Времето минава, АВГУСТИНЧЕ по-голямо става- тема 34!

Момичета,
влизам да споделя нещо, което промени изцяло живота ни. Моето момиченце му откриха диабет тип 1 - вече сме инсулинозависими за цял живот! Идва ми да крещя, вия и плача, да се хвърля от някъде или просто да изчезна, но няма как - Алекс се нуждае от мен и трябва да съм с нея, да изглеждам спокойна и да се боря и контролирам тези захари непрекъснато - страхувам се за бъдещето, за живота й и за ва всичко! Много, много е страшно! Имах нужда са го споделя с някого - почти на никого не съм казвала още, даже и от това ме е страх - да обясня на всеки какво ни се е случило и как ще трбява да продължим от тук нататък!

Силви,  . Предполагам колко ти е тежко, но ще си силна.На приятел на Краси сина им отключи този тип диабет след започване на ясла. Поплачи си, ако трябва, но после се стегни. Алекс има нужда от теб сега.

ssiillvvyy това е толкова тъжно и неочаквано за такова малко детенце...кураж ти желая 
Има живот с диабет,почети малко за нетрадиционата медицина,сигурна съм,че ще се справите 

Благодаря ви!

Дани - какво имаш предвид под нетрадиционна медицина - хомеопатия ли!? Ако имаш някаква идея - пиши да прочета - с хомеопатия бих искала да пробвам като допълнително лечение!

Силви,не точно хомеопатия...по скоро ето такива методи,като предварително изяснявам,че няма как да сме сигурни измама ли е или наистина действа...аз бих повярвала на последния линк,макар да съм го гледала отдавна и нямам спомен отнасяше ли се до диабета или не 
https://www.youtube.com/watch?v=oUbpSrs1B6E
https://www.youtube.com/watch?v=TBcSw8lbCDQ
https://www.youtube.com/watch?v=0amE4PmQWOA&list=PLFKStAlrzc … w_5gSEx_dtEnjIxu1

Силви, големи прегръдки и от мен.
Бъди силна и вярвай, че ще се справите с всичко! Ако имаш нужда от нещо, с което бих могла да помогна, ми пиши. Или само да поговориш с някого пак съм насреща. Детето ще живее, само ще трябва да свикнете с инсулина и следенето на кръвната захар и диетата. С теб сме!

Ох, Силви, сигурно светът се срутва около теб!   Новината е толкова прясна, трябва време да се преглътне. Със сигурност детето ще има възможност да живее едно нормално детство, един пълноценен живот, но мога да си представя какъв е шока за всички ви!
Как приема Алекс промяната в живота й?
Как узнахте, че има проблем- случайно или имаше признаци? Може и на лични, но не се чувствай задължена да ми отговаряш.

Александра, как е коремчето?

Днес Кати са имали открит урок пред хора от общината. Беше под формата на театър, минал е много добре. Кати съответно също е много доволна.
Отделно след градина посещава и една детска вокална група. Лятото я бях записала на лятно училище към местното ОДК и ръководителката на групата тогава си я хареса. Аз не мога да преценя как пее, но учителката казва че това и се отдава. Пък и детето е доволно и щастливо, щом и докато и харесва ще ходи.
Не знам, споменах ли тук, но и вече я записах в първи клас. Запознах се и с бъдещата и учителка. Някой ден Кати като не е на градина ще я заведа и тя да се запознае с учителката, да свиква че си я знаем как и се отразяват промените. Сега се радва и разглежда Буквара, който и изпрати учителката като подаръче.

Силви, винаги може да споделиш тук като ти стане по - тежко. Ще се справите, ще свикнете с това състояние и Алекс ще си е винаги жизнена и щастлива. 

Бибит, благодаря, добре е коремчето. Хем ми се ще да идва декември вече /че дотежава а и ми писна все нещо да ме боли/, от друга - не ми се ще, щото с подготовката сме до под кривата круша.

Благодаря на всички момичета! Стана случайно, но тя много отдавна има симптоми - почти 2 години и половина - пиене на страшно много вода, пишкане по-често, в началото имаше вторично напикавне през нощта - после свикна да не се напикава, но започна да става да пишка, което си е същото. И много други неща - чести ранички по устата - тип афти, зачервяване около половите органи, някои отклонения в кръвната картина, запек, болки в коремчето, от време на време летаргични състояния - много отпусната, чести инфекции. Всичко това се въртеше - едни се появяват, други изчезват, имала е периоди на изчезване на всички симптоми. Изследвана е за какво ли не - какви ли не страшни и не чак толкова заболявания - уж дават отклонения в кръвта, но нито едно не се доказа, за повишена захар е изследвана многократно, но никога не показа отклонения. Това бил компенсиран диабет - тъй като е в началото, организма сам успява да се чисти чрез пиенето на много вода. Последния път през пролетта захарта й беше 6 и 5, което вече е завишено, но на границата - водих я на ендокринолог - уж светило - тя ми каза, че не е диабет, но за всеки случай да пуснем гликиран хемоглобин - това е изследване, което показва средната кръвна захар за 3 месеца назад - ами пуснахме го и той беше така 6 и 7 - пак граничен леко завишен - пак не било диабет - при децата диабета започвал с големи завишения изведнъж, а не постепенно - това било защото е карала инфекция в в този период, което си беше така. Даже ми казаха да спра да я водя, че един вид си измислям диагнози и т.н. - за това я оставих лятото - симптомите се увеличиха - почна д апие повече вода, но реших, че сигурно горещото време е причина. След като почна училище - явно е почнала да пие по-малко вода там и почна да се оплаква от болки в коремчето - заведох я на гастро и тя ни пусна най-различни изследвания - за цьоликия и какви ли не други, по моя молба пусна и захарите  и ето - всичко в норма, но захарта 21, а гликирания 13,7, което си е страшно завишение и е опасно за детето - приеха ни по спешност - докато стигнем в болницата захарта вече беше 30 и така. Казаха, че сме имали късмет, защото обикновенно децата стигали до интензивното и трудно ги стабилизирали с такива захари!

