Наказанията в училище - индивидуални или общи?

Сега ме подсетихте, че имаше една госпожа от занималнята, която така ги наказваше всички да не излизат навън, защото шумят. А всъщност просто я мързеше да ги изведе.

То най- често до последното си опира или просто до живо неумение за справяне с работата.
Никъде в нормалния свят отговорността не е колективна. И когато не може да се установи конкретна вина на конкретен субект, наказания не се раздават на калпак. 
Спомените ми се върнаха в пионерската организация направо.

Това с общите наказания и общата отговорност не го приемам. Порочна практика е и лошото е, че се прилага ,както от учители с опит ,така и от млади учители. По този начин ,не наказваш реалния/ те виновници, а може и да провокираш липса на доверие в децата, които са наказани безпричинно.

Зависи от ситуацията.
Пример:
Ситуация 1. Целият 10ти К клас решава да избяга от час по X. Без значение каква е причината. Отличничките А и Б искат да влязат в час и да се покажат колко са примерни. Не бих ги похвалила, не бих ги изключила от общото наказание - ако изобщо бих проявила различно отношение към тях, то би било да им включа двойно наказание. Първо, понеже не са съумели да убедят съучениците си да вземат правилното (според тях) решение и после, понеже са предали съучениците си. Не бих толерирала отцепниците от стачка, дори и според мен да е неправилна. Изобщо, предателството не ми се струва че е нещо, което следва да бъде поощрявано, по какъвто и да било начин/
Ситуация 2. Целият 4ти К клас играе кротко по разни начини в междучасието, вандалите А и Б решават да се направят на велики, ритат топка вътре и чупят прозореца. Вандалите А и Б следва 1) да се погрижат да поправят прозореца и 2) да бъдат наказани по някакъв начин, нямащ отношение към дейност от страна на родителите. И да, останалата част от класа не би следвало да поема по какъвто и да било начин част от наказанието. Ако вандалите А и Б не си признаят простъпката, логично е целият клас да бъде наказан, като логичното е въпросният клас да се погрижи още в следващото междучасие да, ами, убеди вандалите А и Б да си признаят своевременно. И ако се окаже, че целият 4ти клас е съставен от овце... ами, тогава няма как, ще бъде вкарван целокупно за стригане. Изобщо казано, това са изпитани методи за възпитание на колектив. Не на възпитание на голям брой хора на куп, а на възпитание в колективно мислене / действие като колектив.

Не си съвсем права. Точно така е в казармата. Всяка, не само нашата. Ам... всъщност, навсякъде, където е важно колективът да е единица, а не сбор от единици. В армията това е важно - и затова се прилага. Добре е един клас да е ... ами, цял / цялостен също.

Много съм щастлива, че казармата отпадна и че армията си остава армия с отношения, ограничени в нейния обсег. Ако на някой му е мъчно за този тип отношения, то може да си запише децата в армията, когато пораснат и ако последните му се навият. У нас все още има такава възможност. Май. 

За мен това е абсолютно неприемлива позиция
- Не можеш да накажеш някого за това, че е спазил правилата/закона.
- Тези отличници не са длъжни да убеждават никого да не бяга. Това са младежи в 10 клас и те могат да носят отговорност за решенията си. В същото време никой не носи отговорност за чуждите решения.
- За отличниците е било важно да влязат в час (по една или друга причина), класът е имал друга идея - всяка коза за свой крак. Как може да се вменява вина на спазилите правилата?
- Предателство е гръмка и неуместна дума в случая. Предателство щеше да бъде ако бяха изпортили кой е инициаторът например. Или ако бяха хукнали да предупредят учителите, че класът планира бягство.  Но това, че са отстояли своето виждане за правилно поведение и просто са влезли в час не е никакво предателство. Това е проява на позиция. Ми ако утре компанията реши "хайде да се напием и после да ходим да чупим витрини" и ако някое от децата каже "Без мен в тази идиотщина" то предател ли е? Ами ако откаже да се качи в кола с пияни тийнове, в т.ч. и шофьора, това предателство ли е??? Аз лично съм казала на моето дете - ако шофьорът е пил или се прави на гъзар като кара като джигит молиш да спрат и слизаш.  И смятам това за здрав разум, а не за предателство.

