И аз играех и се занимавах с голямата, когато сестра ѝ спи, но вече лягат почти заедно и единствения прозорец е следобед, когато пък готвя и домакинствам.
- Публикувана: 11 окт. 2014, 13:58 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2017, 12:20 ч.
Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 32 **
При нас горе-долу се получава общото занимание. Малкият още от две годишен се включваше в настолните игри като му бяхме определили специална задача- да хвърля винаги той зарчето. Сега е на 2 години и 8 месеца и си играе наравно с нас. Важно е обаче точно каква игра се играе, ние имаме няколко за 2+. Та те са си доста елементарни и кратки. Голям почитател съм на тези игри, защото събират цялото семейство и учат децата от най-малка възраст да спазват конкретни правила.
Други любими игри са ни Мемори и Черен Петър. При Черния Петър малкият пак има "специална" задача- държи еднаквите карти, когато ние с батко му играем. На Мемори сме си измислили куп различни вариянти, в които и двамата играят. Например правим "море" от закрити карти, редуваме се да вадим "рибки" (обръщаме ги с картинката) и търсим двойки. Или пък всеки тегли да речем 5 карти и трябва да измисли свързана история с тях. Малкия обикновено казва примерно "Имало едно време една котка и тя паднала и край"
Друго което обичаме да правим за разнообразие е да разиграваме сценки от приказки или да чета приказки с "грешки". Чета им позната приказка, но нарочно променям някой неща да стане смешна, а те трябва да ме поправят. В този случай малкия не разбира много много, но се забавлява като гледа ние с брат му как се смеем
Други любими игри са ни Мемори и Черен Петър. При Черния Петър малкият пак има "специална" задача- държи еднаквите карти, когато ние с батко му играем. На Мемори сме си измислили куп различни вариянти, в които и двамата играят. Например правим "море" от закрити карти, редуваме се да вадим "рибки" (обръщаме ги с картинката) и търсим двойки. Или пък всеки тегли да речем 5 карти и трябва да измисли свързана история с тях. Малкия обикновено казва примерно "Имало едно време една котка и тя паднала и край"
Друго което обичаме да правим за разнообразие е да разиграваме сценки от приказки или да чета приказки с "грешки". Чета им позната приказка, но нарочно променям някой неща да стане смешна, а те трябва да ме поправят. В този случай малкия не разбира много много, но се забавлява като гледа ние с брат му как се смеем
Здравейте,
много ми е интересно и полезно да чета темата. Все още наваксвам с предишните теми, но имам нужда от малко идеи и коментари по няколко въпроса.
Контекстът е такъв - имам бебе на 10 месеца и съм бременна. През септември се очаква второто зайче, тогава голямото, което е момче, ще е на 1 г и 5 месеца.
Въпроси:
1. Големият вече добре се оправя с ходенето по опора и чакам скоро да стане стабилен. От тази гледна точка си мисля, че до раждането ще може да ходи сам и мисля да мина на формат - количка + ергономична раница. Малкото в количка, а той да ходи и когато се умори - в раницата. Само че не знам децата на година и половина винаги ли искат да бъдат държани за ръка, когато ходят? Защото по тротоари с дупки да управлявам количка с една ръка ми си струва трудничко.
2. Имам амбицията лятото да махна памперса и биберона, но четох, че вторите бебета действат малко ретроградно на големите. Колко време преди раждането ми трябва да съм ги махнала, за да има шанс детето да е забравило за какво се ползват и да иска отново да му слагам памперс или да заспива с биберон?
3. Разсъждавам над това дали е добре да пусна големия на ясла септември месец. Моля за коментари по въпроса. От една страна, с две малки деца ежедневието ще си е трудно. Баща им работи на смени и на две места, така че му се събират понякога над 70-80 часа седмично на работа. Вкъщи има и възрастен човек, който също гледаме. Живеем далеч от парк, но съм се записала вече на шофьорски курсове и смятам да мога да карам децата до там и сама. Нещото, от което ме е страх, свързано с яслата е това, че класирането е през септември, т.е. раждането на детето ще съвпадне с изпращането на детето на ясла, а не ми се иска да си мисли, че е отхвърлено. от друга гледна точка, нали има период, в който децата боледуват много след започване на ясла/градина. Ситуацията с две болни деца сама вкъщи ми се струва страшна. Та кое има повече плюсове - пускането на ясла или непускането?
