Публикувана: 27 окт. 2014, 16:55 ч.
Последно мнение: 13 дек. 2014, 18:55 ч.

С какво ви дразнят свекървите- 38

67 855
889
1

# 705 12 дек. 2014, 10:35 ч.

Мнения: 4 518

Brida, не търси логика, там където няма Simple Smile

И аз търсех в началото такава. Исках да имаме по-близки отношения със свеки, но пък разбиранията ни се различават. Отказах се, то е все едно да водиш война с вятърни мелници. Вече дори не я слушам като ми говори, а ако има въпроси за задаване съм й казала да се обръща към сина си.
Ама защо ще стоим само една вечер при нея, ама защо това така го правя, а не иначе - винаги получава един и същ отговор. "Ти със сина си не говориш ли? Питай него, мен не ме занимавай." Може да е грубо, но това е моето решение.

# 706 12 дек. 2014, 10:35 ч.

при късмета
Мнения: 25 742

Цитат на: Popule в пт, 12 дек 2014, 10:27

Ама защо трябва да говорим за вина? И какво значение има тя в случая?
Всеки има право да бъде такъв, какъвто е. Не е добре да се делят децата, така е. Но родители го правят и това е факт. При това положение, човек трябва да продължи да си живее живота независимо от този факт. Стореното - сторено. И да се търси вина и да не се търси вина - не може да се промени. Най-малкото някой друг има правото да съди. Защото няма съвършени хора.

Вината има значение в случая чия е и то голямо.
Именно пренебрегваните деца имат право да съдят родителите си за същото, защото не са потърпевшите. Кой ако не те?
А псевдородителя би могъл да се опита да компенсира собствената си глупост. Най-малкото което може да направи е поне да не се бие в гърдите колко перфектен родител е. Казах вече на такива "родители" това им е първа грижа, да се изкарат най, най.
Така, че може да се промени поне занапред. А това дали ще успее да компенсира за изминало време, надали

# 707 12 дек. 2014, 10:37 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: Popule в пт, 12 дек 2014, 10:34

Цитат на: Adellle в пт, 12 дек 2014, 10:33

Популе, ти делиш ли си децата? Rolling Eyes

Старая се да не ги деля. Обаче знам ли, всеки има своята си истина. Особено когато се намесят външни за МОЕТО семейство фактори като приятелки, снахи... Wink

Кой ги знае как виждат те нещата. Колкото хора, толкова мнения.

П.С. Щото нали вече се изяснихме назад, че моето семейство сме аз, мъжът ми и децата. Grinning

Може и да греша, но ми звучи точно като оправдание.
"Аз се опитвам да не ги деля, но най-вероятно го правя. И най-много ме е страх, че някой може да отвори очите на пренебрегвания, че е такъв".

# 708 12 дек. 2014, 10:39 ч.

София
Мнения: 5 499

Цитат на: ма ко в пт, 12 дек 2014, 10:35

Цитат на: Popule в пт, 12 дек 2014, 10:27

И пак стигнахме до това, което ви казах в началото. Когато децата са делени още от малки, те са свикнали на това. И докато не се появи някой доброжелател да им "отвори" очите, те са ОК с този факт. Обикновено фаворитизирането се вижда вече на по-големи години. А тогава вече е късно да се промени каквото и да е. Освен това, аз не знам родители да правят очевадно фаворитизирането - то им идва отвътре и е "меко" - все пак и другото дете им е дете. Понякога дори самите родители не си дават сметка, че фаворитизират едното. Става най-очевидно, когато децата са големи и дойде време за разпределяне на пари, имоти и пр. До тогава нещата са доста по-прикрити.

# 709 12 дек. 2014, 10:44 ч.

София
Мнения: 5 499

Цитат на: Adellle в пт, 12 дек 2014, 10:37

Ти ако смяташ, че си перфектна, аз не смятам за себе си, че съм. Давам си сметка, че понякога човек може да прави нещо за добро, а то да изглежда по друг начин. Нямаш право да съдиш никого, това е положението. Не е твоя работа, а и не си ти институцията.

Ако трябва да сме честни, някои хора търсят под вола теле. Пример - майка ти купила на племенника синя блузка, пък на нашия - червена. Значи обича повече племенника - виж ся как ги дели. Laughing

Щото и такива случаи знам.

Виц:
Снахата има на гости майка си и свекърва си. Сервира им кафе, но носейки го, без да иска подляла малко кафе в чинийката на майка си. Свекървата вика: "Ей...нали й е майка, на нея повече кафе ще даде".. Mr. Green

# 710 12 дек. 2014, 10:45 ч.

София
Мнения: 23 889

Цитат на: Popule в пт, 12 дек 2014, 10:39

И докато не се появи някой доброжелател да им "отвори" очите, те са ОК с този факт.

Винаги се усеща, когато си пренебрегван за сметка на друг. Недей да изкарваш децата полуидиотчета.

# 711 12 дек. 2014, 10:49 ч.

София
Мнения: 5 499

Цитат на: tonkabonka в пт, 12 дек 2014, 10:45

Цитат на: Popule в пт, 12 дек 2014, 10:39

И докато не се появи някой доброжелател да им "отвори" очите, те са ОК с този факт.

Винаги се усеща, когато си пренебрегван за сметка на друг. Недей да изкарваш децата полуидиотчета.

