ВТОРИ клас

  • 76 812
  • 739
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 24 467
Може да не звучи алтруистично, но и не това е целта. Всеки човек трябва от рано да се научи, че печели, ако даде, ако може, ако се потруди и липсата на вложени труд, умения и знания не следва да се компенсира допълнително, т.к. ако родителите решат да го правят, след това ще го правят цял живот- компенсират едното дете, понеже било в по- лошо социално, материално, семейно и т.н. положение и то свиква с идеята, че не е нужно да прави нищо- така или иначе ще получи. А не следва. Двете деца следва да получават еднакво внимание, грижи, придобивки, а не едното да ги има, защото може, знае и се труди, а другото- наготово.
Житейски съм виждала доста такива ситуации и изобщо не е задължително децата да са близнаци, за да е налице такава.
Детето следва да знае, че не се толерира такова поведение, като описаното. Наградата си е персонална, на сестра му и то не може да я крие, хвърля, поврежда и т.н. Подобно поведение следва да води до санкции и това то следва да зная добре.
Аз за добри постижения в училище или на състезания нищо не купувам. Не намирам смисъл. Наградата си е самото представяне. Не споделям идеята за позитиви от допълнителни материални поощрения. Бих почерпила децата за успеха на едното, ако толкова много държа, но подарък не бих купила само за такова нещо.

Последна редакция: вт, 16 дек 2014, 14:52 от Judy

# 646
  • София
  • Мнения: 4 041
А защо го пращаш на състезание? Той ли иска да ходи, не можеш ли да му обясниш, че прото това не е неговото амплоа и така като не ходи няма да се разочарова. В крайна сметка не може всички да сме математици.

# 647
  • Мнения: 5 460
Judy, мислех да й купя една книжка, която тя отдавна иска  Rolling Eyes
Честно казано започвам и аз да се чудя  newsm78 Вярно, че самия медал е достатъчен стимул, но не е ли редно и родителите да покажат по някакъв начин, че поощряват успехите на детето. Това не означава да купуват нещо кой знае какво. Ние рядко успяваме да отделим за книжки, та си мислех, че е добра награда, но пък не искам да лишавам него  Rolling Eyes Знам, че проблема не е в това, че са близнаци, а че са двама. Не искам да я превръщаме в предпочитаното дете в неговите очи, но изглежда, че точно това правим  Rolling Eyes Аз съм била така като малка, винаги отлична ученичка, а сестра ми все на опашката и си спомням как нашите по някакъв начин й го натякваха или я сравняваха с мен и чак на мен ми е ставало кофти, а си представям на нея какво й е било. Не иска да става така и с нашите деца   Cry Много съм объркана, честно  Cry
bubcheto, той искаше, а и ако му кажа сестра ти ще ходи, защото се справя, а ти - не, още повече ще го откажа от математиката и още повече ще се настрои против нея  Confused

# 648
  • Мнения: 24 467
Когато купувам предмети, аз купувам и на двете си деца и не обвързвам покупката с представянето им. Като донесат медал или грамота то са си достатъчно горди, сами по себе си, от това.
Ако детето, което хем няма медал или грамота, няма и подарък, пак по една и съща причина, то би се посмазало. Кофти си е. От всякъде си е кофти. А те са и малки и разсъждават по начин, различен от този на възрастните.
Иначе всяко дете да си ходи на каквото си ще, само следва да знае, че успехите не са му гарантирани и че едни печелят, а други- не. И това е истина, която не следва да бъде спестявана.
Можеш да й купиш исканата книжка, а на другото дете- нещо в същия ценови диапазон. Но да няма акцент върху състезанието и резултатите от него. Никак не е лесно, наистина. 

# 649
  • sofia
  • Мнения: 9 236
Джина, нека книжката мине към коледните подаръци. Или я подарете, но да не се отбелязва, че е за състезанието. Или ги заведи в книжарницата и да си изберат те книжките, просто ей така.
Когато има възможност хвали го пред сестра му. Дори и за нещо дребно и незначително в твоите очи.
Иначе за скриването на медала трябва да си поговорите. Аз в прав текст им казвам, че "ако на теб някой ти беше скроил такъв номер как щеше да се почувстваш?" и давам пример с някаква скорошна ситуация. Обикновено работи този метод.

