Истории от комунистическа България

  • 158 051
  • 3 891
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 1 959
Малко съм изумена, че не се помнят хлорните обгазявания в Русе и мястото на протестите срещу тях за падането на режима.

Помним го, как да не помним. За протести обаче нищо не помня, само по Свободна Европа и Гласът на Америка слушахме тайно, откъдето чухме и за Жельо Желев.

Смята се, че от протестите в Русе започва да се вижда официалното начало на края на режима.
(Посветените, разбира се, са знаели и подготвяли края още от началото на 80-те)

Повече в тази статия на един от добрите ни историци за периода.

# 196
  • Мнения: X
Смята се, че от протестите в Русе започва да се вижда официалното начало на края на режима.
(Посветените, разбира се, са знаели и подготвяли края още от началото на 80-те)
По него време вече не беше соц, а някакъв хибрид. Според мен всичко почна с Горбачов, не с Русе. Поне спомените ми за хронологията са такива.

# 197
  • Мнения: X
Като докторантка, обаче, съм изчела голяма част от Партийния архив и тези на министерствата от Първата световна насам, личните истории са просто нищо с това, което пазят архивите.
Безброй прашасяли папки с необработени документи. Нямането на пари понякога е хубаво нещо.
И вярвам, че има много неразказани, ненаписани и забравени гадости и мръсотии.
Така е. Аз също съм хвърляла око над подобни документи. И наистина, някои неща ще останат само там. Защото трудно биха могли да бъдат разказани на деца и внуци и често у преживелите няма и никакво желание за това.
Това важи и за историите около 1925, и за тези 1941-1944, и за тези след 1944. Много кръв и много сълзи.

А животът през комунизма преди всичко е въздействал на съзнанието ни, душевността ни, самочувствието ни, вярата ни, начинът по който още и още преживяваме и тълкуваме ежедневните събития. Печатите, зозите, отнетите мелници и дори малтретираният дядо са само бегъл щрих от цялата картина.

Като историк знам, че трябва да минат години, поне 100, когато ще можем да обхванем цялата картина.

# 198
  • Мнения: 1 959
Като историк знам, че трябва да минат години, поне 100, когато ще можем да обхванем цялата картина.

Нямам никаква надежда.
Хората искат да е турско робство и така ще е. Нищо, че 'робът' е имал частна собственост да речем.
И с комунистическия режим ще е същото. Пък и като знам как се пише история у нас...



Check,
от преди Горбачов дори..

Хората, обикновените хора, за първи път си позволяват да протестират, за това начало говоря..

# 199
  • Мнения: 3 454
Моя приятелка роди през 1985 и през 1986 дечицата си с 11 месеца разлика. Забременя веднага и с трето. Искаше да направи аборт. За да й разрешат , трябваше другарски съд. Да обясни на някакви лели от партийната и ОФ организация защо иска да направи аборт.

# 200
  • Мнения: X
Check,
от преди Горбачов дори..

Хората, обикновените хора, за първи път си позволяват да протестират, за това начало говоря..

Русе не беше преди Горбачов. Тогава просто беше модерно да се протестира, да се носят тениски и часовници с надпис Перестройка и т.н. Тодор Живков даже пусна хората фирми да си правят и бизнес да въртят. Указ за свободна инициатива или нещо такова беше. Инициативният комитет за Русе се появи към година преди 10 ноември 1989. Вече беше ясно накъде отиват нещата. Берлинската стена падна ден по-рано.

# 201
  • Мнения: 9 992
Падна комунизма и парите се раздадохда на техни си хора и в Русия и другите държави, за да може да си харчат милионите на воля. Не се заблуждавайте, сега сме свободни да умрем от глад, нищо повече. Доста поколения трябва да минат, за да се променят наистина нещата. Ето Китай как построи комунизма. Изтрепаха и измъчваха дори децата на бившите богаташи, сега за да могат те за са богати. Историята е стара колкото света, нищо ново под слънцето. Преди е имало царе и крепостни селяни, роби, сега е ерата на волните роби. Дали и не защото така сме по-продуктивни. Peace

# 202
  • Мнения: 1 959
Разбира се, че Русе не е преди Горбачов.
За Горбачов имах предвид, че от преди него номенклатурата беше почнала да организира промените.




# 203
  • Мнения: 6 365
Не знам дали е престижно да имаш лоши спомени, но според мен това е по-нормалното. Да не кажа единственото нормално, а другото да е някаква аномалия. Даже отговорно заявявам, че смятам всеки човек, който си живее доволно като бъбрек в някакъв "режим" - ами такъв човек не е с всичкия си, не е напълно човечен. Дори психолозите са го казали, подобно примирение и удобен конформизъм е "бягство от свободата" и от истинското човешко съзнание.

# 204
  • Мнения: X
Моя приятелка роди през 1985 и през 1986 дечицата си с 11 месеца разлика. Забременя веднага и с трето. Искаше да направи аборт. За да й разрешат , трябваше другарски съд. Да обясни на някакви лели от партийната и ОФ организация защо иска да направи аборт.

Не ми се вярва горната история, особено в частта с другарския съд. Абортите се разрешаваха директно от лекарите, но само ако имаш две деца. Ако си омъжена, разбира се. Трето дете поначало беше изключителна рядкост.

# 205
  • Мнения: 3 454
Моя приятелка роди през 1985 и през 1986 дечицата си с 11 месеца разлика. Забременя веднага и с трето. Искаше да направи аборт. За да й разрешат , трябваше другарски съд. Да обясни на някакви лели от партийната и ОФ организация защо иска да направи аборт.

Не ми се вярва горната история, особено в частта с другарския съд. Абортите се разрешаваха директно от лекарите, но само ако имаш две деца. Ако си омъжена, разбира се.
С този документ отиваш при лекаря. Няма смисъл да си измислям. Тогава бях на 16 г. и много се потресох.

# 206
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Живяла съм малко през комунизма, бях 4-ти клас като дойде промяната, но го обвинявам за последващата ситуация на бедност и глад. И все още си страдаме от тогавашната система.
Може да съм права, може да съм крива, не знам.
Някой от вас да е бил дете на разведени родители по времето на комунизма?

# 207
  • Мнения: X
С този документ отиваш при лекаря. Няма смисъл да си измислям. Тогава бях на 16 г. и много се потресох.

Не казвам, че си измисляш, но нещо грешно ти е разказано. Задължителният минимум за омъжени жени беше две деца, а ОФ организации и другарски съд нямаха нищо общо.

Някой от вас да е бил дете на разведени родители по времето на комунизма?


Аз и брат ми например. И какво?

# 208
  • Мнения: 3 454
С този документ отиваш при лекаря. Няма смисъл да си измислям. Тогава бях на 16 г. и много се потресох.

Не казвам, че си измисляш, но нещо грешно ти е разказано. Задължителният минимум за омъжени жени беше две деца, а ОФ организации и другарски съд нямаха нищо общо.

[
Може и така да е било. Но за едно 16 годишно момиче ми подейства повече от всички думи на родителите ми да внимавам какво правя.


# 209
  • Мнения: 4 892

Някой от вас да е бил дете на разведени родители по времето на комунизма?


Само знаех, че е нещо ужасно. Много години по-късно разбрах, че има деца, за които е по-добре родителите им да са разведени. Изобщо, че хората могат да намерят цивилизован начин да се разделят и щетите да са сведени до минимум, за всички.

Общи условия

Активация на акаунт