Може би просто никога не сте имали щастието да сте част от сплотен клас - който е едно цяло, а не просто случаен сбор от индивиди. Изглежда, повечето хора не са срещали такова явление. Но аз, понеже съм била и при едното, и при другото, мога със сигурност да твърдя, че има огромно значение - и то за цял живот. Позицията си са можели - и е трябвало - да отстояват преди да бъде взето решението. Отмятането след това е аналогично на самоправство в по-късния живот. И да, това понякога също е необходимо - Съпротивата по време на Хитлеровата Германия... Но дали бягането от даден час може да се съпостави наистина с нея? Лично на мен ми се струва, че е по-скоро сходно с прокарването на закон, който не се харесва на дадените хора, или изборът на управление, което не е добро според тях. Имат пълното право - и задължение! - да направят всичко възможно да го предотвратят (едното или другото) преди да бъде взето решението. Но след това са длъжни да се подчинят. И ако сега някой тръгне да ми обяснява, че то бягането от час всъщност е простъпката, ще му напомня примера със стачката. Отстъплението от стачка не е простъпка. Но искаме ли да възпитаме децата си в този дух? Аз лично не. Все още си спомням времето, в което имаше някакви ценности - фалшиви, може би, не правилните, подменени, може би, но все пак различни от "бял мерцедес". И в което в читанките имаше примери за героизъм - може би граничещ с глупост, но все пак героизъм - не за Вълчо и неговата Миска Лиска.

Що се отнася до взаимоотношенията в казармата, щастлива съм, че си остават там - в по-голямата си част. И все пак има и неща, които бих приветствала. Здравата общност, чувството за отговорност - обща и лична - това да застанеш в някои случаи зад - а понякога и пред - другия - и да очакваш да бъдеш подкрепен, когато имаш нужда - това определено бих се радвала да срещам по-често и извън нея.

Когато бях в училище най-вероятно щях да избягам против волята си в този случай. И съм го правила де, все за да не се цепя от колектива, защото без колектив щях да се чувствам слаба и изолирана.

Но на сегашния си акъл и със сегашните си опит и сила в отстояване на позиция не мога да приема такова болшевишко поведение. Ние не сме в казарма, и не сме социалистически колектив, а личности. А всяка личност трябва да може сама да избира как да постъпва без да се поддава на диктата на масата. Още повече, според моя тъжен опит, масата най-често се увлича по доволно тъпи и неразумни идеи. Даваш пример със стачки, е аз досега почти не съм виждала стачка с разумни искания и тактика. Почти винаги водачите с популистки лозунги увличат немислещите към безплодни рискове. И в училище беше така - това, че неколцина двойкаджии не си знаят урока и ги е страх да не ги изпитат, повежда като стадо целия клас да избяга без да имат интерес от това. Само дето осигуряват някаква индулгенция на инициаторите. Мерси, без мен в такива общи начинания без рационализъм в тях. Ако на мен ми е било изгодно да бягам ще си избягам сама, а няма да се опитвам да натопя и класа. Всъщност подло е поведението на инициаторите на такова бягство.

Та да питам - ако компанията на детето ти, както са на градус след купон,  се качи в кола за да ходи някъде си, ще мислиш ли, че е предателство ако твоето дете откаже да се вози с идиотите? От опит знам, че да разубедиш тези идиоти не става, освен ако не си със супер силна позиция в групата. Изборът е да се оттеглиш или да се присъединиш малодушно.

Да, разбира се. Особено като имам предвид стачките, на които съм била пряк свидетел, исканията и организацията им. Да, точно така възпитавам децата си- да не блеят със стадото, преди да са помислили и решили сами дали приемат или не предложената им идея.

Аз се сещам за Павлик Морозов. По- скоро бе еталон за идейна заслепеност. За мен не бе положителен пример дори за героизъм. Сега- още по- малко.

Здравата общност не се крепи върху личната безотговорност. Взаимната подкрепа няма общо с колективната отговорност и колективните санкции.

Представям си, ако отличничките на класа са две крехки 45кг създания,а организаторите на стачката- двама яки 100кг мъжаги, трениращи бойни изкуства, известни с груб език и т.н, дали и през акъла на отличничките ще мине да подемат убеждаване.

Аз не бих наказала някого заради изразена позиция.
На когото му се бяга- да бяга.
Не може да има наказания за правомерно поведение.

Случвало ми се е да избягам с класа веднъж, по-голяма глупост не бяхме правили и не повторихме до края на училището.И то причината беше, че някой подметна да се разхождаме в Морската градина.Наказания нямаше, но приказките, които изслушахме всеки част от всеки преподавател, вярвам и др. ми съученици помнят до днес.

