С какво ви дразнят свекървите- 37

Аз съм доайен, не ми се налага да догонвам никого.

Сега се сетих за един разговор между свекърва ми и нейна приятелка...
Пият си те кафе в къщи и обсъждат детето на комшийката отгоре. Свеки казва: "Много красиво дете. Такива очи, такава усмивка... Абе на Х на майка й прилича!" При което приятелката й я оборва веднага: "Еееее, ти пък! Как на Х на майка й ще прилича? Че то нали е кръстено на У на майка му?!"
 

  Това като с автобуса до Куба.

Ма*ната й на генетиката. Името, името е важно 

П.П. Кали, на тебе шапка ти свалям как успяваш да я изтърпиш твоята свекърва.

Е, явно не една свекърва държи на името повече, отколкото на гена  Не е ли време за нова тема?

Абе Джул, да ти кажа, конкретно в този случай и свекърва ми беше така... 

Иначе се изтърпява нормално за по 2-3 дни дена в месеца. На 4-тия вече започва да ми идва в повечко...

Гугъл, не разбрах защо съпругът ти трябва ежемесечно да дава пари на родителите си ?
Не са пенсионери, не са болни ..... защо ?
Защо той се чувства длъжен с парични суми ? Нещо не разбирам цялата схема.

Ами те му искат, родители са му, не върви да им откаже.  Те реално се държат сякаш е длъжен и това си е нормалния ход на нещата. Свикнали са да ги издържат. Едно време дядото на моя приятел им е давал пари, сега е сина им. Просто те си вярват, че винаги някой е длъжен да ги подсигурява. Мрънкат му, че са го издържали като е бил студент преди... 10тина години някъде. Сестра му на ММ също е на отделно, има мъж и дете, но и тя им дава пари, макар че не знам дали всеки месец или по-рядко. Аз наистина не се сърдя толкова за парите (може и да им трябват в крайна сметка, не съм им в домакинството), колкото за начина, по който се искат и за липсата на всякакво родителско отношение към него, че се държат все едно им е виновен за всичко.

Google76, много е тъжно, когато човек подхожда с доброта и отворено сърце за някого, да получава насреща студнина и неприязън. В неприятна ситуация си, но недей да допускаш това да ти влияе прекалено. Просто някои хора са такива - колкото и добронамерен и открит да си към тях, няма да променят отношението си.

Аз също като теб винаги съм подхождала изключително добронемарено към семействата на половинките си , особено в началото винаги съм се стремяла с малки да жестове, тематични подаръчета да покажа, че искам да се разбираме, и да имаме добри отношения. Дори, тъй като съм малко по-притеснителна при първоначални срещи с нови хора, винаги съм им казвала "Аз понякога може да съм мълчалива, но то е защото се притеснявам, да не си помислите нещо и т.н". Просто защото наистина съм чистосърдечен човек, свикнал на топлина в отношенията, и винаги показвам, че съм готова на такива топли отношения и в семейството на половинката. За щастие винаги ми се е получавало, но много зависи от човека отсреща, дали и той е отворен към теб по същия начин.

Бих те посъветвала, ако не срещаш взаимност в опитите да се сближиш със свекърите, просто запази добрия тон, бъди мила, но не се товари излишно ако те не откликват, не позволявай това да те разстройва и да разваля настроението ти. Покажи на мъжа си, че си до него, когато той самият е разстроен от родителите си, бъди му опора и подкрепа.

Мислиш ли, че би могло да има някаква конкретна причина да не искат да те приемат и опознаят? Ако имат някакъв глупав предразъсъдък или каквото и да е спрямо теб, би могла да опиташ да инициираш среща с тях и да им покажеш колко обичаш сина им, и че единствено искаш да се разбирате. Ако и тогава не стане, поне всичко ще си опитала. Много грозно са постъпили с подаръка ти, но с оглед на глобалната цел семеен мир, а и лично твой душевен, по-добре не трупай негативни спомени, които да попречат на нормалните ви отношения. Някои хора наистина са кофти, но ако ти не слизаш на нивото им всичко ще е наред.

