С какво ви дразнят свекървите- 38

И аз не очаквам нищо от родителите си, както и сестра ми, но всяка една от нас би се обидила, ако родителите ни дадат пари/имоти на едната, а на другата - не. И би се обидила не заради материалната част, а затова, че чрез този жест, родителите явно показват, че обичат и държат повече на едното си дете, което е доста нараняващо и обидно.
Ако бях на мястото на девера не бих приела къщата или бих я приела и бих наплатила частта на брат си. Явно и той си пада тарикат.

Не мога да ги задължа, но мога да изисквам от тях да не правят демонстрации на обич към другото внуче пред моето дете. Ако на някоя баба й е много трудно да се държи добре с детето ми и да се държи справедливо, просто ще й реша "проблема" като спре да го вижда.

Е аз къде съм тръгнала да задължавам някого? Просто обясних какво е отношението ми към такива двукраки.

Здравейте отново! Благодаря на всички за отговорите!  

Споделям мнението на Деската - като едно дете, съм малко или много именно така възпитана - да се оправям сама, наистина никой на никого не дължи помощ. Нито пък е длъжен да обича всички еднакво или всички изобщо. Дори законодателството дава право да лишиш от наследство напълно и прочие. Изобщо не е в това проблемът. Ние за неравенството и фаворизирането на другото семейство не сме казали нищо, дори помежду си.
Не се сърдя, че не ми помага. Не е длъжна. Защо обаче драматизира, че заради мен не си виждала внука??? Не го вижда, защото не е дошла. Защото не се обажда със седмици дори да попита как е. Обаче от време на време звъни, за да всее интриги. Хиляди пъти съм казала, че детето се намира на еди кой с и адрес и срещата с него е въпрос на едно обаждане 30 мин. по-рано. Просто, за да пооправя и да не сме навън. Не съм типът човек, който ще използва дете, за да наказва възрастен. Изобщо, не съм типът, който мрази или му пречат деца!! Това за помощта го казах по повод нейните инсинуации, че не давам детето - та аз дори бих имала изгода от това.
Направо се чувствам като здравния министър - виновна, че виждам (не, че съм казала!), че "Царят е гол".
За ММ - той е изключително неконфликтен и отстъпчив човек. Май и двамата сме такива. Не се караме и не спорим за нищо с никого - явно това най-много ги дразни, нашето мълчание.
Ей, Бога ми, изнесохме се, не им пречим, не сме ги обидили, не дразним, изобщо не ги търсим за нищо - и те беснеят все повече и повече. Какво искат? Какво??
За ремонта, който споменах само като фон на драматизацията на свек. - правим го сега, защото трябва да се изнесем от жилището, в което сме в момента, което не е наше, не е и на родителите ми и не може повече да злоупотребяваме с добрината на по-далечни роднини. Ремонтът е мащабен - от шпакловка и замазка се тръгва и няма как двамата с ММ вечер, сутрин или когато и да било, да го направим. Работят майстори, които обаче имат нужда от материали, които аз мъкна, барабар с детето. Не мога да изчакам ММ след работа, защото в повечето случаи е нещо спешно и т.н. Знаете как е с майстори - постоянно излизат някакви непредвидени неща. Не ми се влиза в разсъждения за ремонта, наистина.

Просто се чудя защо трябва да ме изкарва мен виновна, че не съм искала да ми пипа детето? Защо трябва да се обажда и да разстройва, малко или много, сина си? Нейното дете, не мен??

