Мароко - мнения и препоръки относно държавата, хотели и забележителности

Аз, ако случайно ми попадне /абонирана съм за Екзотик/ и видя нещо, свързано с Мишо, ще дам "знак".

Есенната им програма започва началото на септември.

преди много време бях писала за Мароко и  в частност за  екскурзовода Мишо Иванов.  била съм в Мароко с две фирми и за мой късмет Мишо Иванов беше гида. първата фирма  беше Уелкъм травел, а другата Екзотик холидей. за моя много голяма изненада, бяхме с две приятелки на една Нова година в Андалусия и отново попаднахме на него. отново  Иванов показа, че е  повече от енциклопедична личност и като гид и като  човек. от това ми пътуване научих, че той има фирма в Испания  за туристически услуги, която е с име  Андалу травел, която има и профил и във ФБ --->>>  https://www.facebook.com/andalutravel. от тогава следя  и ФБ групи,  за Мароко и с него. https://www.facebook.com/groups/291474355029352.  с този човек може да се контактува и тук https://www.facebook.com/teveric. така че ...потърсете го без притеснение. разбрах дори, че в момента е в Маракеш- любимо  мое място на света. някъде имах и негов телефон,  но до момента не го намирам. пишете му във ФБ- на никого не е отказал съвет, разговор, отговорна зададен въпрос! обикновено чета тук, но не пиша, затова и  линковете, които копирах не  ми излизат като тагнати, но вие сте интелигентни момичета и знаете какво да  направите. : )

Снощи погледнах програмите на "Екзотик Холидей" - имат 4 дати за септември и е написано екскурзовод Мишо Иванов. Но за съжаление и за 4-те няма свободни места. Това по принцип потвърждава, че в програмите им може да се попадне на инфо кой е местния гид. Те имат и други програми за Мароко, но при тях не пишеше за Мишо.

Видях, че има за април с екскурзовод Мишо Иванов за Мароко. Ние мислим точно тогава да ходим.
Интересно ми е той се включва в групата от Испания, идва до Мароко и се връща в Испания, така ли?

Доколкото си спомням от нашето пътуване, посрещна ни на летището в Малага, имахме нощувка там и на сутринта тръгнахме за Мароко. Върнахме се в Малага, май пак имахме нощувка. По принцип нощувките не са в самия град, а в курортните градчета наоколо. На другия ден имаше обиколка на града /Малага/ и след това ни изпрати на летището.

Здравейте!
Дирхами ако обменя на нясто в Маракеш по-изгодно ли е?
В близкия Тавекс нямаха, а нямам много време да обикалям.
Курсът също ми се видя неизгоден - 9.7дир/1евро.

За обмяна в Мароко не знам за курса дали е изгоден. За купуване от тук, проверете чейндж "Никар", имат бюро на Витошка 36 /до пл. Баба Неделя/ и може би все още на Графа.
https://currencycenter.eu/
Излиза курс 1.95

Благодаря много!

Сменете си предварително тук в Револют и там изтеглете от банкомат.

Има ли бг, които живеят в Мароко-Агадир? Трябва ми помощ от местно говорящи.

Това е последната част от трилогията „Това не е карта на забележителностите в...“, като началото беше с многото лица на Египет, която си беше съвсем в духа на начина, по който се представя страната. Продължението премина през срещата на светове в Тунис, като моя интерпретация на образа, който трябва да бъде изграждан. Финалът не случайно беше оставен за любимата ми страна в този регион, а именно:  

МАРОКО — ЖИВАТА ПРИКАЗКА

Това не е карта на всички забележителности в Мароко, а опит да се улови онова, което превръща страната в жива приказка. Мароко не разказва приказките си отдалеч. То те въвлича в тях — понякога с мирис на кедър и подправки, друг път с прах, глъчка, силен вятър или тишината на пейзаж, в който човешкото присъствие изглежда временно. Тук приказката не е захаросана и никой не е изгладил ръбовете ѝ. Тя е жива именно защото е красива и груба, величествена и всекидневна, древна и безцеремонно съвременна едновременно.

На север Танжер стои на самия праг — място, от което Европа не е идея, а отсрещен бряг. Градът винаги е бил повече врата, отколкото крайна спирка: между Средиземно море и Атлантика, между Африка и Европа, между пътешественици, изгнаници, художници и авантюристи. Малко по на юг Асила почти се отдръпва от тази голяма сцена — няколко бели стени край океана и изкуство, което се появява там, където човек най-малко очаква музей. А навътре Тетуан пази спомена за Андалусия тихо, без необходимост да го превръща в монумент.

