Не е така. Ако едното дете не се справя, съвсем по човешки и по "родителски" е нужно да му се помогне. Нали така? Е, при това положение, защо родителите биват съдени, че фаворитизират неспрявящото се, когато всъщност се опитват да му помогнат?
Ето поради тази причина има толкова "несправящи се" деца. Защото те са направени изкуствено такива от родителите си и са несправящи се още от деца. Нормално е такъв човек да не се напъва да постигне нищо в живота си, като знае, че друг ще му свърши работата. Защо да се напъвам да работя много, като мога да живея при мама и тати и те да ми плащат сметките, като през цялото време мрънкам, че нямам късмет, че другите успяват, защото са връзкари/леки жени/ и пр.
Възпитанието и манталитета са в основата някой да е несправящ се и в това главна роля имат родителите. И въпреки всичко не е редно "справящото се дете" да страда от това, че е оправно, амбициозно и работливо. Най-малко не е редно да се толерира тъпотата и мързела на другото дете.
То и моят девер беше неоправното и проблемно дете, обаче ела да го видиш сега как работи като луд в чужбина и печели добре. Всичко е до зор и мотивация, а докато дондуркаш детето си то никога няма да бъде мотивирано да успява в живота.

