С какво ви дразнят свекървите- 38

miss july, Kali_tod, моите родители каквото са купили до сега се води 50% на мен, 50% на сестра ми.  Така че при нас въпроси за наследяване не стоят на дневен ред. Иначе сигурно щеше да ми бъде болно, ако ме "прескочат" един вид, прави сте.

Мили дами, както и да обсъждате, разделяне на децата има (разбира се, адски е тъпо, нооо го има). Имам чувството, че когато има повече от едно дете, някои родителите взимат присърце добруването на едното, а другото?- другото ще се оправи само, в момента няма нужда и тем подобни извинения. Да, извинения, защото по този начин родителите притъпяват чувството си на нетолерантност, вината... За съжаление, около мен е пълно такива "родители", според които, винаги едното има нужда от подкрепа, а другото си има всичко, разбирай- защо е нужно да му давам каквото и да било, като то само ще се оправи?
Brida, ти казваш, че работите яко и се опитвате да се справяте сами, каквото и да ви коства... Ами това е отговорът- ще се справите и не ви е нужна помощ, според свекървата. Вие сте корави и оправни, не хленчите и не прокламирате колко ви е трудно, а българинът не харесва такива личности. Свеки, явно иска да се изживява на майка- закрилница, на благодетел, а явно вие не мрънкате достатъчно. Не че е лошо- и при мен е така, и при мъжът ми, и при много от нашите приятели. И е факт- да, оправяме се каквото и да ни коства, не се нуждаем от тяхната помощ. Тежи, но се оправяме...
Детенце? Ами, ние трябваше да си наемем бавачка по спешност, защото свекървата (по онова време без работа), каза, че който има бебе- да се оправя. Справихме се (а колко сълзи и нерви ми коства- аз си знам...). И сега, години по- късно, тя продължава да опява орталъка, че не и давам детето (аз!!!), а тя била отдадена на него, а то било смисъл на живота и (това, разбира се не и попречи да слага диагнози, когато в момент на съжаление и го дадох).
Мъж ми не взима страна. Да, знае, че проблеми има, но си зарови главата, за да няма конфликти. Да, можеше да тропне по масата, но не го направи, няма и да го стори. Муньо? Сигурно (щом не е в състояние да защити семейството си)!
Та, тегли една... (дълга и сочна) и продължавай да дерзаеш. Помощ няма да получиш, а и дори да я предложат, цената е огромна, повярвай ми

Моето дете беше пренебрегвано и от двете си баби за сметка на другите им внуци
Бях млада и глупава и не обръщах внимание, мъчех се сама и толкова
Оправихме се и оцеляхме и сами
Но и днес ми става тъжно като ми се казва от роднините как вече нямало кой да ги отменя да им гледа децата, сякаш аз знам какво е това

Както и да е
При нас и двете вече не са живи, но оставиха някои тъжни спомени

Много очаквания имате от свекъри , родители  Затова и толко попарени надежди , обидени , бърсане на сополи ....
Оправяйте се сами , разчитайте на себе си 


Родителите и очакванията ни /претенциите  ни към тях са до определено време/възраст 
Обратното тоже 

Претенции към родители нямат нищо общо с делене на децата.
Ако има толерирано и игнорирано дете, то претенциите и очакванията на игнорираното са си съвсем нормални. Ненормално би било да няма такива, ако има толериран брат/сестра

Само че, има един важен детайл. Когато родителите толерират едното дете, то те го правят още когато децата са малки. В този смисъл, нетолерираното дете обикновено е свикнало и не му прави впечатление. Проблемите настават, когато нетолерираното дете се ожени/омъжи. Тогава изведнъж партньорът му започва да му "отваря" очите. И...нещата излизат от контрол. Извод - снахи, като виждате, че мъжът ви няма проблем с това, че не е толериран, защо разваляте душевният му комфорт?

П.С. Само не казвайте, че е заради пари, имоти, вещи....В крайна сметка, родителите са в правото си да решават кому да дадат. Така и така по закон, децата имат запазени части от наследството. Всичко останало си е решение на родителите и никой няма право да се сърди.

Имам дългогодишни наблюдения върху две такива двойки, и при двете това не е вярно.

Е и ?!
Като те делят какво толкоз  , страдаш ти всчко е за твоя сметка 
Мислиш ли че децата които се чустват делени нещо могат да променят ?
Могат да продължат да страдат и да акцентират върху това и каква полза ?!
Могат да махнат с ръка и да си живеят без очаквания от някого си. Да се мобилизират и да постигнат много повече сами 

А така хем се поболяват че родителите ги пренебрегват , хем таят злоба/омраза към сестра/брат т.е. по-обгрижваното  дете  .

Аз вече писах, че нетолерираното дете, обикновенно е такова открай време и родителите са се погрижили за това то да не мрънка.
Важния ти детайл Popule си е важен само в твоята глава. Много рядко жена/мъж на такова дете му отваря очите. Повечето се осъзнават сами и то още от ученическа възраст. Кто видят модели на повече семейства от своето, още преди тинейджърството даже сравняват и разбират за себе си що за семейство е тяхното.