Brida, аз мисля, че твоята грешка е, че въобще сте допуснали да живеете с тях и всички тези неща да се случат. Още в началото като сте видяли какво е отношението е трябвало да се отделите. И аз мисля, че мъжът ти в случая не си тежи достатъчно на мястото. Говори с него - редно е той да заеме някаква позиция.
Според мен желанието на свекървата да гледа твоето дете е само временен ентусиазъм, защото предполагам вижда, че те дразни. Дай и достъп до детето и ще видиш как бързо ще и мине и ще започне тя да ви избягва
Относно помощта - сигурна съм, че си се убедила, че на тези хора не може да се разчита, затова по никакъв начин не ги включвай като вариант за каквото и да били. Когато ти трябва помощ, мисли за тях все едно ги няма. Ще видиш колко други решения има. не знам твоите родители наблизо ли са и какви са отношенията. Все някоя приятелка/съседка би могла да ти помогне когато имаш нужда, въобще, мисли в тази посока. И най - важното - спри да се ядосваш - живота така или иначе си върви, самостоятелни сте, здрави сте, имате детенце, какво по - добро начало от това .
И да се редкатирам - добро извинение е, че един човек е неконфликтен, но има ситуации, в които трябва да е твърд и да заеме твърдо определена позиция. Сега е момента твоят мъж да го направи. Нали знаеш - кучето скача според тоягата, т. е свекървата се намесва дотам, докъдето я допусне сина и

miss july, аз пък не бих се разсърдила, нито пък сестра ми. Дори съм казала, че мога да предотстъпя всичко за нея и нейното семейство.

именно

Аз пък не бих предостъпила. В случая сестрата /брата/ нямат кой знае каква вина. Родителите ги взимат тези решения, а те просто се възползват/ девера в случая/, защото са такива и така са били възпитани от същите тези родители

А на теб какво ти пука каква те изкарва жена, която не уважаваш? Защо допускаш да те разстройва?
Проведи един разговор с мъжа си, обясни му чувствата си и го помоли да държи майка си по-далече от теб, когато е възможно.
Искала да види внучето? Синковецът ѝ да го хване и да го заведе при бабата на свиждане. От какъв зор тя трябва да се влачи у вас? Виждаш, че за помощ не можеш да разчиташ, за какво ти е тогава? Да те одумва каква си домакиня?
Може също така да се срещате някъде навън - в парка или в някой детски кът. На неутрално място, където ще ѝ е трудно да си показва цирковите номера, ще се съобразява все пак с околните... Но тези срещи също могат да бъдат уреждани от сина ѝ, плюс това е по-добре да сте и двамата там. Да няма възможност след това да ти изопачава думите. Виждате се за малко като добри познати, пийвате, хапвате, как е детето, яде ли, спи ли и край - кой откъдето.
Гледай си бебето и ремонта, остави свекърва си да прави, каквото си ще. Безразличието ти ще я засегне много повече, особено ако не ѝ даваш възможности да те изнудва емоционално. Тя е майка на мъжа ти - остави го той да се оправя с нея.

Аз се чудя къде стои мъжът в картинката. Той терзае ли се изобщо, има ли идея колко е наранена жена му... Какво е неговото участие и позиция в тази фамилна драма?

Хубаво ще преотстъпиш, ама за да се стигне до преотстъпване, някой трябва да те пита, нали? А в този случай всичко е дадено на едното дете и другото въобще не е питано какво мисли по въпроса, камо ли да преотстъпва. И при положение, че и двамата братя нямат имот, кой точно трябва да преотстъпи. Ти ще лишиш ли децата си от жилище, за да дадеш такова на племенниците си.
Съгласна съм с Как` Сийка. Хич да не ти пука какво била казала. Да си приказва.

Брида, а мъжа ти връзва ли й се на цирковете? Защото моя не би се вързал, колкото и да му разправят, че заради мен бабата не си вижда внучето и как аз съм причината той да не си ходи толкова често при нея. Той е много важен фактор във взаимоотношенията ви. Няма как той да стои тихо и кротко и да ви остави вие да се оправяте сами.

miss july, жилищата купени от моите родители не са мои, нищо, че на документи друго пише. И да, аз бих ги преостъпила на племениците ми, като така не смятам, че съм лишила моето дете от нещо. За тези имоти не съм се трудила, не съм положила и грам усилие и не ги смятам за мои. Много по-приятно би ми било да си запазим топлите отношения и като си отидем в родния град да можем да им погостуваме без да се гледаме накриво.

