Истории от комунистическа България

  • 157 800
  • 3 891
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 2 931
     Моите, Касита, но са все детско-юношески. У нас не се е говорело против режима, чак след демокрацията научих, че дядо е бил последовател на Никола Петков. Но не е пострадал сериозно, предполагам проблемите са били около внасянето на земеделските имоти в ТКЗС. Докато беше жив  казваше само, че е земеделец.  Laughing 

# 121
  • София
  • Мнения: 36 052
Авария в центррала винаги може да има и да е човешка грешка. Както и самолетна катастрофа.

Няна гаранция, а само статистика. Ако обаче има проблем, искам да съм уведомена.

 от там нататък знам как да реагирам


Алчност, по-скоро. Доколкото помня е трябвало да се увеличи КПД-то на нещо си.

# 122
  • Мнения: 16 497
Че какви да са ни детските спомени, ако родителите ни са били живи и здрави?

# 123
  • Мнения: 3 454
Моите спомени са хубави. Играехме по цял ден пред блока, ходехме групово на библиотека и се състезавахме кой първи ще си прочете книгите. Още помня първия път, когато ни заведоха на библиотека от училище. В първи клас беше, след празника на буквите. И до сега харесвам миризмата на книги.
Ходенето на училище също беше групово. Събирахме се в 13,10 ч. на кръстовището 15 хлапета и тръгвахме. Само бригадите не харесвах от това време с малки изключения. Едната беше лятна в библиотеката, да пишем писма на закъснели с връщането читатели. А другата през ноември в цеха за кока - кола. Толкова кола изпихме... Като пълним касата и средните шишета ги изпивахме. Цялата продукция се товареше и заминаваше за София.
Като намерехме изгубен ключ , ходехме и го носехме в милицията. Тя беше залепена за блока ни. И през час ходехме да питаме дали някой не си го е потърсил.

# 124
  • Мнения: 25 547
  

 Чудесно можеше да си живееш, ако не те интересува, че живееш в лъжи. Хората намират лесното на всяко време и просперират дори и сред най-нечовешките пропаганди и извращения.

  Защо не,  прекрасно можеш да си живееш, докато сменят имената на познатите ти и ги изпращат на екскурзия и докато слушаш в унес славословията за партията на събранията на ОФ-то след работа. Или оставаш на закрито партийно задседание...
 Все едно аз сега да остана след работа и да слушам някой да ми изнася лекции за международното положение и гнилия капитализъм и аз да знам, че ме лъже в очите, щото съм поръчала на пътуващи да ми донесат сапун от същия този гнил капитализъм, но да не мога да откажа, нито да си изляза защото поставям и себе си и децата си в риск. И после да свикна и така да ми е добре... даже чудесно.

 Но да, безккрайно много хора това ги е удовлетворявало, имат прекрасни спомени и смятат това за хубав живот.

 

Последна редакция: чт, 30 окт 2014, 15:04 от Iris04

# 125
  • Мнения: 22 036
Касита, през нашето време живеехме супер. просто има нагнетяване в някои семейства.

Азсъм родена в края на 75. Трябваше да стана комсомолка 89. Луди ги направих, защото вече му се виждаше края. Идваха в къщи, молиха ме, е не станах.
Но говорим за 1998. Берлинската стена беше падналаи не ме чакаше Белене. Лесно ми беше да съм бунтар.

# 126
  • Мнения: 6 365
Не знам, Касита, аз не бих могла да живея чудесно, докато ме гложди усещане за абсурдност и нередност. Това е малко като да си купиш красив кристален полилей в Берлин от едно съседско семейство, да ги наречем Рубинщайн, което незнайно защо се изнася принудително от къщата си. И да се кефиш каква добра сделка си направил. Със сигурност и при оня режим е имало германки, които имат прекрасни спомени.

В интерес на истината и днес виждам достатъчно абсурд, така че на практика не мога "да живея чудесно" въпреки материалното благополучие, но това е друга тема. Или е същата, не знам...

# 127
  • Мнения: 4 892
Касита, нито един член от семейството ми не се чувства репресиран, камо ли депресиран  Laughing

И по никакъв начин жертва в онзи глупав смисъл. Хора с достойнство и ясна мисъл.

Защо да са нещастни - та майка ми в онези години, след като е превъзмогнала ужасите на бедното си и заклеймило я детство е срещнала баща ми, голямата си любов и до днес.
Е, да, но не са били слепи. И ги е било страх.

