За прекаленото окосмяване при някои жени!

Здравейте момичета. От пубертета имам силно окосмяване на лицето. Най-вече големи бакембареди. Ходих на хиляди изследвания и лекари - гинеколози, ендокринолози и т.н. Изчетох най-различни книги.
Всъщност проблема е другаде. След настоятелно търсене в западната и източната медицина се установи, че едно от най-важните неща за нормалното функциониране на женското тяло е всяка жена да има постоянен партньор, койте се грижи и за нейното удоволствие, а не само за своето. Проблема е и при тинейджърите. Те не умеявт да комуникират и това се отразява след това на интимните им контакти и все повече деца на тази възраст са със засилено окосмяване. Всъщност това ми каза и единият от лекарите. Първоначално ми се стори странно, но след като направих точно това и сега се чувствам много добре. Нормализираха ми се хормоните, кистозните яйчници се редуцираха и вече се наблюдава нормална овулация. Просто мъжете могат да се просветят малко повече за доставянето на удоволствията. Така ите ще се почувстват много по приятно. А и вече излязоха доста книги на пазара.
Опитвала съм някои неща от тях и работят. Резултатът е за завиждане. А също така прочетох, че медицината в тази област не е достатъчно развита и не може да повлияе съвсем трайно на окосмяването. Те също атакуват резултата, а не причината.

ае начи и аз нещо да се включа в оплакванията...
сега съм на 18 (мястото ми не е тука, но се рових из нета по въпроса за окосмяването и ето ме).
окосмяване родителите ми са забелязали, като съм била на една годика. водили ме на лекар и нищо ми нямало. майка ми с това се измъква, когато повдигна въпроса. косми - навсякъде. естествено синдромът "много светла кожа, много тъмни, дълги и дебели косми". за епилация на ръцете ми отива поне половин час, да не говорим, че с каквото и да ги мажа след тези процедури, кожата се зачервява на петна и особено от лакътя до рамото ми излизат пъпки, които се застояват за месец-два (принципно не е чак такъв проблем, но я си пледставете: обаждат ми се приятели да излизем след час-два. дори да имам времето да се ипилирам, кожата ми ще е толкова зачервена, че пак няма да мога да я излагам на показ). краката - поне час с епилатора, адска болка. просто не издържам. забраняват ми с бръснач. космите по лицето изрусявам, но пак си личи, че са много повече от нормалното. гръб, корем, гърди... всичко. от време на време ползвам кремове за дапилация (за кръста и корема), но това отбива номера само за някой купон. цял живот съм така, излишно е да казвам колко подгравки съм търпяла и кой знае как ми се е отразило всичко това на психиката. лято, зима - все с дълъг ръкав. свикнах със себе си, но това не значи, че не се отвращавам все още от това, което с нищо не съм заслужила. имам чувството, че гадже никога няма да си хвана, да не говорим за сериозен партньор. като ги гледам момчетата - че те някои почти нямат косми! а аз съм по-обрасла от баща ми... срам ме е дори да отида при личния лекар да му искам съвет и направление за специалист, но явно ще се наложи, защото идва абитуриенски бал...
та просто исках да си кажа всичко това на хора, дето разбират какво им говоря. това дори да го споделя с приятелка, следват неразбиращо-съчувствени погледи и коментари като "дай да видя!". женска солидарност...

правилно си разбрала - допреди няколко години ходех и през лятото с дълъг ръкав. после започнах да се епилирам, но пак предпочитам да облека риза и да навия ръкавите. просто кожата към лактите и нагоре и твърде чувствителна и понякога не издържам до там..