От зората на фотографията съществуват три основни параметъра, които определят как ще изглежда крайната снимка: бленда (aperture или f-stop), скорост на затвора (shutter speed) и светлочувствителност (ISO). Правилната комбинация между трите определя дали нашата снимка ще е с достатъчно добра яркост, дали ще е рязка, или размазана, и дали всичко ще е на фокус, или ще акцентираме върху определен обект, а фонът ще е замъглен.
Първите фотоапарати, които са били достъпни за аматьори преди 50-60 години, са имали всички тези параметри, изведени със свои бутони, врътки или други контроли (светлочувствителността се е определяла от типа филмова лента, която се използва) по корпуса. С навлизането на TTL меренето и автоматизираните режими, производителите виждат възможност да накарат апарата да определя повечето параметри сам, а фотографът да отделя повече време за композицията. След технологиите за TTL меренето и автофокуса, следва и ерата на цифровата фотография, която продължава и до днес. Дигитализирането води със себе си много положителни страни, една от които е незабавния преглед на снимката, която сте направили, вместо да чакате първо да бъде проявена (ако е заснета на филмова лента). С усложняването на алгоритмите за мерене и увеличаване на автоматизацията на фотоапарата, все по-малко има смисъл от вмешателство на фотографа в параметрите на експонацията. Бутоните по корпуса намаляват, менютата на фотоапарата се увеличават, докато стигнем до днешните фотоапарати (компактните) за любители и аматьори, някои от които не са нещо повече от кутийка с екран и бутони за включване/изключване и за снимане.
Това е добре дошло за повечето хора, които нямат желание или време да вникнат в основите на фотографията, но все пак искат да снимат – дали по работа, дали за спомен. Но в същото време това поставя други ограничения. Автоматиката на фотоапарата не е безгрешна и невинаги може да прецени ситуацията по най-добрия начин. Например меренето на светлината е настроено така, че да осреднява по целия кадър и ако снимате в не толкова екстремни ситуации, всичко е наред, но в мига, в който опитате да снимате светъл обект на много тъмен фон, ще забележите как снимката е станала много по-светла, отколкото е в действителност. Или в обратния вариант (тъмен обект на светъл фон) – много по–тъмна. Ако вашият фотоапарат има възможност за намеса в автоматичния режим, това може да се компенсира, ако ли не, единственото, което ви остава, е да снимате, когато ситуацията го позволява (и влизате в рамките на възможностите на апарата).
Темата е за това какво може да направите, за да подобрите качеството на снимките си с компактен фотоапарат, но преди да започнем, нека поговорим отново за ISO, бленда и скорост. Те са много важни и от тук нататък ще ги споменавам често, затова си заслужава да отделите няколко минути, за да схванете концепцията им. Ако не ви се чете или вече сте наясно с тези концепции, може да прескочите направо на част II.
1. Блендата е, най-общо казано, зеницата на фотоапарата. Конструктивно представлява няколко на брой (обикновено 7 или повече) ламели, които при свиването си намаляват потока светлина, който влиза до матрицата (тя замества лентата от старите апарати), а при разтварянето си го увеличават. Т.е. при еднакви други параметри на фотоапарата (фиксирани ISO и скорост на затвора) с отварянето на блендата ще направим снимката по–светла, а при затварянето ѝ – по-тъмна.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact1.jpg)
2. Затворът е подобен на блендата в това, че определя колко светлина стига до матрицата. Физически представлява перде или ламели, които са разположени точно пред матрицата и блокират светлината, освен в момента на снимката.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact2.jpg)
Когато натиснете спусъка, те се отварят и фотоапаратът започва да формира изображението до момента, в който те се затворят и прекратят достъпа на светлина (при компактните фотоапарати това се постига с така наречения електронен затвор, при който в края на експонацията се изключва захранването на матрицата). Когато се снима през деня на светло, скоростта на този цикъл е голяма: от порядъка на 0.002 части от секундата (1/500), но когато светлината е слаба (в помещение или вечерно време), скоростта може да бъде от 1/10 до 1/30 от секундата. При такава скорост снимките ще се размажат от трепването на ръката или от движението на обектите на снимката. Например, ако снимате архитектура на слаба светлина и без голям зуум, скоростта от 1/30 е достатъчна (за да не се размаже от трепването ви снимката), но ако снимате движещ се човек 1/160 до 1/200 е минимума. Накрая, за обобщение: при фиксирани останалите параметри (бленда и ISO), при по-висока скорост снимката ще стане по-тъмна (фотоапаратът е имал по-малко време да събере светлина), а при по-ниска скорост – по-светла. Това ни довежда до третия параметър: чувствителност (ISO).