Майка ми, на 17, селянче просто тръгва от село на гости на хора, които много са я харесали когато на село, в курортски хотел ги е обслужвала като сервитьорка и казва с голям хилеж на приятелките си - отивам в София и там ще се оженя. Прибира се с предложение, три дни по-късно  Laughing

Nino, от скрития текст ми загорча! Помня го още!


Нали! Изроди!


И не, днес не е същото, просто имаме избори и много неща зависят и от нас самите, от всеки човек като единица.

# 128
  • Blondeville
  • Мнения: 2 880
Касита, семейството ми е живяло добре, защото макар да не са били "борци на народа" дядо ми и баба ми по майчина линия са били висшисти, с добри доходи, баба ми акушерка и уважавана и обичана в целия град.

По бащина линия са живеели от наследството на убития ми прадядо.

Майка ми е имала чудесно детство, страхотно семейство и много любов. Но съществуването добре, не е същото като живеенето добре, когато си свободен да пътуваш, да слушаш "Бийтълс" свободно, и да четеш която книга си поискаш в парка

# 129
  • Мнения: 25 547


В интерес на истината и днес виждам достатъчно абсурд, така че на практика не мога "да живея чудесно" въпреки материалното благополучие, но това е друга тема. Или е същата, не знам...

 Никой не може да дойде да те вземе нощес с черна камионетка и децата ти да не знаят жива ли си, а близките ти да им шъткат като питат за мама.
 Никой няма да принуди децата ти да се кривят и да повтарят наизустени мантри, нито да доносничат.

 Това не е малко.

# 130
  • Мнения: 10 547
Децата противно на повечето схващания, далеч не са щастливи само защото мама и тате ги обичат и са до тях. Ето, тук се разказваше за плач за шоколадови яйца и други такива, които биха вгорчили и най-щастливото дете и това същото дете 30 години по-късно помни. Едва ли и живот в боксониера на четиричленно семейство е поводи за нестихваща радост, когато си начеващ тийн, нали?

Абсурдност и нереалност, защо? За мен всичко си е било в норма. Живяла съм, както и ти, в годините на установен, по-скоро преустановяващ се комунизъм и подобни покупки от семейство Рубинщайн, са били останали далеч във времето. Не се и споменаваха. Семейство Рубинщайн дойде и изгони леля ми от апартамента си на ул. Дунав през 1992 г. Ето ти нейният абсурд, да речем.

В соц.лагера се пътуваше свободно и евтино. Да, вярно, бързо се обикалят Югославия, Румъни, Чехословакия и Полша, както и ГДР. Днес Китен е химера за съседката, работник от завод Зебра, била на споменатите по-горе места.

Както и да е. Аз съм наясно, някой ме пита, защо моят свят не е твоят. Да, разбрах го след 89-та.

# 131
  • Мнения: 4 892
Много силно се надявам в темата да се включи една силно, даже изключително силно интелигентна съфорумка, чиито деди са вярвали в комунистическата идея, но тя доста обосновано и крайно умно, но все пак достъпно и за трудно схващащите, представя своето виждане защо комунизмът е изродщина. Освен това нейната история не е....ъ... "сълзлива"  Rolling Eyes

# 132
  • Мнения: 6 365


В интерес на истината и днес виждам достатъчно абсурд, така че на практика не мога "да живея чудесно" въпреки материалното благополучие, но това е друга тема. Или е същата, не знам...

 Никой не може да дойде да те вземе нощес с черна камионетка и децата ти да не знаят жива ли си, а близките ти да им шъткат като питат за мама.
 Никой няма да принуди децата ти да се кривят и да повтарят наизустени мантри, нито да доносничат.

 Това не е малко.

Засега събират метаданни за дейността на доста хора в интернет. Скоро може и черните камионетки да дойдат. И бих могла да си проваля кариерата с едно "хомофобско" изказване, което ще се раздуха из нета и ще си има направо другарски съд.

А мантри се повтарят. Много даже. Ако искаш стипендии и позиции, ще повтаряш.

Не е страшно това минало. Страшното е, че сега се повтаря с друга тоналност, а хората не го разпознават.

# 133
# 134
  • Мнения: 10 547
Че е изродщина е изродщина. Това е Франкенщайн на политическите системи, не отричам.
Но някак оставам с усещането, че трябва да ме е срам, че не съм била по-някакъв начин от жертвите и техните потомци.

Общи условия

Активация на акаунт