Ако има две черти, ЮЛЧЕ май ще бъдеш ти!!! :)

Добро утро.

Аз съм с термин 1/07 - симптомите са си същите - гадене, независимо от час, храна, избухлива съм, понякога нетърпима  , понякога добра, абе нещо ме е треснал странен хормон този път. Предния път бях в разкошно състояние 9 месеца, сега 
Но новото е, че два дена имах ужасяващи киселини, чак се зачудих на какво се дължат, предвид почти неяденето ми...предната бременност вече имах голям корем, като започнаха тези неразположения.
Четох, че било от отпускането на гладката мускулатура от хормоните. Онзи ден направо зле бях, щом посегнах към содата, ама пусто друго нямах. Сега вече съм въоръжена с Талцид, който ме спасяваше предната бременност. Но само като си помисля за вкуса му и 

На преглед съм в четвъртък и нямам търпение да видя сърчице 

Таткото влезна и на първия преглед - предния път идваше само на феталните, но сега е плътно с мен. Но и ехографа беше коремен 

Хубав ден!!!   

Vess, с предишната бременност имах киселини почти от самото начало, което пък ме спаси да не стана 100 кг 

И моят мъж идваше с мен на всичките прегледи с първата бременност, влизаше вътре, вагинални-невагинални, не му пречи. И на раждането бяхме заедно... То там се изредиха 15 човека да ме гледат, та в един момент престава да ти пука.
Сега на първия преглед беше не само той, ами и синът ни. Е, те гледат отстрани де, Ян само зяпаше в монитора, беше му много интересно. При всички положения, искам да минем през това заедно и се надявам да може отново да присъства на раждането. Естествено, тогава ще трябва детето да го оставим на роднини, но за ММ съм категорична, че трябва да е там. Без него ще ми е по-трудно.

Момичета имате ли болки? Аз имам ту по слаби, ту по силни долу ниско дясно. Надявам се всичко да е ОК

Момичета, кога ще кажете в работата? Аз имам сериозен проблем, миналия месец ме повишиха, записаха ме и на курс, който е до май месец, а аз се оказах бременна. Супер неудобно ми е, направо ме свива стомаха само като се сетя как ще им го съобщя. Мисля, че ще е коректно да им кажа след като ми мине първия преглед...

С втория синковец се оказах бременна 8 месеца след като започнах нова работа, абсолютно непланирано. Много щекотливо ми беше как ще реагира шефа. Той реагира много добре, в болнични не съм излизала през бременността, после поработвах от вкъщи. Когато малчо стана на 9 месеца се върнах на 4 часа, за да покажа, че ми пука за работата и могат да разчитат на мен. Все още съм в тази фирма, но навярно след тази бременност и раждане, ще търся други възможности за себе си като ще гледам да имам повече време за децата и семейството ми. Само се надявам всичко с бебето да е наред.

Ммм предния път се наложи да им кажа спешно, защото трябваше да вляза в болница. Сега колегите(кръстници са на детето ми и са ни най-близките приятели) знаят, само на шефа не съм казала още. Смятам да му кажа след седмица-две най-много като видим сърдечна дейност. Ще се зарадва много като си го знам, но ще трябва да търсим човек да ме замества. Затова и се надявам да мога да работя поне до май, за да можем да намерим сериозен човек за моето място и да го обуча.

male male и мен ме повишиха септември (още ги нямаше бебетата). Останаха доволни и ми възложиха нови задачи, ако се справя, ще има още повишение и още парички. За си га си трая, чакам да мине третия месец а и да видя как ще се развият нещата. Малко неподходящ момент за доказване, но сега са ми дали шанс и не искам да го изпусна. Ще работя докато мога. При теб е малко по-сложно с курса. Ще се налага ли да пътуваш, има ли обвързващи условия за след курса? Помисли как ще е по-добре за теб.

няма да се налага да пътувам, но целта на курса беше да придобия знания и диплома, които ще са ми от голяма полза в работата, а сега се получава доста неловко, защото малко за лудо се оказва, че са го платили. Те са много свестни хора, но ситуацията, в която ги поставям, наистина е неприятна. От друга страна, това че съм забременяла само по себе си е едно малко чудо и дума не може да става да правя какъвто и да е компромис с това. Ще изчакам прегледа и ще говоря с тях, като се надявам, че ще проявят разбиране.

Да се включа и аз за работата. Шефката ми знае за намерението ми са имам дете. Още не съм й казала. Искам да мине първият преглед. Надявам се да мога да работя до Май, защото си обичам работата и няма и кой да поеме децата, с които работя. Малко се притеснявам от самото казване, но знам, че много ще се зарадва.

