Пф, аз се надявах на магически трик за приучване към вървене до мен. Защото наистина ми идва да я вържа вече, но ако е за дръжката на количката ще я обърне 
- Публикувана: 11 окт. 2014, 13:58 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2017, 12:20 ч.
Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 32 **
О, момичета, всеки си има позиция и си я защитава. Вие също си имате ваши, нали? А когато тече спор между двама, очевидно третият намесил си е "черна станция" отвсякъде. Свободната дискусия е нещо съвсем друго 
Не се грижете за моите нерви, помислете си защо ви дразни това, че някой си защитава мнението по-емоционално, аз лично проблем с това нямам - напротив, много ме радват хора, които си държат на мнението, поне колкото аз Бих използвала и по-силни думи, но не ми се иска да се държа просташко като други 
Подобни хора за мен лично са вдъхновяващи, защото имат достатъчно увереност да кажат тезите си и да ги защитават публично. А и да имат убедителни аргументи, вие имате ли такива? Въпросът е риторичен.
Иначе за справянето с двете деца на улицата - и аз използвах двойката на Phil&Teds и нямах грижи. Тя точно за това е и предназначена, така че беше лесно и приятно, а и, както съм споменавала, големият обожаваше да се вози. Е, тежичко беше, но пък безопасността е на първо място. Още си спомням какъв ужас беше, когато се налагаше да се мъкнем по консултации с една раздрънкана лятна количка за бебето и малкия за ръка. А баткото се спъваше още до мен. Редовно по пешеходните пътеки дърпах с все сила баткото, на който веднъж в бързането му паднаха панталонките
, толкова съм му ги вързала явно. Тази сцена и досега ми е пред очите - чудех се да се смея ли или да плача. Но това минава и заминава - децата растат. Сега обаче ми е трудно по-скоро това, че сме без количка. И двамата понякога ме дърпат в различни посоки и е от забавно по-забавно Но и това ще мине, и като мине ще съм особено наперена мама на двама младежи, която най-после ще върви спокойно, а няма да търчи нон-стоп 
Лека нощ
Не се грижете за моите нерви, помислете си защо ви дразни това, че някой си защитава мнението по-емоционално, аз лично проблем с това нямам - напротив, много ме радват хора, които си държат на мнението, поне колкото аз Бих използвала и по-силни думи, но не ми се иска да се държа просташко като други Подобни хора за мен лично са вдъхновяващи, защото имат достатъчно увереност да кажат тезите си и да ги защитават публично. А и да имат убедителни аргументи, вие имате ли такива? Въпросът е риторичен.Иначе за справянето с двете деца на улицата - и аз използвах двойката на Phil&Teds и нямах грижи. Тя точно за това е и предназначена, така че беше лесно и приятно, а и, както съм споменавала, големият обожаваше да се вози. Е, тежичко беше, но пък безопасността е на първо място. Още си спомням какъв ужас беше, когато се налагаше да се мъкнем по консултации с една раздрънкана лятна количка за бебето и малкия за ръка. А баткото се спъваше още до мен. Редовно по пешеходните пътеки дърпах с все сила баткото, на който веднъж в бързането му паднаха панталонките
, толкова съм му ги вързала явно. Тази сцена и досега ми е пред очите - чудех се да се смея ли или да плача. Но това минава и заминава - децата растат. Сега обаче ми е трудно по-скоро това, че сме без количка. И двамата понякога ме дърпат в различни посоки и е от забавно по-забавно Но и това ще мине, и като мине ще съм особено наперена мама на двама младежи, която най-после ще върви спокойно, а няма да търчи нон-стоп Лека нощ
Аз немога,да се оплача честно казано.Както е писала една друга мама-чак ми е странно,когато разни непознати започват,да оплакват,колко ми е тежко 
Но не е защото съм някакваСуперМама,а просто не съм перфекционист - гледам,да са нахранени,облечени с чисти дрехи и здрави.Всичко останало е,ако ми остане време Много често мм се прибира от работа и се хваща,да приготвя вечеря,защото не съм успяла,да наготвя.Разхвърляното вече не ни прави впечатление и на двамата 
А имам и късмет с добре спящи деца (каката спи непробудно,малката става 2-3пъти,за да си търси шишето и ведната се унася отново).Та в никакъв случей не бих казала,че съжелявам за малката разлика- даже напротив.Имали сме трудни периоди,но минаха и заминаха.Сега се наслаждавам на това как се търсят постоянно,как си играят и как си говорят на някакъв неразбираем за мен език
Но не е защото съм някакваСуперМама,а просто не съм перфекционист - гледам,да са нахранени,облечени с чисти дрехи и здрави.Всичко останало е,ако ми остане време Много често мм се прибира от работа и се хваща,да приготвя вечеря,защото не съм успяла,да наготвя.Разхвърляното вече не ни прави впечатление и на двамата А имам и късмет с добре спящи деца (каката спи непробудно,малката става 2-3пъти,за да си търси шишето и ведната се унася отново).Та в никакъв случей не бих казала,че съжелявам за малката разлика- даже напротив.Имали сме трудни периоди,но минаха и заминаха.Сега се наслаждавам на това как се търсят постоянно,как си играят и как си говорят на някакъв неразбираем за мен език
Да сменим малко темата преди да сме се изпокарали
Та да питам, има ли някой с по- големи дечицата, които са тръгнали на градина в една група? За уилище знам, че може едното да е на 6, а другото на 7, но нямам идея как стоят нещата с градините (главно частните ме интересуват).
