Истории от комунистическа България

Чудесно се разбираме, Ази. Никой не спори, че изброеното от теб в последния ти пост е било горе-долу така - в различна степен в страните от Централна Европа, а споря, че то не се дължи на някакво процентно разпределение. Повтарям обаче - не сме по темата.

За хората по трибуната на манифестаациите - то и Жуков е наблюдавал от неособено защитен бункер учението на 50 000 войници в условията на ядрен взрив - и това прави ли го хуманен?

Фактът, че хората по трибуните се къпят под радиационния дъжд би ли те стоплил, ако под същия този дъжд е твоето собствено дете?

За частния бизнес съм съгласна, имаха частни магазинчета и помня как родителите ми се чудеха защо там може, а у нас - не. Нали уж сме все соцстрани.
За свободата на пътуване се съмнявам да са я имали, иначе нямаше да се опитват да бягат през нашата граница.

Прочети повече за антиструмина. В спомените на моите съвременници това са едни жълти сладки хапченца.

И аз това се чудя, как изобщо му хрумва на някого да оспорва този ужасен геноцид на соца, ама ето, нямало било информационно затъмнение... 

Аз бях, лично.
Питам, понеже много се драматизира с тези манифестации.
Все едно само обикновените хора са били, а другарите са се крили в бомбоубежища.

Не са се крили, защото и те не са знаели. Наистина скриха информацията руснаците. Но и както каза Елица, радиация от първомайския дъжд не е имало. Поне така твърдят всичките налични диаграми. Не че тези които са спестили информацията са знаели накъде ще духне вятърът. След 10 ноември имаше дело заради това ако помните. Григор Стоичков беше осъден.

казахме, че е сравнително относително. Точният режим на пътувания не се наемам да го дискутирам.
Но мога да се хвана на бас, че е бил по-демократичен от нашия.

Аз пък за влиянието на религията мисля, че не е съвсем така.
Много набожни бяха всички мои възрастни роднини със строго спазване на всякакви църковни постулати, режими, дарения и прочие, все пак и до ден днешен църквата е солидно заможна институция у нас, по-скоро наследство от старите времена, отколкото на подобно влияние с днешна дата.
Което говори именно за подобно влияние, доста солидно.

За бизнеса и собствеността и свободата за образование, липсата на "жителство", също я забравих, Абе много, много разлики има, много по-демократично общество от нашата дивотия тук.

И да не забравя, баба ми ненавиждаше руснаците и само разказваше страшни случки, които твърдеше, че немците не си позволявали.
Тая история с дядо Иван и великата любов към съветския съюз, малко като резултат от пропагандата ми идва на мен, отколкото като реална такава. Но пак не се наемам да споря, само мнение без претенция за обективност.

Абсолютно! И моята баба ми е говорила същото   И не само, че не са си позволявали разни неща, а изпращали всичко, което могат, на семействата си. Руснаците само гледали да си намерят пиене.

Мойта прабаба явно беше религиозна комунистка . Тя ме научи как да се кръстя, някои молитви и обичаи за църковни празници. Също и моите баби много се позоваваха на схващането за "грехота!".
Абе изобщо, много измишльотини прочетох тук, като например, че била забранена религията. Забавно е.

И моята баба ми е говорила съвсем същото. Тъкмо щях да го напиша и Саморая ме изпревари.

Комунистическия режим беше много, много лицемерен по отношение на религията и най-вече на вярата. Можеше и така, и така. Разбира се съм съгласна с теб за това, че възрастните хора съумяваха да запазят вярата и традициите. Абсолютно.  
Но имаше нещо друго, което ме смути при първата ми среща със смъртта на близък.
За пръв път отидох на гробища и изобщо видях мъртъв човек, когато дядо ми почина. 98 година. Преди това не съм. И там, на гробищата ми направи впечатление, че освен кръстове имаше и някакви червени могили, нещо като червени конуси, отгоре със звезда.

Комунистическият режим се отнесе подобаващо и към друг вид вероизповедание и правото на такова.

Възродителният процес и Голямата екскурзия.

По време на т.нар. Възродителен процес насилствено са сменени имената на 850 000 мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души (13-15 000 в 24 декември 1984 г. -19 януари 1985 г. и 25-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 29 души (от които 8 жертви на терористични актове и трима терористи) - 1 жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително 1 бебе) в периода 24 декември 1984 г. - 19 януари 1985 г., 7 (4 жени и 3 деца) при атентата на гара Буново, трима са разстреляни като терористи през 1988 г., 9 протестиращи и 1 войник загиват в периода 19-27 май 1989 г.

След протестите, между юни и август 1989 г. започва кампания по прибързано изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население. Това са около 360 000 души, които са принудени да се изселят от родината си в Турция, а по-късно около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт. Кампанията бива обяснена в медиите от комунистическата власт като „екскурзия“, което става повод събитието по-късно да придобие известност в обществото като Голямата екскурзия. Изселените разполагат с много малко време, в което да съберат личните си вещи, но не и да организират продажбата на имотите си. Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно заграбени от държавата

В същото време в България са мобилизирани в бригади десетки хиляди войници, студенти, чиновници, работници, ученици. Те трябва да заместят в селското стопанство заминалите. Изселването нанася тежък удар на българската икономика. Опустяват ферми, строителството е в колапс, реколтата съхне на полето, от ДСК са изтеглени над 400 млн. лв. Оголени са цели отрасли на народното стопанство. Някои села са обезлюдени на 90-95%.

На 23 август 1989 г. турската държава едностранно затваря границата. Изселването обаче къде легално, къде не, продължава и до днес. През декември 1989 г. Народното събрание и ЦК на БКП ще решат имената на българските турци да бъдат върнати. Тогава ще започнат други протести - срещу този процес.

“Голямата екскурзия” е само една от многото изселнически кампании на мюсюлманите от България към Турция. Това започва веднага след Освобождението и продължава и до днес. Сега в Турция живеят над 500 000 души с изселнически корен от България.

А ние криехме шарените яйца по Великден, но пък боята се продаваше свободно в супера   Явно е имало избор, но някой е бил по-наплашен, ако е трябвало да избира.

Не сме крили боядисаните яйца, даже свободно си ги разменяхме със съседите.