На майка ти гаджетата...

Безплатно, безплатно, но с една стипендия не беше много възможно човек да се издържа, ако не работи допълнително(освен ако стипендията не беше от ведомствените, срещу договор за бъдеща работа, там, при подходящи връзки, понякога надхвърляше дори две средни заплати). До общежитие също не всеки се дореждаше.

Ондин, страхотна история! (Обичам хепи енд в живота аз!)

От момента, в който спомена, че той е бил шофьор, в главата ми влезе "Тополчице моя с червена забрадка" на Чингиз Айтматов и докрая си останах с тази асоциация.

Не знам защо се чудиш какво е намирала майка ти в него - любов е намерила. И взела, и дала. От туй повече, какво?
Страхотно е да израснеш в семейство, в което родителите се обичат, така че и ти си късметлийка.

  стипендиите бяха две-за успех и за нисък доход. А с нисък доход се влизаше без проблем в общежитие.

Не мога да кажа точно, факторите са били много. Както казах, майка й е била много зле психически от внезапната загуба на любим съпруг и стандарт, другата дъщеря е била още ученичка. Сигурно се е върнала и за да помага с каквото може. Може и просто в конкретния случай да не е било възможно.

Слънчице, заради теб захванах да чета Тополчице моя! Много ми хареса и в мен се породиха много мисли, но няма да коментирам, за да не рсзеоднявам темата. Благодаря, че ми насочи вниманието към нещо толкова хубаво и различно.

За успех стипендията се наричаше Димитровска и се даваше само на пълни отличници. Значи в инженерна специалност я е имало един-двама на випуск да могат да я вземат, я не. Основната стипендия си беше една, зависеше основно от доходите и по-малко от успеха. Същите, които с нисък успех, ама и с ниски доходи успяваха да вземат стипендия, се докопваха и до общежитие. За останалите - яко плащане на квартира и издръжка от родителите.

Изчела съм я тая тема от първия до последния пост и ви благодаря за невероятните истории, които сте разказали. 
Рано отлетях от родния дом и не съм се връщала, затова някак съм загубила тази родова памет. Сестра ми обаче си остана там, свидетел и слушател е на фамилните истории. На мен и да са ми ги разказвали, било е в съвсем детските ми години, та нищо съществено не помня. А не е като да не е имало драми и любови.
Едната ми баба - лична хубавица, баща ѝ я оженва за дядо ми, доста по-възрастен, че и плешив. Май по това време нейната майка била починала и прадядо ми набързо оженил най-голямата от четирите си дъщери. Знам, че баба хич не го е искала дядо, но подробностите ми се губят. В същото време прадядо ми решил, а по това време това си било обичайна практика, да се вземе с вдовица. Харесал си една, която била с една дъщеря. Прадядо ми бил бохем и клюкарките в махалата редовно подхвърляли на новата му жена, че снощи пак се е вихрил на танци във военния клуб. Тя обаче не им се давала и нахално им отвръщала, че снощи на ей тая ръчица е нанкал, като посочвала лявата си ръка. Проклетия си е била и баба не я обичаше, но я уважаваше, като жена на баща ѝ. И аз я помня мащеха Марийка, така ѝ викахме. С нейната първородна дъщеря, доведена сестра на баба ми, живеехме в две съседни къщи, а самата тя - в другия край на улицата. Баба ме водеше редовно у тях на гости. Понасяхме се баба, доведената сестра и аз. Летните ваканции идваха и внучките на доведената сестра. Мащеха Марийка ни посрещаше винаги със сладко в изключително красиви миниатюрни кристални чинийки, още по-красиви лъжички от филигранно сребро, и вода в чаши със сребърен обков. Подносът и той сребърен, с подложка от бродирана дантела. Беше много важно да стоя мирна, да си ям сладкото чинно и внимателно, и най вече да не счупя нещо. Щом редовно ме водеха, значи не съм правила бели. Баба обаче поне два часа след това не спираше да мърмори по адрес на мащеха Марийка. После събориха къщата ѝ  за да строят блокове и последните си дни мащеха Марийка изживя при дъщеря си, в съседство с нас. От съвместния им брак с прадядо ми се ражда дъщеря, шеста поред в общото семейство. По това време моята баба вече има две от трите си деца. Чичо ми е роден по-късно. Въпросната шеста дъщеря изживява някаква трагична любов и се самоубива малко преди майка ми и баща ми да се оженят. Мисля, че и мама не я е заварила жива. Май даже нямахме нейна снимка. Виждала съм само тази на гроба ѝ. И там ме водеха. Мащеха Марийка с други дрехи, освен траурните, така и не я видях.
Ще поразпитам сестра ми и се надявам да мога да ви разкажа тук любовните истории на всички. Дано знае повече, защото преките участници и свидетели отдавна не са между живите.

Някак мило звучи “мащеха Марийка” 😊

Влизало се е в общежитие ако не си от града. Аз съм взимала стипендия за отличен успех през 1989, ами не стигаше да живееш с нея.

Кръвната група не зависи от това. С брат ми сме една и съща, но различна от тези на родителите ни.

Има си таблица, по която може да се види от коя група, с какви групи е възможно да бъдат децата.
Не е съвсем така.

Точно.Родителите може да са А и В, а  децата О. В таблицата се вижда това.

Също родителите могат да са О, а децата А, В или АВ. Бомбайски хаплотип. Само с генетични може да се определи, но трябва да има повече маркери, не само АВО и Резус.

Няма как родителите да са кръвна група 0, а децата - различна от 0...Бомбайски фенотип е голяма рядкост, не разчитайте на това. Честотата е 1: 100 000 е Европа.

За кръвната група дадох личен пример. С родители с А група и АБ група, с брат ми и двамата сме Б група. Нима майка ми си е имала любовник и по време на двете зачевания? Шансът любовникът да се падне с неподходяща група е доста минимален, а и кой средностатистически човек ще се замисли.
Странно би било при двама родители със сини очи да се роди дете с кафеви. Това наистина ще е не само съмнително, ами и показателно за изневяра.

Напълно в реда на нещата е при родители с кръвни групи А и АБ, детето да е Б. В този случай би било странно единствено ако бяхте 0 кръвна група, тогава може да се говори за "външна намеса". Не виждам защо се давате като пример за някакво изключение.

Нищо странно няма в кръвните ви групи. От единият родител, който е ОА, сте взели О, от другия сте взели В и сте ОВ.

Нищо съмнително няма в кафевите очи. Става дума за натрупване на пигмент. Гените за цвета на очите са доста на брой и ако детето е взело повече за натрупване на пигмент като нищо може да е с кафяви очи. Четиримата ми баби и дядовци са със светли очи, двама са със светло сини. Единият ми родител е със светло сини очи. Моите са тъмнокафяви. И майка ми и а кафяви очи, а родителите и са със зелени. Тяхно биологични дете е.