Съжалявам. Подозирам, че някак говорим за различни светове. Не знам дали става дума за разлика в годините, или... в какво. Групово класът ни е бягал няколко пъти, когато намирахме учителят за напълно неприемлив. В последствие въпросният учител беше подменен. И да, не ставаше за тази работа. И да, имаше такива, които ги беше страх - но въпреки това удържаха. По въпроса за стачките - дали исканията са разумни или не (като се замисля, последните стачки, за които аз бях чувала, май бяха на работници, които с месеци не получават заплати...) - аргументите са преди решението, не - вземаме общо решение, ама то служи само за запълване на страницата, после всеки си прави каквото си иска. По въпроса за шофирането в нетрезво състояние - аз съм била тази, която принуждава останалите да се откажат. И да, успявала съм. Не знам дали по мое време хората са били средно взето по-разумни или или аз по природа съм била по-гръмогласна. Може би по малко от двете. Но при всяко положение, качването в кола в нетрезво състояние не би могло да бъде давано като пример за каквото и да било общо решение на група. Трудно ми е да си представя група от пияни младежи, която води аргументиран спор и гласува.

Аз пък се сещам за Ирена Сендлерова.

И... вероятно за това

БАЛЛАДА О БОРЬБЕ    

   Сpедь оплывших свечей и вечеpних молитв,
   Сpедь военных тpофеев и миpных костpов
   Жили книжные дети, не знавшие битв,
   Изнывая от мелких своих катастpоф.

      Детям вечно досаден
         Их возpаст и быт,-
      И дpались мы до ссадин,
         До смеpтных обид.
      Hо одежды латали
         Hам матеpи в сpок,
      Мы же книги глотали,
         Пьянея от стpок.

   Липли волосы нам на вспотевшие лбы,
   И сосало под ложечкой сладко от фpаз,
   И кpужил наши головы запах боpьбы,
   Со стpаниц пожелтевших слетая на нас.

      И пытались постичь
         Мы, не знавшие войн,
      За воинственный клич
         Пpинимавшие вой,
      Тайну слова "пpиказ",
         Hазначенье гpаниц,
      Смысл атаки и лязг
         Боевых колесниц.

   А в кипящих котлах пpежних боен и смут
   Столько пищи для маленьких наших мозгов!
   Мы на pоли пpедателей, тpусов, иуд
   В детских игpах своих назначали вpагов.

      И злодея следам
         Hе давали остыть,
      И пpекpаснейших дам
         Обещали любить,
      И, дpузей успокоив
         И ближних любя,
      Мы на pоли геpоев
         Вводили себя.

   Только в гpезы нельзя насовсем убежать:
   Кpаткий век у забав - столько боли вокpуг!
   Постаpайся ладони у меpтвых pазжать
   И оpужье пpинять из натpуженных pук.

      Испытай, завладев
         Еще теплым мечом
      И доспехи надев,
         Что почем, что почем!
      Разбеpись, кто ты - тpус
         Иль избpанник судьбы,
      И попpобуй на вкус
         Hастоящей боpьбы.

   И когда pядом pухнет изpаненный дpуг,
   И над пеpвой потеpей ты взвоешь, скоpбя,
   И когда ты без кожи останешься вдpуг
   Оттого, что убили его - не тебя,-

      Ты поймешь, что узнал,
         Отличил, отыскал
      По оскалу забpал:
         Это - смеpти оскал!
      Ложь и зло - погляди,
         Как их лица гpубы!
      И всегда позади -
         Воpонье и гpобы.

   Если, путь пpоpубая отцовским мечом,
   Ты соленые слезы на ус намотал,
   Если в жаpком бою испытал, что почем,-
   Значит, нужные книги ты в детстве читал!

      Если мяса с ножа
         Ты не ел ни куска,
      Если pуки сложа
         Наблюдал свысока,
      И в боpьбу не вступил
         С подлецом, с палачом,-
      Значит, в жизни ты был
         Ни пpи чем, ни пpи чем!


По мое време "да изкажеш някого" - много любим израз в ДГ и 1 кл.  се считаше за срамно. Във висша степен. Ако не си съгласен с него, в последствие го отупваш. Или предварително. Не търчиш при "моля-другарката".

Искаш да кажеш, че за онова бягство сте обсъждали, гласували, въпросните отличнички са гласували да се бяга, декларирали са, че ще избягат, а след това са влезли в час? Това леко променя нещата, ако е така. Но наказанието за такова нещо може да е само в групата. Не може училището да ги наказва за правомерно поведение. Вече групата има право да ги изолира и отлъчи.

Аз пък бих поощрила всяко дете, което не се подвежда по акъла на другите (като случая с бягането) и не се притеснява да вземе решение, което смята за правилно, въпреки че е различно от това на останалите.
Не можеш да бъдеш екип, ако другите не желаят. Нито одобрявам сляпо включване в такъв, в случаите, когато когато става дума за нещо грешно (в очите на дадения човек).


+1