Чужди езици

Защото е всеизвестен и неоспорим факт на какво ниво е образованието в България, дори в преувеличените езикови гимназии.
Любимци на учители, подмазване, родителско ходатайстване, попреписване оттук-оттам и си изкарваш петте години в езиковата гимназия с дипломката под мишничка. После мигаш на парцали, ако попаднеш в среда, където се иска действително владеене на език.
Университети завършват с твърде посредствени знания в дадената област и впоследствие се учат на място, ти за гимназия говориш

Странно, защото имам познати които са завършили английска гимназия и са на едно много високо ниво.  Повечето от тях се занимават професионално с превод на художествена и професионална литература, а моя близка дори издаде книга на английски.

ЕГ добре, после идва бизнес английски, за медицина още специфични термини, за механици по корабите друг примерно и тн.

Една позната ми разправяше, как нейна позната/ като в сапунка инфо /   вземала завършили езикова на работа. Карала ги да превеждат меню и как се излагали. Питам аз, дали тя знае по-добре от тях и как, като не знае ги коригира и разбира, че те не знаят? Има безхаберници, които си мислят, че някой като е завършил езикова знае всичко, да ама не. Особено ако са завършили едва с 3, и там ги има такива.

Аз пък си мисля, че е много практично. В руския интернет са свалени всички книги, които излизат на пазара. Ако ти трябва някаква специализирана литература с два клика ти излиза книжката. В англоезичния интернет всичко е с авторски права. А знаеш как се случва понякога да ти трябва книга да си направиш справка за някакво твърдение.

английски номер едно
втори - испански или китайски, по-скоро мандарин

руски се хваща лесно, близки сме

иначе в дългосрочен план няма да има нужда от знание на езици

Защо така мислиш?

ангЛийският е езикът , другото е някакъв бонус ,
всички , които познавам работят с ангЛ. , някои от тях за завършиЛи немската иЛи испанската  и почти не изпоЛзват другия език ...

Това, което си написала е доста наивно и не вярно. Уточнила съм, че говоря за северното черноморие и Варна. Без немски, наистина само работа за 450 лв може да се намери или с късмет и по-добра, но позициите са далееч по-малко. Също така, говоря за сериозни и добре платени позиции, които съществуват и ДА немския дава огромно предимство. Седем години работя в бранша и на изуст не говоря. Пък това, че немците говорят английски, искрено ме разсмя. Да говорят, но колкото да си кажат какво им се яде и пие, а аз не говоря за подобна работа.
Както и да е, всеки език е богатство, но има и един момент, който са споменали и други потребители, че е важно да го владееш на много високо ниво, ако искаш да си изкарваш хляба с тези си познания 

Така е. Официалната кореспонденция, документи е на този писмен арабски (наричан "книжовен"), говорителите по телевизията във всички изброени държави обикновено се стремят само на него да говорят. Разводнявам и аз темата  , защото исках да кажа за любопитната причина, поради която има един писмен официален език при наличието на толкова много диалекти, които действително могат да се различават колкото испански от италиански, да речем. През незнамсикойси век, когато е записан Коранът, той е записан именно на този език и по религиозни причини (за да не се преиначи божието слово, мисля) и до днес е забранено арабският да се променя, т.е. да се развива към опростяване (което инак е норма при всички езици).

Иначе, абсолютен факт, че ако знаете книжовен арабски (а обикновено има условия да се учи именно той - няма как да учите език-диалект без писане, а ако пишете, то няма да е на диалекта), може да не разберете араби със специфичен диалект. Хубавото е, че поне те вас ще ви разберат...

Персийският е също много красив, поетично звучащ древен език (няма общо с арабския, само подобни букви), но с много по-ограничено приложение. Мисля, че освен в Иран, се говори само в Афганистан.

По темата сега, ако можех да се връщам в ученическите години, бих наблегнала все пак на немски (вместо красиви езици като френски и испански, примерно), защото германската икономика е силна и изключително солидна, с клонове на фирми навсякъде по света. Би ми бил много по-приложим професионално, в различни области.