Друго, което ги впечатлява е да им разказвам случки от моето детство, които имат нещо общо с проблема. Обяснявам как аз съм се чувствала, кой какво е направил, какво е станало след това. Много внимателно слушат и ги запомнят. Чак на моменти не вярват, че и на мен са ми се случвали подобни неща  Laughing
Мъжа ми вчера сподели пред големия, че да чете на глас е било най-големият му кошмар в училище до края. И детето се успокои, че има някой, който го разбира и знае какво му е.

# 650
  • Мнения: 5 460
Да си призная, чувствам се адски тъпа  Close Защото днес баща му като ми каза са скрития медал разбрах, че ние сме си виновни, защото вчера си говорихме, че се гордеем със сестра му и ще й вземем нещо и съм сигурна, че той го направил затова. Представям си какво му е в малката глава  Cry
Мислех си, че ще е добре за нея да й покажем, че се гордеем с нея, че това не е нещо просто ей така. Мислях, че брат й ще разбере и ще се амбицира следващият път, а той - напротив, се е предал. Офф, много ми е тъпо  Cry
Извинявайте, че ви занимавам...

# 651
  • Мнения: 4 562
Да си призная, чувствам се адски тъпа  Close Защото днес баща му като ми каза са скрития медал разбрах, че ние сме си виновни, защото вчера си говорихме, че се гордеем със сестра му и ще й вземем нещо и съм сигурна, че той го направил затова. Представям си какво му е в малката глава  Cry
Мислех си, че ще е добре за нея да й покажем, че се гордеем с нея, че това не е нещо просто ей така. Мислях, че брат й ще разбере и ще се амбицира следващият път, а той - напротив, се е предал. Офф, много ми е тъпо  Cry
Извинявайте, че ви занимавам...

Да не обяснявам аз как стигнах до положението в коледните баници да слагам по две монети и да дирижирам въртенето и разпределянето на парчетата, че да няма обидени... Blush

# 652
  • София
  • Мнения: 6 656
само дето в живота винаги има обидени и не е здравословно да свикват дълготрайно с мисълта, че винаги ще са обезпечени с успеха и наградата...

# 653
  • София
  • Мнения: 7 247
Джина, аз бих му се накарала едно хубаво за скрития медал, бих наблегнала и на това, че съм сигурна, че и той може, но не е проблем, че не се е представил така добре, обаче е проблем, че е скрил медала. Бих му поговорила за това, че като семейство трябва да се гордеете с успеха на сестра му, така както бихте се гордели и с негов успех, който той със сигурност ще постигне по-нататък. И не само купила бих купила книгата, но й бих я и надписала. А двамата бих завела на сладкарница. Изобщо не бих толерирала недоволство, нито бих скривала радостта си. Моите деца много се радват взаимно на успехите си. Разликата им обаче е почти 7г. и може би това много улеснява нещата. Но и аз винаги съм им демонстрирала, че нещата не са по равно в живота. Не купувам на двете едновременно. Следя разбира се да е приблизително по равно, но те знаят, че това че едната е получила, не значи че и другата ще получи. Следващият път пък ще бъде неин ред или по-следващия.
Относно подаръците за момиченца имайте на предвид, че има все повече девойки като моята, които не харесват розово, кукли, чантички, гримове...Тя хич не би се зарадвала на такъв подарък.

# 654
  • sofia
  • Мнения: 9 236
Хората се дънят. Ти сега да не си помислиш, че всички други са едни перфектни майки.  Laughing Казвам го, защото този форум точно така влияе на възприятията, а истината е съвсем друга (най-често).
Вчера големия ми казва, че има 6 по БЕЛ (5-ти клас е). Това си е живо чудо и първата ми реакция беше буйна радост и хвалене. После уж на майтап (той носи по принцип) "Да не е объркала нещо госпожата? Сигурен ли си?" и той "Не е, бе, тя следи всичко стриктно. Вярно, че съм си написал грозно името, ама няма друг Борис".