Малко съм обстоятелствена, но се надявам да може да ми дадете някакви съвети. Благодаря предварително
много ми е интересно и полезно да чета темата. Все още наваксвам с предишните теми, но имам нужда от малко идеи и коментари по няколко въпроса.
Контекстът е такъв - имам бебе на 10 месеца и съм бременна. През септември се очаква второто зайче, тогава голямото, което е момче, ще е на 1 г и 5 месеца.
Въпроси:
1. Големият вече добре се оправя с ходенето по опора и чакам скоро да стане стабилен. От тази гледна точка си мисля, че до раждането ще може да ходи сам и мисля да мина на формат - количка + ергономична раница. Малкото в количка, а той да ходи и когато се умори - в раницата. Само че не знам децата на година и половина винаги ли искат да бъдат държани за ръка, когато ходят? Защото по тротоари с дупки да управлявам количка с една ръка ми си струва трудничко.
2. Имам амбицията лятото да махна памперса и биберона, но четох, че вторите бебета действат малко ретроградно на големите. Колко време преди раждането ми трябва да съм ги махнала, за да има шанс детето да е забравило за какво се ползват и да иска отново да му слагам памперс или да заспива с биберон?
3. Разсъждавам над това дали е добре да пусна големия на ясла септември месец. Моля за коментари по въпроса. От една страна, с две малки деца ежедневието ще си е трудно. Баща им работи на смени и на две места, така че му се събират понякога над 70-80 часа седмично на работа. Вкъщи има и възрастен човек, който също гледаме. Живеем далеч от парк, но съм се записала вече на шофьорски курсове и смятам да мога да карам децата до там и сама. Нещото, от което ме е страх, свързано с яслата е това, че класирането е през септември, т.е. раждането на детето ще съвпадне с изпращането на детето на ясла, а не ми се иска да си мисли, че е отхвърлено. от друга гледна точка, нали има период, в който децата боледуват много след започване на ясла/градина. Ситуацията с две болни деца сама вкъщи ми се струва страшна. Та кое има повече плюсове - пускането на ясла или непускането?
Малко съм обстоятелствена, но се надявам да може да ми дадете някакви съвети. Благодаря предварително
Когато детето е на 1г и 6м, майката идка да го държи за ръка, а то бяга във всички посоки, например към улицата, към локвите и задължително посоката е обратна на целта. Аз бих взела количка за породени или с кола да карам децата до площадката,защото придвижването е кошмар.
Аз не мисля, че съвсем малко бебе би могло да действа ретроградно. Поне при нас не беше така. Баткото беше на почти 2г и първите месеци за него бебето беше нещо като полуодушевен предмет, на който ходим да се радваме от време на време, а през останалото време лежи, издава звуци и не прави нищо интересно. Като цяло хич не се интересуваше дали тя има памперс, биберон и т.н. Аз му махнах памперса и биберона малко след като родих, понеже преди това нямах сили да се боря. Нямах никакъв проблем.
За яслата - аз също родих второто септември и пуснах баткото на ясла януари. Малко неподходящо, че е точно в бума на болестите, но не исках да го пускам докато имам новородено вкъщи, а не можах да го изтърпя до пролетта вкъщи.
Аз не мисля, че съвсем малко бебе би могло да действа ретроградно. Поне при нас не беше така. Баткото беше на почти 2г и първите месеци за него бебето беше нещо като полуодушевен предмет, на който ходим да се радваме от време на време, а през останалото време лежи, издава звуци и не прави нищо интересно. Като цяло хич не се интересуваше дали тя има памперс, биберон и т.н. Аз му махнах памперса и биберона малко след като родих, понеже преди това нямах сили да се боря. Нямах никакъв проблем.
За яслата - аз също родих второто септември и пуснах баткото на ясла януари. Малко неподходящо, че е точно в бума на болестите, но не исках да го пускам докато имам новородено вкъщи, а не можах да го изтърпя до пролетта вкъщи.
1. Държането за ръка, обикновено, е желание на родителя и доста често не е по вкуса на детето. При мен няма шанс да стигна до някъде, още повече в срок, ако не съм с двойна количка.
2. Много е малка разликата, че да си действат по какъвто и да било начин. Както казаха вече, не му обръща особено внимание и хич не се интересува, дали има памперс или биберон.