Ние този път уж на никой нямаше да казваме, но снощи казахме на майките, сутринта аз казах на една приятелка, ММ е подметнал на съдружника си.... ужасни сме. Очаквам и колегите съвсем скоро да ме разконспирират след като вече не пуша. Вчера "пуших" с тях - запалих една цигара и само я държах  Днес ги излъгах, че съм почнала да се разболявам. И все пак най ми е притеснено за шефовете, но определено си мисля, че колкото по-рано им кажа, толкова по-добре

Пффф, моята шефка ще припадне - от едното майчинство директно в другото. Ама тя е пич, де!!!
Аз ставам нетърпелива, ся последно се изкарах 8 г.с. Записвам си час за др.седмица за Варна и това е. Една девойка вчера ме спече, че в 9 седм.ембрионът им нямал пулс и кюртаж правили , та сега хууууубавичко си мобилизирам положителното мислене!!!!
Таткото, а вече и баткото ще идват винаги с мен при доки. Таткото беше и на раждането с нас, за новото бебе също, живот и здраве. Намерили сме детегледачка за бебето, докато ние се разправяме да извадим на бял свят номер 2 !

ivanela.hristova, стискаме силно палци да ни зарадваш довечера след прегледа 
Колкото до работата, аз мисля да кажа на колегите и на шефа ми чак след Нова Година. Трябва да съм сигурна, че този път всичко ще е наред. А и работата ми не е тежка, така че предполагам, че ще си работя до края и се надявам да нямам нужда от болнични.

За прегледите съм категорично ЗА присъствието на таткото. Та нали сме родители наравно!? И какво точно има да "криете" от него на такъв преглед. Освен това му подейства много респектиращо именно вагиналния ехограф. Започна да гледа с много по-голямо внимание и уважение и на мен, и на бременността като период. Каза: "Празнавам си, женските прегледи са много по-гадни".  
Пък и веднага споделяте емоцията, а всички знаем, че споделената радост е двойна радост.

За казването в работата. Казах само на шефката, не и на колегите. За да я предупредя, а и защото тъкмо се канех да се установя на тази работа за постоянно, засега съм само временно и теретично мога да се върна на предишната си, когато поискам. Тя прояви разбиране, каза, че това е много хубаво и че бременността ми няма нищо общо с факта да се преместя за постоянно или не, така че имам зелена светлина. Сегашната ми работа е много по-добра от предишната и смятам да уредя нещата преди да излизам в болнични. Но този път не възнамерявам да работя до последно, както миналия път. Сега имам възможност да отделя повече време и за дъщеря ми, с която и без друго ни е драма появяването на нов член.

Не ви се оплаках, но дъщеря ми реагира ужасно като й казахме. Страшно беше. От "Не, не искам и няма да го обичам", през "Само да си посмяла да го родиш", до "Ако се доближи дори на два метра от стаята ми, ще го хвана ей така и ще го изхвърля"...
После поомекна, като разбра, че никой не очаква от нея да сменя памперси, да си дава играчките и като й казах, че нищо, че тя няма да го обича, то (бебето) много ще я обича, но се разплака и се затвори в стаята си.
Много ми е мъчно, предполагам, че сигурно й е много зловещо събитие, защото е изключително добро дете. Толкова е послушна и мила, и грижовна, че не мога да си обясня тази реакция.
В неделя малко позатоплихме нещата, в един хипермаркет минахме през бебешки щанд и й казах, че ще разчитам на нея да ми помага да избирам какви неща са хубави за бебе, защото когато тя е била бебе не е имало кой да ми казва кое е хубаво и кое не, а сега тя знае най-добре.
Нищо не отговори, но по-добре нищо отколкото някои от първоначалните изблици. А и взе да гледа бебешките играчки, бебешките чинийки... Знам, че ще е много грижовна и любяща сестра, знам го. Но явно й трябва време.

Ох душичка сладка, предполагам че на каките и батковците наистина им е много трудно. Моя син е на 2 г и 4 м. и мисля, че още не може да осъзнае какво му казваме. Но на мен някакси ми и мъчно за него, ох не мога да го обясня, страх ме е, че заради бременността и бебето може да се почувства пренебрегнат. Обещала съм си, че ще направя всичко, което е по силите ми, той да се чувства винаги обичан и значим, въпреки че вече няма да е сам. Много се ядосах вчера като мъжа ми му каза, че трябва да е много внимателен с мама и много да слуша, та той е на 2!