После идва синьото на Шефшауен — не като декоративен трик, а като планинско убежище, в което историята постепенно е получила цвят. Оттам приказката се сгъстява. Фес вече не е пейзаж, а лабиринт: тесни проходи, пазари, дворове, работилници, кожа, метал, дърво и ръце, които продължават занаяти по-стари от много държави. Това е град, който трудно се наблюдава отвън, защото истинската му форма се разбира едва когато се изгубиш в него.

Наблизо Мекнес показва друго лице на същия имперски свят — по-тихо, по-подредено, почти сдържано. А край него Волубилис напомня, че историята на Мароко не започва с медините и султаните. Сред хълмовете стоят колони, мозайки и улици на един римски град, сякаш някой е оставил вратата към Античността открехната и просто е забравил да я затвори.

На Атлантика Рабат не се състезава с никого. Столицата пази спокойствието на място, което знае значението си и няма нужда непрекъснато да го доказва. Малко по-надолу Казабланка прави обратното движение — към бъдещето, към големия град, бизнеса и съвременния ритъм. Между минарета, булеварди и океански хоризонт Мароко за момент престава да изглежда древно и показва, че приказката му продължава да се пише.

По крайбрежието Есауира сменя темпото. Тук вятърът е почти архитект, а океанът диктува ритъма на града. Гнауа музиката, белите фасади, сините лодки и старите укрепления не стоят като отделни атракции, а се смесват в усещане за място, което принадлежи еднакво на Африка, Атлантика и собствената си особена музикална вселена.

И после идва Маракеш — не декор, а театър. Денят и нощта сменят сценографията, но представлението не свършва: пазари, дим, музиканти, продавачи, дворове, градини, мотори, магарета, луксозни риади и ежедневен хаос. Това е театър, който не играе живота, а се храни от него. Тъкмо затова Маракеш може да бъде едновременно изморителен и опияняващ — приказката тук няма публика, всички вече са вътре в нея.

Зад града се изправя Високият Атлас — каменният гръбнак, който разделя светове. От едната страна са големите градове и плодородните равнини, от другата започва друго Мароко: сурови долини, берберски села, касби и пътища, които се катерят през камък и сняг. На югозапад Тафраут сменя цветовете с розовите скали на Анти-Атлас, а Тарудант остава зад старите си стени като по-тиха версия на големия градски спектакъл.

При Айт Бен Хаду пейзажът започва да прилича на кино още преди някой да постави камера. Глинените укрепления пазят паметта за древните керванни маршрути, а малко по-нататък Уарзазат буквално превръща тази памет в декор. Там границата между история и кино става толкова тънка, че понякога е трудно да разбереш дали гледаш истински пейзаж или вече си попаднал във филм.

На изток камъкът започва да режисира сцената. В Дадес пътят танцува по склоновете в поредица от почти абсурдни завои, докато Тодра свива света до тесен процеп между отвесни стени. Едното място е движение, другото — вертикална тишина. И двете напомнят, че в Мароко природата не е фон на приказката, а един от главните ѝ герои.

После зеленият свят започва да изтънява. Долината Драа следва реката като дълга нишка от палми, градини, села и крепости, която упорито носи живот навътре в сухата земя. Това е последната зелена спирка преди безкрая — не внезапна граница, а бавен преход, при който растителността постепенно отстъпва, докато накрая остава само пясъкът.

При Мерзуга приказката вече няма нужда от много думи. Дюните на Сахара превръщат пространството в главен герой, а хората, камилите и следите по пясъка стават малки и временни. Вятърът може да заличи всичко написано върху него за минути, но именно тази нетрайност прави пустинята толкова силна — там човек разбира колко малко е необходимо, за да остане само хоризонтът.

И може би точно това е Мароко. Не една приказка, а десетки светове, които отказват да стоят отделно — Рим и ислямски империи, Андалусия и Африка, Атлантик и пустиня, лабиринти и безкрайни пространства, древни занаяти и големи съвременни градове. Някои страници са красиви, други прашни, шумни или сурови. Но книгата никога не изглежда затворена.

Мароко е жива приказка именно защото още се пише.

Някой пътувал ли е самоорганизирано до Мароко последните месеци? Да сподели идея/програма/нощувки. Чудя се дали да сме събота до вторник или вторник до събота като дни.