Могат много да направят Desss по този въпрос. Най-голямото наказание за такива родители е самите деца да започнат да ги злепоставят пред роднини и приятели (техни) в тази насока. Такива родители обикновенно са с претенциите на перфектни и за пред хорта. Като им развалиш ореола пред тези пред които претендират за същото направо ги закопаваш

Със сигурност наблюденията ти са върху вече женени двойки, а не като деца. Децата, като са малки, не ги забелязват тези неща. За тях животът е такъв, какъвто е - в смисъл не очакват повече от това, което им се дава. Даже родителите са ги научили да се грижат и да дават повече на толерираното дете по свое желание. Изключения са болезнено ревнивите по природа. А като пораснат, все ще се намери някой, който да почне да им натяква как родителите толерират брат му или сестра му. А този някой обикновено е партньор, съпруг или съпруга. Щото тогава най-си личи толерирането - чрез приписване на имоти и пр.

Винаги си дразни.И често явление  е.Като малка ми бе криво баща ми като каже-парите след дъщеря са хвърлени през прозореца,демек,чист разход и загуба.След син било друго,.Ходих си когато децата бяха в детска градина,исках развод,цялата му помощ щеше да ми даде печка.Не каза ти си ни дете,ще те подпомагаме.При нужда де.От разваляне на кооперациите му взеха камион с дялов капитал,на рожден ден на внуците идват с 10 лв.После тук в тази мъжова къща,деверът фаворит ,нищо че аз гледам прасе си е за него Или в градината,в хладилника ,вземат и дават без въпроси.Той ще има нов апартамент ,дори не на негово име,а на тъщата-трябва да се даде,втори взема,също трябва.
Никога не съм оспорвала на никого,с брат си се разбирам и  до сега и си помагаме.Естествено все отстъпвам по ред причини.Но горчивината е налице.И споменът за нея,дори след толкова години.
Старая се да не деля,не винаги може по пет лева на двамата,но когато имат нужда  се помага.Вече не мога лев да дам,дават ми.Дано не са се усещали пренебрегвани и делени.Не може по равно.Но може и за двете страни поне като отношение.Това е моето мнение,то дали някой ми го иска,ама да си кажа,нали за това съм тук.

Боряна, колкото повече те чета, толкова повече ти съчувствам. Мн труден живот си имала. А баща ти кой го гледа до последно?

Popule , ти си казвала, че си привърженик на деленето и не само, че за теб е нормално ми веднъж беше заявила, че всички си делят децата и ако твърдят обратното лъжат   Това м/у другото е най-голямата глупост която си писала. Самозаблуждавай се колкото искаш, че деленото дете си "отваря очите" в много късна възраст и благодарение на друг. Това обаче никога няма да стане истина. Казах ти вече, усещат се още като завъдят приятели и видят и друг модел на семейство.
Ти за да защитаваш така някаква теза, доколкото сама претендираш, все е от личен опит. Ти последно колко деца имаш? Ако са две не говориш за другото, а само за сина с дивана, защото другото си го отписала ли?
Или сина с дивана е това дете на което колкото и малко да дадеш все ти се свиди?

Имам въпрос. Да не би да поставяш знак за равенство между "свикнал, че е пренебрегван" и "душевен комфорт"? Защото твоят пост оставя такова впечатление. Човек може да се примири с много неща, което не означава, че е very happy  с тях. Относно снахите, които "отварят очите" заради пари и имоти, нека да направя едно уточнение. Пренебрегваният син може и да е свикнал, че е пренебрегван, но това, което му се полага като наследство впоследствие ще бъде наследство на неговите деца. Той може и да не иска въпросните пари и имоти, но няма право да лишава децата си от тях. Да, ти писа за запазените части, но предполагам, и ти си наясно как може да се направи така че всички имоти и пари да отидат само у едното дете (да не навлизам в юридически врътки). В този смисъл съпружието може и да е ОК, че всичко ще получи брат/сестра му, но половината от това "всичко" се полага на собствените му деца. И точно за това снахите се стараят да "отварят очите" на съпрузите си.

Popule, извинявам се, ама малко като оправдание за пред себе си ми звучат твоите думи. Как изобщо можеш да си помислиш, че децата го приемат като нещо нормално? Аз, като по- пренебрегваното дете ще ти кажа, че ако ВЯРВАШ в тези измислици и по този начин се оневиняваш- то жестоко грешиш!!! Да, приела съм го и години по- късно мога да простя.
И тук не става дума да нарушаваш "душевния комфорт" на половинките си, а на това, че си извън нерви, за това , че някой немърлив "родител" си е позволил да дава на някой, а да иска от друг. Защото, да, винаги се иска от онзи, свикналия. Защото ако някой трябва да разчита на "милото", то нищо няма да получи, защото "драгоценното" е свикнало да получава, не да дава.
И ако, ние като големи хора, както казах, сме го приели, не означава, че ще позволя на свекърва си по този безобразен начин да третира и внучетата си. Просто няма да и го позволя.