3. Аз не пуснах голямата, защото ме притесняваше пренасянето на болести към новороденото. А и идеята, че сутрин трябва да обличам и оправям две бебета, да излизам по студове и дъждове, за да заведа и прибера голямата, и да се опитвам да съобразявам кърменето на малката, ми се стори по- трудно, отколкото да ги гледам двете. Проблема с чувството за отхвърленост, също не е за пренебрегване.
Е, това е ситуацията при мен, което не я прави еднаква за всички
2. Много е малка разликата, че да си действат по какъвто и да било начин. Както казаха вече, не му обръща особено внимание и хич не се интересува, дали има памперс или биберон.
3. Аз не пуснах голямата, защото ме притесняваше пренасянето на болести към новороденото. А и идеята, че сутрин трябва да обличам и оправям две бебета, да излизам по студове и дъждове, за да заведа и прибера голямата, и да се опитвам да съобразявам кърменето на малката, ми се стори по- трудно, отколкото да ги гледам двете. Проблема с чувството за отхвърленост, също не е за пренебрегване.
Е, това е ситуацията при мен, което не я прави еднаква за всички
И според мен си вземи двойна количка.Дете на годинка и нещо,тъкмо научило се да ходи си е снаряд без посока.А и не само за разходки,ще ти се наложи да идеш до банка например,на напазаруваш,една камара неща.По-лесно е с количка.А и ако голямото дете не е активно носено тепърва да свиква е неудачно.
За градината и аз пуснах моя син след като се роди малката,тя беше на 4 месеца.
Специално при нас имАше изоставане.Около месец след раждането върнахме памперса изцяло за деня и нощта.Сега вече отново е без памперс,няма инциденти нито денем нито нощем.
За градината да допълня-да,разболяват се децата,това е неизбежно и съвсем нормално.Понякога боледуват и двете едновременно,да,ужасно е,но се преживява.Само ще ти кажа,че баткото от събота е на капки за нос,на бебето растът зъби и е някакъв кошмар.Лиги,сополи,мрънканици,претенции.Mom life
За градината и аз пуснах моя син след като се роди малката,тя беше на 4 месеца.
Специално при нас имАше изоставане.Около месец след раждането върнахме памперса изцяло за деня и нощта.Сега вече отново е без памперс,няма инциденти нито денем нито нощем.
За градината да допълня-да,разболяват се децата,това е неизбежно и съвсем нормално.Понякога боледуват и двете едновременно,да,ужасно е,но се преживява.Само ще ти кажа,че баткото от събота е на капки за нос,на бебето растът зъби и е някакъв кошмар.Лиги,сополи,мрънканици,претенции.Mom life
Благодаря ви за отговорите.
Количката за породени все още ми е голяма дилема. Най-вече защото имаме липса на пространство къде да стои тя. Сегашната количка заема по-голямата част от коридора ни и едва минаваме покрай нея. Ще трябва да търся и да меря размери и т.н. Същото важи и за прибиране в кола.
Първото ми дете е активно носено, така че носенето му в раница няма да му е ново, макар че може би е по-добре той в количката, а бебето в слинг, че поне ще тежи по-малко.
За яслата ще го помисля още малко, защото проблемът е и че в моя град най-много места за прием има септември и ако не го пусна за класиране тогава може да чакаме след това месеци наред да го приемат. Приятелки се опитвам да ме убедят, че децата до шест месеца са по-устойчиви на разболяване и няма да е толкова страшно едното да подсмърча покрай другото.
За дръпването назад в развитието на голямото - имам приятелка, която роди второто си дете две години и 4-5 месеца след първото и голямото, което никога не е искало биберон, се тръшкаше супер много и крадеше биберона на бебето и т.н. А на една от лекции на училище за родители, на което ходих преди време ни разказаха случка,в която второ дете изпитва огромна ревност към малкото дете и родителите стигат и до помощ от психолог. След няколко срещи се оказва, че голямото мисли, че на бебето се купуват повече неща. Попитано какво повече има бебето от нещо, отговорът бил - памперси. Та това са ми е изходящата информация, заради която попитах подобно нещо. Но от отговорите ви разбирам, че при толкава малка разлика може да се радваме на по-ниско ниво на осъзнаване.
