Истории от комунистическа България

защото парите са със стойността на шумата в гората - т.е. никаква , а не можеш да Лъжеш всички хора през цяЛото време - т.е истината все някога лъсва ...

Как да не може бе, eau, как да не може? Виж какво става сега? Виж КОЙ пише закони , за да СИ раздават пак нашите пари, едвам изкарани....да си ги раздават и да дебелеят и да наглеят....и да ни се подиграват в лицето.
За пореден път!

 
Тази феноменална диващина за съжаление и сега се прилага, когато пътува известен наш политик особено ако е решил да покара той!

Аз кво казах.
Всичко пак си продължава по старому. С тая  разлика, че хората поне могат да ги напсуват на воля. Но какво от това...

Абе така е, но рискът да те гръмнат, защото си се доближил до бащицата на стотици метри е далеч по-малък. А и има възможности да се дава гласност.

Да, ама защо ги е имало тези неща в корекома и не ги е имало за всеки. В корекокома можеше само моряците и някои привилигировани да пазарят. Бащи ми са били репресирани, за да им вземат всичко комунистите, а не са били богати. Щом децата събираха сАлфетки и празни опаковки от шоколади, немотия не е имало

Гнусни години, не искам да се връщат. Да не говорим, че за чарлстон и танцуване на буги се е лежало в концлагери.

Опитай се да се доближиш до новият бащица или някой от неговата свита без да е организирано предварително и ще се радвам да ни споделиш впечатленията. Да те гръмнат не вярвам, но вежливо  да те поступат е доста вероятно.

За Чернобил мога да кажа какво ми е разказвала приятелка. Баща и е бил пожарникар по онова време, майка и бременна. Когато е станала аварията баща и е забранил на майка и да излиза от вкъщи и да не отваря прозорците. Но само това и казал, поне така твърди.

И сега едно мое лично впечатление. В Правец има много хора дошли от Русе след аварията в Чернобил. Уф, как да се изразя по-меко, там има един не малък брой хора с увреждани, основно умствени, дали нещата са свързани.

За мен "комунизмът" приключи, когато бях на 14.
Била съм чавдарче, пионерче и дотам. Комсомола умря, преди да вляза в редиците му (не знам защо ме вълнуваше, че ще бъда чавдарче и пионерче, но нещо в мен се отвращаваше от комсомола).
Спомените ми от тия времена са само хубави, просто защото никога не съм знаела какво става навън. За мен света се очертаваше с това, което си имах. Сега разбирам в каква лъжа съм живяла. Но си давам и сметка, че родителите ни правеха всичко, за да сме доволни от живота, спокойни и щастливи. Отделно.... факт: имахме страхотни учители, които в комунистическия дух на съревнованията си вършеха работата превъзходно.
От целия ни род единствено чичо ми е бил с отворени очи. Но сме били много малки, когато той е крил книгите, които е чел и скришом е слушал радио и е участвал в политически групировки. Усетиха го. И му дадоха седмица до вкарване в лагер. Пак...хора излезли. Той емигрира за три дни. Живя в Австрия 3 години и после замина за Америка. След 5 години взе гражданство и си издърпа семейството.

Преди месец бяха у нас с леля ми и една вечер ни разказаха вече с подробности цялата история, която ние не сме знаели. Изживели са ад. Никога (дори и в годините, след това) не съм знаела на какво са били подложени. Докато ми разказваха онази вечер плаках и буца ми седеше в гърлото... и сега се разплаках, като се сетих за техните истории. Верно, че днес живея по-трудно и ме тъпчат и лъжат, но пържолите са ми втръснали, а едно време ядяхме само веднъж - на Нова година. Бананите гният в хладилника и ги хвърляме, а едно време за пръв път видях такова нещо, когато бях на 13. Ядеше го съученичка - дъщеря на тираджия и ние всички се чудехме какво е и как ли е на вкус. Видяхме сега и шок.яйца, и тоблерони и нормални сапуни за тяло. Материално имам неща в стотици пъти повече, отколкото сме имали "тогава". Но ми го няма спокойствието. И въпреки това, по-добре е този строй, в който не делят семейтва, деца да остават без родители и да бъдат спирани от училище, защото просто не са кои да е

Имам какво да разкажа, но сега нямам времето. Много тежка тема, но може би необходима.

За Русе историята е друга. Да, много хора се изместиха от града.

Грешката е моя 

За живелите идилично по време на  червения терор има две добри и разтърсващи книги
Репортажите На Георги Марков
И
Последния том от Български хроники на Стефан Цанев

В Русе години наред дишахме хлор, идващ от един завод в Гюргево отсреща. Спомням си, че баба ме караше постоянно да ходя с носна кърпичка пред носа. После майка ми, която беше отишла да работи в София, успя да получи жителство, ме взе при нея. Пишехме си писма с приятелката ми от блока в Русе и във всяко писмо я питах: "В Русе има ли още хлор?", а тя понякога ми отговаряше, че в момента има, а друг път - че в момента няма, та така ...

Чудесно разказани истории са "Задочните репортажи за България" на Георги Марков, за който се интересува.
Лошото е, че комунизма продължава да живее под друга форма - дали не и по-лоша от преди.