За указ 56 от 2. 89 си спомням, защото мъжът ми караше частно такси. Дядо ми няма как да е работил по тоя указ от 44- 89 г. ,опитах се да върна цифрите назад. При " възродителния" ги няма, нещо съм се заблудила.
- Публикувана: 29 окт. 2014, 16:17 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2015, 17:10 ч.
Истории от комунистическа България
Беше бояджия. Винервайс, а отгоре с гумени валячета, с бронз. Като излязоха тапетите се специализира и на тях. Хубави пари изкарваше, но с къртовски труд, от тъмно, до тъмно.
Най-после!
Ох, добре че е преминала темата за лагерите...
За мен основен извод от прочетеното е:
Най-опасни са безскрупулните и нагли хора, независимо от строя. Тези, които през трупове минават, за да стане тяхното. Но днес това едва ли не се счита за добродетел.
Не е случаен фактът, че предимно бивши соцгаленици бяха в основите на промените след 10 ноември. И който най-силно е викал КПСС - БКП, после най-силно е викал Чер-ве-ни бо-клу-ци. Бивши политзатворници и лагеристи бяха набързо избутани встрани.
Доста по-назад бях писала, че сме възпитани в един строй, а живеем в друг и много хора казаха, че това е шанс. Да, но за какво?
Някои може да са били много репресирани, но едно време общността имаше предимство пред индивида. Добро или лошо е това - и двете, м/у другото нали такава е и традиционната японска култура, а пък докъде са стигнали...
Всеки възрастен беше в правото си да се скара (че и нещо повече) на деца, ако прецени, че правят нещо нередно. А сега кой би се осмелил да се скара на пубери, че трошат детска площадка?
За мен основен извод от прочетеното е:
Най-опасни са безскрупулните и нагли хора, независимо от строя. Тези, които през трупове минават, за да стане тяхното. Но днес това едва ли не се счита за добродетел.
Не е случаен фактът, че предимно бивши соцгаленици бяха в основите на промените след 10 ноември. И който най-силно е викал КПСС - БКП, после най-силно е викал Чер-ве-ни бо-клу-ци. Бивши политзатворници и лагеристи бяха набързо избутани встрани.
Доста по-назад бях писала, че сме възпитани в един строй, а живеем в друг и много хора казаха, че това е шанс. Да, но за какво?
Някои може да са били много репресирани, но едно време общността имаше предимство пред индивида. Добро или лошо е това - и двете, м/у другото нали такава е и традиционната японска култура, а пък докъде са стигнали...
Всеки възрастен беше в правото си да се скара (че и нещо повече) на деца, ако прецени, че правят нещо нередно. А сега кой би се осмелил да се скара на пубери, че трошат детска площадка?
Трябваше вече да сме станали като страните, в които пуберите не трошат детските площадки на следващия месец като ги сложат. И площадките си стоят чисти и хубави. Това беше идеята.
Вместо това, ние се докарахме дотам, че след 25 години се чудим дали не е било по-добре, когато всеки е можел да забърше два шамара на детето на улицата.
Вместо това, ние се докарахме дотам, че след 25 години се чудим дали не е било по-добре, когато всеки е можел да забърше два шамара на детето на улицата.
Всеки възрастен беше в правото си да се скара (че и нещо повече) на деца, ако прецени, че правят нещо нередно. А сега кой би се осмелил да се скара на пубери, че трошат детска площадка?
Много пъти съм си задавала въпроси. Дали тогава имаше връзка между хората, която днес липсва. Всеки е затворен в себе си със собствените си болки и радости и не се интересува от другите. Дали преди имаше ясни граници, кое е добро и кое не, днес е трудно да се определи. Тогава нямаше индивидуализъм в смисъла, в който се използва днес.
Доста по-назад бях писала, че сме възпитани в един строй, а живеем в друг и много хора казаха, че това е шанс. Да, но за какво?
Да изпиташ себе си, може би, да видиш плюсовете и минусите на две противоположности. Лошото е, че "новия строй" не е противоположност, а някаква мутация, която на моменти ти се струва, че е събрала всички минуси на двата.
А за бояджии не ми се говори, баш като Топло си беше.
А за бояджии не ми се говори, баш като Топло си беше.
Така си мисля. Един ден дойдоха, на втория повториха - 2 стаи.
Пенсионерите си придаваха важност, защото бяха сигурни, че никой няма да им посегне. Сега биха правили същото, но ги е страх.
Иначе да се скараш на някого си беше част от културата на онова време - в кварталната бакалия продавачката се караше по цял ден на клиентите, в поликлиниката се караха, пенсионерите правеха забележки...
Продавачът в магазина за безалкохолни не се караше, но всички знаеха, че лъже с рестото, и децата трябваше да внимаваме. Даваха ми точната сума за безалкохолните, за да не ме излъже чичото.
Ако някой наистина се чуди защо и как така, нека прочете някоя от книгите на Иван Хаджийски. Например "Бит и душевност на нашия народ" или "Моралната карта на България". Той се занимава с характера на българина преди и след Освобождението, но аналогиите със социалистическия и постсоциалистически българин са убийствени.
Четат се много леко.
Иначе да се скараш на някого си беше част от културата на онова време - в кварталната бакалия продавачката се караше по цял ден на клиентите, в поликлиниката се караха, пенсионерите правеха забележки...
Продавачът в магазина за безалкохолни не се караше, но всички знаеха, че лъже с рестото, и децата трябваше да внимаваме. Даваха ми точната сума за безалкохолните, за да не ме излъже чичото.
Ако някой наистина се чуди защо и как така, нека прочете някоя от книгите на Иван Хаджийски. Например "Бит и душевност на нашия народ" или "Моралната карта на България". Той се занимава с характера на българина преди и след Освобождението, но аналогиите със социалистическия и постсоциалистически българин са убийствени.
Четат се много леко.
Ако някой наистина се чуди защо и как така, нека прочете някоя от книгите на Иван Хаджийски. Например "Бит и душевност на нашия народ" или "Моралната карта на България". Той се занимава с характера на българина преди и след Освобождението, но аналогиите със социалистическия и постсоциалистически българин са убийствени.
Четат се много леко.
Препоръчани теми