое село. През Втората световна пък бил изпратен в Гърция.

Баба ми сама отглеждала 4-те им дъщери, хич не ги глезела, за разлика от дядо ми, който всеки път се връщал с купища подаръци за баба и момичетата. Тя беше и по-серт. Като се разфуча понякога, лелите ми казват, че режа като нея. Почина на 68г., той - на 94, дочака правнуче. Докато беше жива баба, дядо работеше, макар и пенсионер (караше боклукчийски камион, та съм се возила на такъв, за завист на всички махленски хлапета). След смъртта й, у него се отключиха неподозирани домакински умения - готвеше, чистеше, правеше зимнина, а отделно ремонтираше де що имаше за поправяне в целия блок.
Много се уважаваха и поддържаха с петимата му братя, помня ги, като се съберяха с тях и съпруга на най-малката им сестра - първо яко мезене, после яко пиене на вино, за финал - песни до среднощ. Накрая, когато разните там синове и зетьове се тръшваха да спят или забучваха глава в масата, седмината, все едно са си взели съня за свежест и красота, тръгваха да се разходят и да се разпратят по къщите. По пътя тананикаха, но никакво фалшивене или залитане, балканджии хора.

Прадядо ми по бащина линия бил бежанец от Беломорска Тракия, придърпала го една серт мома-пловдивчанка. Във фамилията царял абсолютен матриархат. Имали две деца - момче и момиче и прабаба ми много държала да си вземат хляба в ръцете, преди да се задомят.
Сестрата на дядо ми изпратили да учи стоматология чак в Истанбул (работеше до 70+ годишна), а дядо ми, като момче, завършил Френския колеж, изкарал едни счетоводни курсове и хайде - на тръстиката. Уредил се да работи в една банка, но всяка събота и неделя ходел да рита футбол (със съученици от колежа сложили началото на днешния "Ботев"). Разказвал ми е, че на един мач му посинили окото, та после началникът му го накарал да вземе седмица отпуск (неплатен) да не се показва като хайлазин пред клиентите.
Като прехвърлил 30те, се влюбил в щерката на един арменски фабрикант на бастуни и чадъри - "голямото добрутро". Нямал големи шансове пред баща й, но момата и тя била франкофонка (учила две години мода в Париж, пазя й студентските визитки), хлътнала и тя и се взели. И двете роди били против, свекървата - че не е българка, свекърът - че е хем българин, хем голтак, по неговите стандарти. Двамата се обичали, но финалът не бил щастлив - първото им дете починало на няколко месеца, а второто - баща ми, загубило майка си на 2,5г., отишла си от бъбречна инфекция.

Дядо ми се оженил повторно след 4г. за "третата" ми баба. Тя пък била офицерска щерка, с добро образование, но гонела 30те. Въпреки това и нейният баща считал, че бракът й е мезалианс и й отрязал квитанциите. Тежеше й много, от цялата си рода поддържаше връзка само с една братовчедка, нейна връстница. Интересното е, че когато много по-късно дъщеря й доведе зет от село, реакцията на баба беше същата като на баща й. Така и не го прие, но живееха заедно и с големи разправии.
С дядо ми много се уважаваха, тя го обичаше повече, той беше по-затворен. При тях импровизации трудно вирееха - хранеха се под час, разхождаха се под час, лягаха си в 21ч., освен в четвъртък, когато се събираха за бридж. Въпреки че живееха в една къща с нашите, двете домакинства бяха напълно разделени, включително до просторите на тавана. Децата се гледаха само с предварителна уговорка и до определен час. Баба беше 10г. по-млада от дядо и го преживя с 20г. Помня когато почина дядо - получаваше трети инфаркт, бяхме се събрали всички около него - забрани да викаме "Бърза помощ", каза:"Няма да се мотам, отивам си и искам да си умра вкъщи". За половин час си отиде, като си взе сбогом със всеки поотделно. Човек на реда и това е.
Баба ми и тя така - усетила, че й е лошо, но стискала зъби, изчакала да стане "човешко" време сутрин и се обадила се на нашите по телефона от долния етаж: "Елате да се сбогуваме, че си отивам!". Баща ми много я обичаше, никога не е делила него и леля ми, винаги го е чувствала като син.

Нашите продължили традицията на неговия род да се женят късно, към 30те. И двамата са имали други младежки тръпки, не ги криеха, разказвали са ни. Купонджии бяха, прекрасни танцьори и двамата, диви ентусиасти на моменти и уникален тандем, особено като се хващаха да разместват мебели - през два-три месеца сменяха обстановката.
 Запознали се като колеги, по разни бригади и екскурзии. Родителите на майка ми много си обичаха зетя, родителите на баща ми не са били чак толкова ентусиазирани, но не са се и месили в работите им.
Ние със сестра ми дълго бяхме единствените внучета и от двете страни,много глезени, но и много юркани. С едните баба и дядо ни делеше вътрешна стълба, с другите - към половин километър и редовно ни привикваха "качи/свали - занеси/донеси". Лелите ми (сестрите на майка ми) и досега ни ползват като совалки.

Аз в студенстките си години се оказах на купон в дома на бившо гадже на майка ми. Той като разбра, взе да изпада в умиление и дълбока носталгия. Била голямата му любов, каза, и извади от някъде пълна кутия с нейни писма. Аз най-безсрамно прочетох доста от тях (защото нямах време за всички). Поетична, неспокойна и търсеща душа е била майка ми и е слушала “Червените китари” (Гугълвъх за тях, да. Всъщност тогава Гугъл нямаше. Алтавиствах.)

И в компанията на нашите ги слушаха, даже имаха измислени майтапчийски текстове към мелодиите им. Аз си мислех че са български песни. Чак в прогимназията моя съученичка, чиято майка беше полякиня, ми каза името на групата. После, при едно ходене в София, си купих тяхна плоча от Полския център. Оказа се леко дефектна, но доста я въртях.

имаше и някаква немска група, но как се казваше...

бях приготвила дълго писание за баба и дядо по бащина линия...
замислих се как ли са виждали нещата братовчедите...
семействата на останалите роднини...
и изтрих всичко.
каквото го знам, го знам от баба, а е възможно с това, което напиша да засегна други.

Мислех да напиша историята на двете ми баби. Интересни са много. Размислих и реших, че нямам право. Те никога не са ми разказвали на мен, подучувала съм от майка ми и от други роднини. Баба ми по бащина линия е била бунтарка и много смела за времето си. На нея съм се метнала.

Майка ми е пълна скука. Имала е едно гадже в гимназията и то нищо сериозно. После е ясно.
Баща ми обаче, е особена работа. Учил в 20 и 22ро у-ще, свирил на чело, тренирал джудо. На 19 баща му умира, което всъщност го освобождава, тъй като е бил много тираничен. И оттам избухва! Купува си мотор, сваля гаджета. Наскоро ми каза за някаква мацка от 127 у-ще.
Текстът на песента "Не ме гледай така, момче" е писан за него.
Интересно е, че майка ми е била по-заможна, красива и въобще е имала повече възможности. Но се е хванала с него.

Съжаляваш ли?

Нещо такова. Не за парите, а за характера на баща ми.