Алекс прие трудно новината, но я прие - много се страхува от медицински процедури, но трябваше да мине през какво ли не - в болницата първо беше направо пред нервен срив, плач денонощно, сърдене, тропане, хвърляне, дори ме гонеше, крещеше. После претръпна някак - видя, че е пълно с деца като нея, съгласи се аз да й бия инсулина -само за да излезем и да сме си вкъщи - приема всичко - диетата, боцканията, няколко пъти ме пита колко ще продължи това - аз казвам докато се налага - докато ни се нормализират стойностите, сигурно ще е дълго - може би години - някак не мога да й кажа, че ще е завинаги. Там течаха обучения - тя е присъствала на всички - просто не иска да остава сама в стаята - многократно е чувала, че е до края на живота, но не зная до колко го осъзнава, въпреки че всичко разбираше и слушаше и после ми задаваше въпроси да си изясни някои неща! Най-страшното е, че трябва да съм до нея непрекъснато - почти на всеки 2 часа й правя нещо, а през другото време трябва да я наблюдавам как й се отразява. Ще трябва да напусна й работа........ Не мога и да се нарева като хората - тя всичко разбира - не искам да ме вижда така - дори нощем я будя два пъти за изследване и не искам да ме вижда с червени очи. Няма как и да си споделя нещо с някого по телефон - ползвам ви тук за отдушник и някак ми олеква. Благодаря ви - всички сте много мили и наистина ме трогвате с отношението си!

Милата Силви и милата Алекс!!!

Силни прегръдки от мен. Много е тежко това, което ви е сполетяло.... сигурно ти се струва, че светът се е срутил и няма повече живот. Но ти трябва да си силна. Алекс има нужда от теб. Колкото по-бързо го приемеш, толкова по-лесно ще й е и на нея. Длъжна си да бъдеш силна.

Чувала съм за инсулинови помпи за деца. ЗНам че са доста скъпи - нещо от рода на 7 хиляди помпата + 1000 лв консумативите на месец. Има май някаква организация, която финансира за деца. Ще потърся инфо и ще ти пратя. За съжаление в БГ не се плаща от здравната каса.

МОля те споделяй с нас, поне да сме отдушник тук. Пък с каквото можем ще помагаме.

Прегръдки и кураж

Силви, искрено ви съчувствам, предлолагам че първоначалния шок е неописуем, но ти трябва да си силна заради Алекс, тя може да намери истинска опора само в теб. Все пак много хора живеят нормален живот с тази диагноза и малко по малко ще свикнете с това и ти и тя. Стискам палци всичко да е ОК.

Благодаря ви, Благодаря ви!
Наистина е шок - не зная къде съм! Знам аз помпите - проучвам въпроса, но всяка допълнителна информация също ще ми е полезна!

Прегръдки на всички  - включвайте се по-често и нека на всички да ни се случват само положителни неща за напред!

Силви, вече в къщи ли сте? Сега как са захарите? А защо я будиш нощно време?
Не знам как е при децата.
Алекс, браво на Кати! Много й се радвам!
Аз в неделя ще водя Валентин за втори път на логопед. Не може да казва "г". Наложи се да купим небулизатор, за да правим инхалации с пулмикорт и вентолин. Вече е добре. Дано да не се налага повече!

Да вкъщи сме - не са й нормализирани захарите - казват, че между 4 и 8 седмици трбява след започването на инсулина - ту са високи, ту супер ниски - не я будя, но меря през нощта - тя  в повечето случаи си спи - точно заради това - дане направи нощна хипогликемия! Според мен обяснението е, че панкреаса още си изпуска хормони от време на време когато може - сигурно му трябва време да свикне, че ще с подават от вън и да спре да произвежда.........................

Славена - някой близък с диабет ли имаш!?  И аз се интересувам от логопед - разкажи повече какво правят! Моята има проблеми с Ш!

Дядо ми е с диабет, но му го откриха на 70 години. Мисля, че се води тип 2. На инсулин е. В началото беше голяма драма. Той не е от хората, които боледуват и изведнъж да почнат да го бодат всеки ден му дойде много. Баба му правеше инсулина и му следеше захарите. Сега, 11 години по-късно, вече е свикнал и си ги слага сам. Но с глюкомера не се справя и чака мен да отида на село и да му меря захарта.
 А преди година детето на кръсницата в бубертетска възраст отключи диабет. Следят го в София на няколко месеца. Но за сега не е на инсулин, а само на диета.

Логопедката го накара да повтаря някои думи, после пред огледалото пак да повтаря. Казва, че ще се справи и ще спре да замества Г с Д. (казва Дъба, а не Гъба) Утре пак ще го водя.Този път ще го оставя при нея да работят и ще изляза. Супер мила беше жената и Валентин я хареса. Мисля, че ще я слуша дори и да не съм там. Всяка неделя ще бъде. Дано не забравя, че съм малко разсеяна напоследък....