Изключително омразно за мен занимание.
Включително и купи една вила, понеже си нямахме село, за да си общуваме отблизо с природата.
Бях оборудвана с всички разновидности на планинарски обувки, якета, клинове и прочие реквизити, изобщо от ранна детска възраст любов ли бе да го опишеш към природата.
Всичко това, обаче продължи точно до пубертета, когато бях в състояние да окажа съответния железен отпор на планинарстването и близкия досег с природата до степен, че около десет години по-късно ми се случи да се наложи да отида до въпросната вила, за да прибера нашите и ако щете вярвайте, не успях да я намеря от раз къде се намира и леко се загубих.
Включително и с днешна дата, всички опити да бъда заведена на някакво подобно мероприятие или при ключови думи "сред природата", аз заравям копита в пръстта, навеждам рогата надолу и няма земна сила, която да ме отведе там.
За протокола ще отбележа, че въпросната вила бе доведена в търговски вид с всички необходими екстри за комфортно, дори бих казала луксозно пребиваване, което, обаче мен не ме трогваше особено много.