Бившият ми чинно всеки месец даваше на маман 300 лв ,които тя профукваше със скоростта на светлината.По това време даже тя взимаше по-голяма заплата от него,а ние нито живеехме с нея,нито и дължахме пари да кажеш.Имало е периоди в които едвам сме свързвали 2та края,но парите на маминка се даваха...Търпях година и малко,после почнахме да се караме,поради недостига на пари за елементарни неща и след още половин година дойде края на нашата връзка..А маминка,когато имаше удобен момент говореше лошо на единия за другия.Например - на мен ми е казвала,че не и изглеждам щастлива с нейния син,трябва ми някой който да ме прави щастлива и т.н. На него пък му говорила : Цял живот ли ще я влачиш тая на гърба ? ( тогава следвах и работех за не толкова голяма заплата) и т.н и т.н... Като цяло тя ни съсипа отношенията и не толкова заради парите,а заради постоянните и манипулации и какви ли не глупости,които не искам и да си припомням.

milenaka, отговарям ти с най-голямо желание! Чак сега  седнах на компа и видях въпроса ти.
Та не си разбрала поста ми. Аз само обобщих писаното в темата през последните 5 г.

Иначе на гости ходя и с покана, и без покана. Зависи от хората, повода и отношенията. Както съм писала преди, ние живеем в един двор в отделни къщи. Голямата ни къща преписахме на синовете, а по-малка си направихме за мен и съпруга. У нас  сина,  снахата и внуците винаги са добре дошли. Аз и мъжа ми сме им казали, че при родители се ходи без специална покана. Все пак децата ми и внуците ми са най-важните хора за нас. Няма нужда от официалности.
  А пък аз/ Представи си колко съм нахална!/, ходя у тях и без покана. Най-често го правя, когато съм направила нещо по-вкусно, та реша да им занеса или пък още по-нахално отивам да дам нещо, което съм купила на внучетата. Иначе на техните Именни дни и рождения ден на голямото внуче /малкото още е бебе/ ги каня аз у нас / На РД на внучето те организират следобедно детското парти  в заведение и нямат време/. Именният ден на снахата е същият като на внука и на мъжа ми, а моят е същият като на  този мой женен син.  Та затова аз приготвям трапезата и празнуваме заедно вечерта. Дори си позволявам, без тяхно знание да  каня и сватовете. Снаха ми не обича да ми се бърка в кухнята и сяда на масата като гост.  Сервирам, отсервирам, ядем, пием, всички си отиват и аз си оправям масата. Пак без  да им се церемоня предложих, накупих, каквото трябва  и организирах в нашия двор градинско парти  за питата на бебето, защото обичам да меся пити. Същото е на Бъдни вечер,  на Нова година и на Великден.
Техните РД празнуват с приятели, а ние най-нахално предварително им даваме подарък и не очакваме покана, защото празнуват навън. Е, черпят ни с торта. Какво повече за един РД.
И още нещо безобразно правим с мъжа ми. Когато ни се налага, ги молим да ни карат  донякъде с колите си, за покупката , на които сме дали половината сума. Това направо си е срамно и говори лошо за нас, защото не сме дали цялата сума. Ама представи си, предпочетохме да им осигурим стабилно  образование,отколкото да купуваме коли. Ние с мъж ми нямаме кола, защото най-безотговорно решихме да си правим къщичка, за да изчистим терена от нас в голямата ни двуетажна къща + приземен етаж, която , както казах, им дадохме за доживотно безвъзмездно ползване.
 Та такава нахална свеки съм. Да не дава господ и вашите да са такива!

K.A.G., разбрах, благодаря за дългия отговор, който, всъщност, се оказа малко по-различен от въпроса.


ПП При това положение аз не бих се съгласила да живея в един двор, но това съм аз.

milenaka ,права си да не искаш. Ще ти бъде много тежък живота с такива свекъри като нас.

Е, както обикновено - свекървата си мисли: "Я, каква яка свекърва съм!". А дали снахата си мисли същото, е отделен въпрос.

Така е. Преди 10 години отказах подобен тип съжителство. Ако не го бях направила, доколкото се познавам, сега щях да бъда разведена. Предпочитам сух хляб, но да го ям когато, където и с когото аз избера. Образно казано.



Съгласна съм с Lеxie.