Златна есен чука на вратата, за две чертички тръпне ни душата (мами над 35)

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата-донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро мадам, аз бих искал да ....
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина!?! - озадачил се фотографът.
- Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим
нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем
различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е многоо .... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действа прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им - продължил фотографът.
- Било е трудно?!?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!?! - разширили се очите на г-жа Иванова от
изумление......
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... апарат!!!???
- Точно така. Е, госпожо, стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?!?!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
- !?!?!?! .....
- Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна!

Опитвам се да не се ядосам на сестра ми, но по всичко личи че не успявам, след като постъпката й още ми е в ума... Днес племенникът ми прави 2 годинки. Вчера ми се обади... Баща ни е у тях да им помага с ремонта на къщата... та ако съм искала можело и да се видим някой път... Е, по колко пъти да обяснявам, че заминавам в командировка на 30 окт и се връщам на 15 ноември... А той е тук до 10 ноември... Ама да не идвал през уикенда, че имал още работа... о ама то сестра ми щяла да има гости и в събота и в неделя... Питам я и двата дни ли ще има гости, да и двата дни, заради рождения ден на малкия... щели да идват кръстниците му.... и тук спрях да я слушам... Нейна работа си е кого кани на рожден ден на децата, но ми стана тъпо, че ние не сме сред поканените... стана ми МЕГА тъпо... Та тези деца са поне по един уикенд у нас в месеца, да не говорим, че понякога са и 2 седмици подред вкъщи, имат си стая, четки за зъби... те тук са си вкъщи. И дори да не си направи труда да ни покани... Да, болна съм и няма да отида, но нека аз да реша, че няОпитвам се да не се ядосам на сестра ми, но по всичко личи че не успявам, след като постъпката й още ми е в ума... Днес племенникът ми прави 2 годинки. Вчера ми се обади... Баща ни е у тях да им помага с ремонта на къщата... та ако съм искала можело и да се видим някой път... Е, по колко пъти да обяснявам, че заминавам в командировка на 30 окт и се връщам на 15 ноември... А той е тук до 10 ноември... Ама да не идвал през уикенда, че имал още работа... о ама то сестра ми щяла да има гости и в събота и в неделя... Питам я и двата дни ли ще има гости, да и двата дни, заради рождения ден на малкия... щели да идват кръстниците му.... и тук спрях да я слушам... Нейна работа си е кого кани на рожден ден на децата, но ми стана тъпо, че ние не сме сред поканените... стана ми МЕГА тъпо... Та тези деца са поне по един уикенд у нас в месеца, да не говорим, че понякога са и 2 седмици подред вкъщи, имат си стая, четки за зъби... те тук са си вкъщи. И дори да не си направи труда да ни покани... Да, болна съм и няма да отида, но нека аз да реша, че няма да ходя... Заболя ме. Или съм прекалено чувствителна заради хормоните сега... Същото говедо като майка си е... Оплаках се...ма да ходя... Заболя ме. Или съм прекалено чувствителна заради хормоните сега... Същото говедо като майка си е... Оплаках се...