Делене на децата, обикновенно от там и делене на внуците е най-грозното, долно и недостойно нещо, което могат да направят родители. Не мога да оправдая такава постъпка по никаква причина.
И няма абсолютно никакво значение дали родители делят децата си, като го изразяват материално или чисто емоционално и с отношение. Едното води до другото, така, че е все тая.
Не се чудете защо мъжа на Brida  не реагира. Най-вероятно такова е било отношението към него открай време и просто го е приел за нормално. Такива родители обикновенно това е първото за което се грижат, от самото начало да втълпят и на нетолерираното и на фаворитизираното дете местата им.
Отвращавам се от такива екземпляри. Всъщност единственото достойно определение за такива е това на milenaka, те са просто двукраки

deskatta, а няма ли да се зачудиш защо родителите ти са решили да дадат имота си на брат ти, при положение, че и двамата сте на едно и също материално положение. На мен не ми е за имота, а за отношението - че родителите ми са решили да подсигурят брат ми, а мен кучета ме яли. За отношението ще ми е гадно. От кой критерий изхождат родителите, че да дадат всичко на едното дете и нищо на другото. Това би ми било интересно и бих попитала родителите си. Иначе съм съгласна, че тези имоти са на родителите и са свободни да правят с тях каквото си искат. Това е по закон. Виж моралните закони са друго нещо.
Аз лично не бих взела нещо, което не ми се полага или се полага и на друг човек /в случая сестра ми/. И пред закона, и пред морала, тя има същите права като мен и не би следвало да взимам и нейната част. Друг е въпроса, че някои се правят на приятно разсеяни, защото така им е изгодно.

Пак да "препиша" от някой по-горе:
Можеш да преотстъпиш нещо, което е твое. Ако то е дадено на сестра ти/брат ти и ти така или иначе няма какво да преотстъпваш, тогава едва ли ще мислиш така.
Прост пример: когато един ден (дай Боже той да е мноооого далеч), моята майка си отиде, нейната къща ще остане собственост на мен и на брат ми. Винаги съм знаела, че ще преотстъпя моя дял на брат си, най-малкото защото той живее в града, в който се намира въпросната къща, а аз съм устроила живота си доста далеч от този град. Обаче, ако майка ми препише/прехвърли къщата изцяло на брат ми сега, приживе, без никаква логична причина.... ами извинявай, обаче това най-малкото би ме наранило чисто емоционално...

deskatta, говориш само за имотите от чисто юридическа гл. точка. За това си права. НО не взимаш впредвид причините довели до смяната на собственика на имота, а в случая това е важното.
Емоционалното отношение на родителя към детето, обикновенно е изризено с материалното. За това казах, че едното води до другото.
При делени деца, същите нямат нищо против такива изпълнения само при два варианта. Или предварително обсъдени действие и взето съгласие на едно от децата или на игнорираното дете, това, че ще е такова му се насажда от бебе и то го приема за даденост

Благодаря ви, момичета, за мненията и за отделеното време по темата.
За ММ съм наясно, че не си тежи на мястото там. Ако беше така, нямаше да си позволяват да го пренебрегват. А може би щяха, кой знае... Неговата аргументация да не се конфронтира с тях е, че той на сила никого не може да накара да го обича или да го третира по определен начин. Смята, че е проява на слабост да чакаш на милосърдието на който и да било, дори собственото ти семейство. Казва, че в материално отношение, желае изцяло сами да се справим и колкото имаме, много или малко, ще е в пъти по-достойно от наследствата. Изобщо, въпросът с наследствата не е кой знае какъв фактор отдавна. Даже напротив, идеята да се справяме чисто сами с кредити и изобщо финансово, се превърна в наша като спортна кауза. Внася много хъс за борба
ММ много добре знае как се чувствам аз и ме подкрепя напълно. Мен и детето той никога няма да постави зад тях. Но виждам, че студената война с близките му си му тежи и то доста, на моменти. Отдавна не ми казва какви му ги говори особата, но аз познавам всеки път, когато се е обадила.

Мисля, че основното, което ни наранява и двамата е разделението между внуците. Подаяния като къщи, вили и могили, на нас не ни трябват, ще се справим и без тях и ще сме по-удовлетворени от себе си. Но в очите на родата сигурно изглежда, че именно за тях завиждаме и се изнесохме. А не, заради простичката, прозаична причина, че исках да повръщам, да спя и да пикая насаме. И да не съм в контакт с болни или крещящи, докато приспивам бебето си, което цяла нощ е плакало.

И така...