Количката за породени все още ми е голяма дилема. Най-вече защото имаме липса на пространство къде да стои тя. Сегашната количка заема по-голямата част от коридора ни и едва минаваме покрай нея. Ще трябва да търся и да меря размери и т.н. Същото важи и за прибиране в кола.
Първото ми дете е активно носено, така че носенето му в раница няма да му е ново, макар че може би е по-добре той в количката, а бебето в слинг, че поне ще тежи по-малко.
За яслата ще го помисля още малко, защото проблемът е и че в моя град най-много места за прием има септември и ако не го пусна за класиране тогава може да чакаме след това месеци наред да го приемат. Приятелки се опитвам да ме убедят, че децата до шест месеца са по-устойчиви на разболяване и няма да е толкова страшно едното да подсмърча покрай другото.
За дръпването назад в развитието на голямото - имам приятелка, която роди второто си дете две години и 4-5 месеца след първото и голямото, което никога не е искало биберон, се тръшкаше супер много и крадеше биберона на бебето и т.н. А на една от лекции на училище за родители, на което ходих преди време ни разказаха случка,в която второ дете изпитва огромна ревност към малкото дете и родителите стигат и до помощ от психолог. След няколко срещи се оказва, че голямото мисли, че на бебето се купуват повече неща. Попитано какво повече има бебето от нещо, отговорът бил - памперси. Та това са ми е изходящата информация, заради която попитах подобно нещо. Но от отговорите ви разбирам, че при толкава малка разлика може да се радваме на по-ниско ниво на осъзнаване.
И моите момчета са с година и половина разлика. За мен количката беше задължителен атрибут. Първо използвах за породени, после като порасна малкия - за близнаци. А и двамата се кефеха да се возят.
Баткото тръгна на ясла заедно с малкия, за да избегна разнасянето сутрин рано на две бебета.
Памперса и биберона на големия махнах чак след 2,5 год. за да си спестя екшъни и нервите. Малкото биберон изобщо не пожела.
Баткото тръгна на ясла заедно с малкия, за да избегна разнасянето сутрин рано на две бебета.
Памперса и биберона на големия махнах чак след 2,5 год. за да си спестя екшъни и нервите. Малкото биберон изобщо не пожела.
1. Количка за породени не ползвах, защото не ми се даваха пари. Вместо това го карахме с някакви приспособления за коша за новородено, а сега с бъги-борд. Не съм се измъчила особено, но със сигурност с количка за породени щеше да е по-лесно.
2. Голямото въобще не отчиташе малкото доста дълго време. Така или иначе бебето спеше през повечето време и отново имах достатъчно време да се занимавам с каката. Чак сега понякога наблюдавам голямата да казва, че е бебе, но е по-скоро игра за да ми се гушка.
3. При нас голямата тръгна на ясла, когато малката беше на 4 месеца. Малкото все беше сополиво, но нищо страшно. Таткото водеше голямата на градина и така си спестявах оправянето на две деца сутрин. А и градината е до нас, така че когато станеше време за прибиране на голямата от ясла виках една съседка да седи при бебето, докато се приберем. Отново казвам, че имаме късмет и градината е на две преки от нас.
Беше ми трудно в началото с различните режими, но така пък имах достатъчно време да обръщам и на двете внимание по отделно. Истината е, че периода в първите 9 месеца на второто ми се губят. Изобщо не знам какво съм правила и как съм се справяла. Помня отчетливо само няколко момента, които понякога искам да забравя...
2. Голямото въобще не отчиташе малкото доста дълго време. Така или иначе бебето спеше през повечето време и отново имах достатъчно време да се занимавам с каката. Чак сега понякога наблюдавам голямата да казва, че е бебе, но е по-скоро игра за да ми се гушка.
3. При нас голямата тръгна на ясла, когато малката беше на 4 месеца. Малкото все беше сополиво, но нищо страшно. Таткото водеше голямата на градина и така си спестявах оправянето на две деца сутрин. А и градината е до нас, така че когато станеше време за прибиране на голямата от ясла виках една съседка да седи при бебето, докато се приберем. Отново казвам, че имаме късмет и градината е на две преки от нас.
Беше ми трудно в началото с различните режими, но така пък имах достатъчно време да обръщам и на двете внимание по отделно. Истината е, че периода в първите 9 месеца на второто ми се губят. Изобщо не знам какво съм правила и как съм се справяла. Помня отчетливо само няколко момента, които понякога искам да забравя...