3. При филмовата фотография, ако искате да снимате на по-тъмно, е трябвало да смените лентата с друга, която е по-чувствителна (с повече ASA). За щастие, при цифровата фотография нямате лента и не сменяте нищо, освен чувствителността от менюто на фотоапарата. Когато снимате на по-висока скорост (и, да кажем, блендата е отворена вече на максимума), светлината, която достига до матрицата е по-малко и, за да не се получи твърде тъмна снимката, трябва да го компенсирате с ISO-то. При увеличаване на чувствителността апаратът електронно усилва сигнала и оттам получавате по-светла снимка. Компромисът е, че заедно със сигнала се усилва и шумът от електрониката, който винаги е налице. За това на високо ISO снимките са по-зърнести и с по-бледи цветове.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact3.jpg)
II. След като вече имате представа от основите, нека преминем към по-приятната част с 10 съвета как да подобрите снимките си с компактен фотоапарат.
1. Повечето хора, които съм виждал да използват компактен фотоапарат, натискат спусъка изведнъж и чакат снимката да се получи. В действителност спусъкът има две положения, първото от които се нарича „полуспусък“. В този режим фотоапаратът изчислява параметрите на снимката и заключва фокуса. Ако не го изчакате необходимото време, а директно натиснете до долу, изображението може да не е съвсем на фокус или да има размазване. Затова първо натискате леко и, след като апарата потвърди фокуса, тогава натискате докрай.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact4.jpg)
2. Използвайте компенсацията на експонацията. Както всяка автоматика (нищо не е безгрешно), понякога тази на фотоапарата не успява да се справи добре със ситуацията и параметрите, с които снима, не са най-подходящите. Затова почти всички компактни фотоапарати разполагат с някаква възможност да се намесите в автоматичния режим. От менюто избирате Exposure Compensation и го променяте според случая. Ако фотоапаратът прави снимките по-тъмни, отколкото трябва, го променяте на плюс, а ако са по-светли – обратно.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact5.jpg)
3. Съблюдавайте с каква скорост на затвора снимате. Ако фотоапаратът е избрал прекалено ниска скорост на снимане в автоматичния режим, снимките неминуемо ще се размажат, въпреки стабилизацията. Ако снимате нещо неподвижно (като например архитектура) и на широк ъгъл, скорости от порядъка на 1/30 са достатъчни, но ако снимате движещ се човек, кола или куче 1/200 от секундата е минимумът за неразмазана снимка.
4. Снимайте с правилния баланс на бялото. За човешкото зрение белия цвят изглежда бял, независимо от светлината, в която го гледаме (дали на крушка с нажежаема жичка или на дневна светлина). За фотоапарата обаче не е така. Ако снимате на прекалено жълтеникава светлина, фотографиите също ще имат жълтеникав отенък. Затова, когато снимате на такава светлина, от менюто на фотоапарата си изберете правилната настройка и цветовете ще са реалистични.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact6.jpg)
5. Много от фотоапаратите предлагат освен оптичен и цифров зуум. За разлика от оптичния, цифровия зуум разваля качеството на изображението, тъй като увеличението се постига по изкуствен начин с интерполация. Т.е. фотоапаратът изрязва централната част от снимката и тъй като разделителната способност пада (ако апаратът е 12MP и например изрязаната област е 6MP), след това я увеличава, за да стане отново 12MP.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact7.jpg)
6. Когато светлината е слаба, фотоапаратите включват своята вградена светкавица. Това помага да запълните тъмнината, но много често обектът на преден план е осветен добре, а всичко на заден план е прекалено тъмно. В такъв случай, добре би било да увеличите ISO-то, като по този начин привидно увеличавате силата на светкавицата. Тъй като светкавицата е автоматична и си комуникира с фотоапарата постоянно, тя намалява силата си автоматично и така обектът на преден план е добре осветен от нея, а по-високата чувствителност позволява на фотоапарата да хване повече от околната светлина.
7. Колкото и да напредват технологиите, за момента не е възможно да се снима пейзаж или архитектура от ръка нощно време и снимката да изглежда добре осветена, неразмазана и без шум. Затова, за най-добър резултат, си вземете някакъв малък статив, на който да поставите фотоапарата (може да използвате също и раница, пейка, кофа за боклук и въобще всякаква опора, която намерите) и пуснете самоснимачката на две секунди. По този начин ще избегнете разклащането по време на натискане на спусъка.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact8.jpg)
8. Често допускана грешка при начинаещите и любителите е да снимат с наклонен хоризонт. Ако знаете какво правите и го използвате за постигане на някакъв ефект, няма никакъв проблем, но в повечето случаи просто е недоглеждане и прави лошо впечатление.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact9.jpg)
9. Друга, често срещана грешка при снимане на животни, цветя или други макроснимки, е да се избира гледна точка отгоре.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact10.jpg)
Това рядко води до интересен кадър, тъй като ние всеки ден виждаме нещата по този начин. Добрите снимки са от необичаен ъгъл, който създава интересна перспектива.
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact11.jpg)
10. Използвайте правилото на третините. Гледайте, когато снимате, да не разполагате главния обект точно в центъра. Ако снимате например пейзаж, добре е да акцентирате на интересната част от него (небето или земята).
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact12.jpg)
![](https://static.bg-mamma.com/ftp/pictures/compact13.jpg)
Разбира се, винаги има изключения и не е нужно да следвате това правило дословно, но пробвайте и ще видите как вашите снимки ще се подобрят значително.
Автор: Неделчо Кадиев