# 655
  • Мнения: 5 460
Веси, много си права за това с форума  Peace Понякога точно така ми влияе  Rolling Eyes
Довечера ще говоря с него и ще се опитам да разбера и неговата гледна точка и да му представя моята. Явно, че вчера не сме му обърнали достатъчно внимание  Rolling Eyes
Благодаря ви обаче много за съветите и за това, че ми показахте и вашата гледна точка  Peace Мисля, че много ми помогнахте  Hug

# 656
  • Мнения: 24 467
Да си призная, чувствам се адски тъпа 

Стига пък и ти сега! Ако някой ти каже, че никога не е бъркал- не му вярвай /според онази приказка за яйцата на дяда ти поп и Х.П.- не Хари Потър/.  Laughing То и сега никой не може да е сигурен кое е най- доброто за дадена ситуация. Всеки изхожда от личния си опит. Пък като трябва да се действа в крачка, още по- не можеш да си сигурен, кога си прав и кога не си. То за някои неща от преди 20 години не съм убедена дали съм била права или крива, остава за настоящото поведение да сме категорични. Пък то нямало ни правилно, ни грешно, имало просто поведение А и последица Б, поведение В и последица Г- ни по- добри, ни по- лоши от другите алтернативи.
Като имаш да решаваш нещо важно, по- добре си отспи, обсъди го, както правиш и сега, с различни хора, пак си помисли и си реши какво ще правиш на свежа глава.
Хората сме и много различни. Аз у нас си приказвам каквото си мисля почти винаги. Но и това не винаги е правилно. Всеки- с подхода си.

Последна редакция: вт, 16 дек 2014, 16:43 от Judy

# 657
  • Мнения: 882
Да си призная, чувствам се адски тъпа  Close Защото днес баща му като ми каза са скрития медал разбрах, че ние сме си виновни, защото вчера си говорихме, че се гордеем със сестра му и ще й вземем нещо и съм сигурна, че той го направил затова. Представям си какво му е в малката глава  Cry
Мислех си, че ще е добре за нея да й покажем, че се гордеем с нея, че това не е нещо просто ей така. Мислях, че брат й ще разбере и ще се амбицира следващият път, а той - напротив, се е предал. Офф, много ми е тъпо  Cry
Извинявайте, че ви занимавам...

Не се извинявай.Това е нещо, което те вълнува в момента. Hug
А защо трябва да и подарявате нещо за постигнат успех.
Днес е 2 клас и има бронзов медал, което само по себе си е постижение- ще и купиш книжка.
Утре може да стане златен медалист на олимпиада и да поиска круиз.
А след като са двама и да не изпадате в такива конфузни ситуации - по добре нищо.
Радвайте се на успеха на детето, не и спестявайте факта, че сте горди.
От друга страна,  ако усетите, че момченцето Ви не е изявен математик, насочете го към друг вид занимание- спорт например, където той също ще се изявява  и ще си е само негов .Така, ще сте горди и от неговите успехи, а той ще е щастлив , че вниманието на мама и татко е насочено и към него.

# 658
  • Мнения: 882
Хората се дънят. Ти сега да не си помислиш, че всички други са едни перфектни майки.  Laughing
Е как да не сме...... Laughing Laughing Laughing Hug
Шегичка!

# 659
  • Мнения: 5 018
Вчера мина коледното ни тържество. Децата бяха в народни носии, бяха се приготвили добре. Получиха по един скромен подарък от родителите - шоколад и ваканционна книжка - http://www.book.store.bg/p142903/prikazna-zimna-vakancia-za-2-kl … a-dvorianova.html
Вероятно по нея ще работим през ваканцията. Засега нямаме информация за други домашни. Аз лично мисля да й припомня малко, че съществува нещо, наречено таблица. През лятото учиха с баба ми малко, но до никъде не стигнаха.
Иначе четем усилено книжки, защото участваме в четвъртата читателска щафета - http://detskiknigi.com/chitatelska-shtafeta-4-lovtsi-na-priklyucheniya/
Вчера след тържеството ни казаха неприятна новина. Ще ни вземат учителката от занималнята, за да я дадат на един от първите класове. Там остават без основен учител, не запомних защо. При нас за следобед ще дойде съвсем млада и неопитна госпожица. Била бивша ученичка на нашата госпожа. За мен не е от такова значение, защото моето дете не ходи на занималня. Оставала е 2-3 пъти досега. Но наистина харесвах предишната госпожа, дано и новата се справи със задачата.

Общи условия

Активация на акаунт