Разлика 1г11м. Баткото тръгна на 3г на градина и започна кошмара за малкия. Сега е с бронхиална астма. Количката на баткото я махнах 2 седмици преди раждането на бебето. Бързо свикна да ходи пеш. Почти никога не ги държа за ръка, с изключение като пресичаме. На малкото заради дробовете махнах количката на 1г6м, за да върви пеш. Ее, вярно не може да се минат големи разстояния, но колата с 2те столчета вътре си я ползвах доста. Товариш, разтоварваш:))
Година и 11 месеца е разликата между моите.
Не съм ползвала количка за породени, основно, защото нямах къде да я държа, и втори, има яко изкачване за да се прибера от парка и всеки ден да бутам по 30кг щеше да ми дойде в повече. Разгождах малката дълго време сама, докато баткото е на ясла, и заедно с ММ уикендите.
и двамата ми тръгнаха на ясла на годинка и 2, съответно 1г и 3м, родени са есента. Никакъв проблем с адаптацията, но боледуванията зимата са си редовни. Малката не е боледувала до към 8 месеца, т.е. изкара зимата на имунитет от раждане/кърмене, без да лепне нищо, а баткто беше още от нейното раждане със сополи.
Махнах бибата доста преди да родя, 5-6 месеца, а памперса- 3 месеца, нямаше регрес.
Много говорихме на баткот, че той е вече баткo, а бебето e Неговата сестричка, че е хубаво да си има сестричка (и аз имам и ММ има брат) и т.н. И после гледах да му обръщаме винаги специално внимание.
Тежко прие самото раждане и моето отсъствие, не бяхме го подготвили, тъй като и ние малко се изненадахме, подрани с 3 седмици.
Не съм ползвала количка за породени, основно, защото нямах къде да я държа, и втори, има яко изкачване за да се прибера от парка и всеки ден да бутам по 30кг щеше да ми дойде в повече. Разгождах малката дълго време сама, докато баткото е на ясла, и заедно с ММ уикендите.
и двамата ми тръгнаха на ясла на годинка и 2, съответно 1г и 3м, родени са есента. Никакъв проблем с адаптацията, но боледуванията зимата са си редовни. Малката не е боледувала до към 8 месеца, т.е. изкара зимата на имунитет от раждане/кърмене, без да лепне нищо, а баткто беше още от нейното раждане със сополи.
Махнах бибата доста преди да родя, 5-6 месеца, а памперса- 3 месеца, нямаше регрес.
Много говорихме на баткот, че той е вече баткo, а бебето e Неговата сестричка, че е хубаво да си има сестричка (и аз имам и ММ има брат) и т.н. И после гледах да му обръщаме винаги специално внимание.
Тежко прие самото раждане и моето отсъствие, не бяхме го подготвили, тъй като и ние малко се изненадахме, подрани с 3 седмици.
Тези дни нещо ми е много трудно с децата! Чувствам себезпомощна и губеща контрол. Хем ходят на градина до 15 ч., но пак ми е кошмарно трудно. Ние нямаме помощ от никъде, ММ отсъства по тридни седмично и всъщност цялата отговорност пада върху мен. Напоследък си мисля, че това беше много голяма грешка с породените деца! Непрекъснато си мисля, че нещо ги ощетявам, защото физически не мога да им обърна внимание поотделно. ММ се прибира понякога късно от работа и въобще не ги вижда. Цялото натоварване вече ми идва в повече. Мрън! Влязох самода висе оплача,защото койтоне живее във филма, не знае какво е.
Да не говорим, че от месец на малката ѝ растат зъби, а голямата пъккашля нощем, та не се и наспивам. Също ми е мега трудно, защото живеем на третия етаж,без асансьор и с много стръмни стълби. Нещо ми писва от всичко, но няма къде да се скрия! ММ помага, колкото може, но го виждам, че и тойвече издиша. Въобще стигнали сме до моментна отчаяние.
Да не говорим, че от месец на малката ѝ растат зъби, а голямата пъккашля нощем, та не се и наспивам. Също ми е мега трудно, защото живеем на третия етаж,без асансьор и с много стръмни стълби. Нещо ми писва от всичко, но няма къде да се скрия! ММ помага, колкото може, но го виждам, че и тойвече издиша. Въобще стигнали сме до моментна отчаяние.