Английският, уви, е задължителен и то на добро ниво, не го коментираме. Оттам нататък, бих се съобразила с влечението на детето при избора на по-особени или редки езици. Общо взето, никой не знае кое наистина ще му влезе в работа, пък и трябва да следва и влечението си, а не само...статистиките за ползваемост. Ако имам по-голямо дете, бих му дала възможност да чуе различни езици и да се запознае с различни страни (не непременно да ходи, но да чете, да присъства на национални събития), и така само да усети с коя култура иска повече близост. Така ще е и по-мотивирано да учи.

А ако имам съвсем малко дете, бих се постарала да му създам условия да учи езици още в несъзнателния период - примерно, английски и/или немски. По системата Хелън Дорон, например. А ако има родител или близък роднина, който е носител на чужд език, би било чудесно да го "предаде" (просто чрез говорене само на него) на малкото дете - независимо дали е английски или някакъв супер рядък и странен език. Това е едно богатство, което детето ще получи като "подарък", без учене, без трудности, а и многоезичието е от полза за развитието на мозъка в детска възраст.

Унгарски. Но това е от чисто любопитство, харесвам езици с падежи. От практическа гледна точка не знам и аз кое е добре да се учи, освен английски. Вярно е, че с владеене на рядък език човек може да си намери високоплатена и хубава работа, но пък гаранции няма.

Бих научила английски плюс ценни неща, които мога да правя с този английски.

Иначе няма смисъл да се потиш със сто езика, само и само да си обслужващ персонал.

За академични цели евентуално бих добавила някой друг език.

Иначе владея английски за разнообразни цели, но мога да ползвам още немски, френски, руски и гръцки, ако много сериозно се наложи. Нови езици уча все по-лесно. Завърших Философия на езика, та си имам представа какво е отвътре един език.

Смешни са ми зубърите, които си мислят, че "владеят" английски, но всъщност са наизустили много постановки, без да разберат вътрешното правило на езика и сами да генерират адекватни фрази. И оттам се получават ония забавни грешки при превод на менюта, а хора с филология при това магистри гледат като теле в календар и не могат да разберат термин от някоя различна област, нито знаят как да потърсят инфо.

Английски по подразбиране. Ако отговарям за себе си, бих си "лъснала" френския и руския и бих се явила на сертификатни изпити. След това бих учила немски, датски и гръцки, според мен човек избира езиците според това с културата на коя страна се идентифицира, извън професионалния си избор, бих живяла в тези страни. Ако въпросът е за детенце, отговорът е само един - френски. Това избрах за децата си, от три случая успях само в един, в смисъл да отиде детенце да учи във Франция, най-после и моята мечта да се изпълни. В останалите случаи - ти го насочваш, ама то си има свои идеи за това как да се развият нещата. Много се гордея с голямата си дъщеря, която говори - в последователността на усвояване - немски, френски, английски и датски, скоро ще се явява на изпит за С1, доколкото знам, е условие за придобиване на гражданство. Не отиде във Франция, но вдигна много високо летвата, дори и аз не говоря толкова много езици. Но нали това е смисълът - децата да надминат родителите си.

Защо точно френски за дете? Интересно ми стана.
Аз учих френски в езикова, по мое желание, втори- англ. ез и помня руски от средното.
Отдават ми се езиците, сега бих учила корейски и немски. За немския се амбицирах и сама ще го почвам.

Между другото, много ме е яд, че не знам немски, защото немските вериги супермаркети са доста добри работодатели.

Защото гледам на нещата крайно прагматично - няма смисъл да се пилее енергия за някакви прищевки, лично мнение. Както вече стана ясно, защото смятам че Франция е отличен избор за университет. Иначе ако съм докрай изчерпателна, и тримата започнаха с немски, който учиха около 10 г. всеки, също с крайно прагматични намерения. Английският изобщо не се брои, то е ясно, че без него наникъде.