Та да питам, има ли някой с по- големи дечицата, които са тръгнали на градина в една група? За уилище знам, че може едното да е на 6, а другото на 7, но нямам идея как стоят нещата с градините (главно частните ме интересуват).
Здравейте, отдавна следя темата, но чак сега се престраших да пиша. Децата ми са с година и 5 месеца разлика, момчета. Големият този месец направи 3 години, малкият е на 1г и 7 месеца.
Да отговоря на въпроса на Емили. Този септември и двамата тръгнаха на ясла. За щастие групите са смесени и за двата набора и се паднаха в една група. Въпреки че много приятелки ми казваха, че ще е най-добре да са в отделни групи, за да можели да бъдат самостоятелни, смятам че това беше най-хубавото нещо за тях, да са в една група. Още от първия ден и двамата влязоха с усмивка в градината и до сега не сме имали драми. Смятам, че точно това, че са заедно им помогна да се адаптират веднага. Даже има сутрини когато дават зор на врата да тръгваме.
Да отговоря на въпроса на Емили. Този септември и двамата тръгнаха на ясла. За щастие групите са смесени и за двата набора и се паднаха в една група. Въпреки че много приятелки ми казваха, че ще е най-добре да са в отделни групи, за да можели да бъдат самостоятелни, смятам че това беше най-хубавото нещо за тях, да са в една група. Още от първия ден и двамата влязоха с усмивка в градината и до сега не сме имали драми. Смятам, че точно това, че са заедно им помогна да се адаптират веднага. Даже има сутрини когато дават зор на врата да тръгваме
.
Момичета, това тук е дискусионен форум, ако сте забравили - нормално е някои мнения да не ви харесват, да не четете дадени теми или да не пишете по други. Всеки има право на мнение, обаче когато някой изрази такова на специалист, е обидно да поставяте под въпрос неговия професионализъм, още повече че грам не разбирате от специалността му. И още повече предвид това, че този някой за разлика от вас е дал достатъчно указваща личността му инфо, а не се крие единствено зад ник. В този случай е много тънка границата между форумските закачки и клеветите, така че аз определено се замислям да повикам модератор да поразчисти темата.
Едит: всички мнения с квалификации, обиди и саркастични подмятания са докладвани на модератор.
А моите мнения ще ги редактирам докато е време, защото е видно, че не се вписват в махленския уклон на темата, зададен от някои потребителки.
Е, не успях да ги редактирам - какво да се прави, поне съм сигурна, че са обосновани и обиди в тях няма.
Едит: всички мнения с квалификации, обиди и саркастични подмятания са докладвани на модератор.
А моите мнения ще ги редактирам докато е време, защото е видно, че не се вписват в махленския уклон на темата, зададен от някои потребителки.
Е, не успях да ги редактирам - какво да се прави, поне съм сигурна, че са обосновани и обиди в тях няма.
Шехина, съжалявам, но мисля, че ти сама си вкара автогол. По принцип те харесвах и с удоволствие четох мненията ти, но последните ти публикации тук бяха наистина доста неуместни.
Точно така това е дискусионен форум и точно заради това всеки има право да изкаже мнение без значение обосновано или не, професионално или не, дали ти харесва или не.
Дамите искаха да спрат спора и смениха темата, но ти продължаваш. Става наистина досадно.
А относно репутацията ти- пази си я ти, никой не е длъжен да ти я пази
Точно така това е дискусионен форум и точно заради това всеки има право да изкаже мнение без значение обосновано или не, професионално или не, дали ти харесва или не.
Дамите искаха да спрат спора и смениха темата, но ти продължаваш. Става наистина досадно.
А относно репутацията ти- пази си я ти, никой не е длъжен да ти я пази
Моите са в различни групи,во в еднасграда. Често, когано малката де разстрои викат голямата за да я успокоява. Малката копира във всичко сестра си, голяма е смешка. Каката танцува и ми показва последните неща, които е научила. Малкото седи зад нея и само вика- иж,иж, мамо(виж,виж, мамо) и се опитва да направи същото.
Обаче имам един проблем, който все още седи. Когато искам да се занимавам с голямата - рисуване, писане и тн. Малката все се бута при нас и пречи. Редим пъзел примерно - минава и го разваля. Всички настолни игри ни разваля...въобще държи се като терминатор. В началото мислех, че го прави, защото сме я игнорирали, но всеки опит да я включа в играта завършва катастрофално. Вие как се справяте?
Обаче имам един проблем, който все още седи. Когато искам да се занимавам с голямата - рисуване, писане и тн. Малката все се бута при нас и пречи. Редим пъзел примерно - минава и го разваля. Всички настолни игри ни разваля...въобще държи се като терминатор. В началото мислех, че го прави, защото сме я игнорирали, но всеки опит да я включа в играта завършва катастрофално. Вие как се справяте?
При нас е същото. Най-малката хем копира големите, хем с нея не става да се играят на такива по-дълги игри, в които се застояват децата на едно място. Кака й по се застоява от нея. Даже и книжките като разглеждаме с дребната, не издържаше до скоро да й чета всичкия текст, можеше само картинките да коментираме и сочим. Кака й пък обича да й чета приказки. Налага се тези занимания да са индивидуални - докато дребното спи или се е заиграло с баткото или само.