Не е така. Ако едното дете не се справя, съвсем по човешки и по "родителски" е нужно да му се помогне. Нали така? Е, при това положение, защо родителите биват съдени, че фаворитизират неспрявящото се, когато всъщност се опитват да му помогнат? Монетата винаги има две страни. Никой няма право да съди, защото човек знае най-добре себе си и знае защо върши това и онова. Сега, това, което върши, може да не се хареса на някого, но вече поживяла доста години на този свят знам едно - не може да се угоди на всеки. Затова прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

# 712 12 дек. 2014, 10:52 ч.

при късмета
Мнения: 25 742

Не Popule, досега всички стигнахме точно до обратното на твоите твърдения.
Децата нито го разбират като възрастни, а напротив като малки още, нито им трябва чужда помощ, разбират го сами и може да са свикнали, но не го приемат никога.
Това, че при теб и било така е изключение, не правило. Ето това трябва да разбереш, че винаги ти си наобратно от болшенството и твоите критерии не са правило, а тъкмо обратното - изключение.

И аз си мисля, че си делиш децата. Винаги си твърдяла, че родителския модел се повтаря при децата, а лично твое твърдение е, че ти приемаш за даденост и ценностна система това на което те е учила майка ти. Даже другите поучаваше, че трябва абсолютно задължително да го правят и то безпрекословно. Това е едната причина, която ме кара да мисля така.
Втората вече я споменах. За сина на който си дала да ползва апартамента ти си мисля, че го правиш за да се хвалиш пред хората и да се изкарваш светица. Натякваш и търсиш уважение само на база материалното което си дала, защото друга нямаш. С кръв ти се откъсва от сърцето всичко което трябва да му дадеш на него или пък на жена му, дори като имат повод като рожден ден.
И за това какво си дала на другото дете никога не правиш на въпрос

# 713 12 дек. 2014, 10:53 ч.

София
Мнения: 23 889

Популе, за несправяне с какво говорим? Защото има огромна разлика дали не се справя със задача по математика или с нежеланието си за някакъв вид реализация от жизненоважно значение.

# 714 12 дек. 2014, 10:55 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Ооо, далеч от перфектна съм.
И да, аз също се старая да не си деля децата. При тях разликата е и в пола, и във възрастта.
Сигурно в очите на дъщеря ми, в един период съм фаворитизирала сина си, защото той беше бебе и имаше повече нужда от грижи, отколкото тя. И съм се чувствала ужасно, повярвай, от факта, че не мога да обърна такова внимание на нея, каквото ми се налагаше да обръщам на него. За това направих единственото възможно нещо, което ми беше по силите-разделихме си с таткото вниманието към двете деца.
И в случая, странното е, че мъжа ми не е баща на дъщеря ми. Не е биологичен де. Но, той пое основната грижа за нея-караше я на училище и я прибираше, пишеха домашни заедно, водеше я на разходки и на пазар. Само и само да не се чувства тя ощетена от към любов и внимание. Съответно, това много помогна и за връзката между тях. Защото на него казва "тати" и него търси, когато има някакви проблеми, изискващи бащинска намеса. Успях да си запазя с нея и приятелските отношения, в момента чак не ми се вярва, съдейки по приятелките й, че с моята 15 годишна дъщеря общуваме на много приятно ниво. Без крясъци, без караници, наказания и забрани. Доста често споделя.
Съответно пък, малкия се преориентира към баща си. И той гледа да се раздава максимално спрямо него. Каквото правеше със сестра му, това прави и с него, плюс това, че спортуват заедно.

# 715 12 дек. 2014, 10:56 ч.

Мнения: 15 245

Популе, явно се опитваш да убедиш себе си, че си Ок с това, че родителите ти смятат, че брат ти е по-човек от теб и са пренебрегвали твоите нужди за сметка на неговите. А ако наистина приемаш това за нормално и не си се "усещала" като дете, явно добре са смачкали самочувствието ти и са те накарали да повярваш, че си "втора категория". Не го казвам, за да те засегна или обидя, но така ми звучи.
А по темата за семейството, аз лично не бих чувствала като семейство хора, които цял живот ми показват колко незначителна съм за тях, защото съм жена. Stop

# 716 12 дек. 2014, 10:57 ч.

София
Мнения: 5 499

Цитат на: ма ко в пт, 12 дек 2014, 10:52

Нямам намерение да продължавам този безсмислен спор. За моите постижения говорят моите резултати като родител. И трябва да ти кажа, че съм изключително доволна от резултатите. Това е то, простичко е за разбиране - когато видиш на лице добрите резултати от възпитанието, които си дал изразени в начина на живот на вече порасналите си деца, тогава можеш да съдиш другите. А дори и тогава не трябва да го правиш, щото не е твоя работа.

Желая успех на всички родители.

П.С. ма ко, имаш проблеми с манипулирането. Внимавай, щото ще те хапнат по дупето. Обичаш да слагаш думи в устите на хората, които са си твои интерпретации и нямат общо с истината. Приятелски съвет, не че особено ми пука.

Последна редакция: пт, 12 дек 2014, 11:06 от Popule

# 717 12 дек. 2014, 11:01 ч.

Мнения: 15 245

Ми то всеки родител си мисли, че е най-добрия и се е справил чудесно с възпитанието на децата си. Mr. Green

# 718 12 дек. 2014, 11:01 ч.

при късмета
Мнения: 25 742

Това да помогнеш на едното когато има нужда, не е делене.
Делене е когато още от малки ОТНОШЕНИЕТО е различно. Само и единствено отношението.
Когато децата са получавали еднакво отношение (изслушване, разбиране на проблемите им, доверие за споделяне и такива неща) като малки, дори родителя да помогне на едното в нужда това от другото се приема с разбиране. Дори децата помежду си си отстъпват повече, даже части и цели имоти примерно, т.е. големи отстъпки. И най-важното, ако това е спазено неделени деца взимат решение в полза на нуждаещия се сами.
Ако винаги са взимани под внимание само нуждите на единия, другия няма да оправдае постъпката нито на родителите, нито на брата/сестра си