Истории от комунистическа България

  • 157 795
  • 3 891
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 4 892

В соц.лагера се пътуваше свободно и евтино. Да, вярно, бързо се обикалят Югославия, Румъни, Чехословакия и Полша, както и ГДР. Днес Китен е химера за съседката, работник от завод Зебра, била на споменатите по-горе места.

 Rolling Eyes Може ли да ми обясниш достъпно и логично защо не можеше да се пътува свободно?
Само не ми казвай, че е можело.

Ама аз нямам желание да гледам Тито и Чаушеско, искам да видя Великобритания, Западна Германия. Защо не можеше?

# 136
  • Мнения: 25 547

 
Засега събират метаданни за дейността на доста хора в интернет. Скоро може и черните камионетки да дойдат. И бих могла да си проваля кариерата с едно "хомофобско" изказване, което ще се раздуха из нета и ще си има направо другарски съд.

А мантри се повтарят. Много даже. Ако искаш стипендии и позиции, ще повтаряш.

Не е страшно това минало. Страшното е, че сега се повтаря с друга тоналност, а хората не го разпознават.

 Щом тези неща ти се виждат сравними.

 О Нино, за някой хора всичко си можеше и всичко имаше, недей така Grinning

  

# 137
  • Мнения: 6 365
Касита, за домашно ще ти дам да гледаш филма "Момчето с раираната пижама" и да се замислиш по въпроса дали твоят свят не може изведнъж да се сблъска с други светове.

Не знам дали мога да приема насериозно позиция като "моят свят беше ОК". Не се било споменавало...

Защото нали се сещаш, че друг човек може да разсъждава, че най-важно е неговият свят да е ОК, дори ако трябва за тази цел да разруши света на Касита...

# 138
  • Мнения: 4 892
Че е изродщина е изродщина. Това е Франкенщайн на политическите системи, не отричам.
Но някак оставам с усещането, че трябва да ме е срам, че не съм била по-някакъв начин от жертвите и техните потомци.

Аз лично ти се извинявам, ако в моите думи има и най-малък намек към теб. Но няма. ДОри и хората в системата са се чувствали застрашени. Уверявам те.

# 139
  • Мнения: 3 454
Като чета тук, май само в нашето семейство не е имало репресирани, взети много имоти, магазини, гонения. Единият ми дядо е бил водопроводчик, другият е работил в каменоломна. Бабите ми са били домакини и са работели на нивите. Да, имали са по 30 дка земи, които върнаха после. Родителите ми са с полувисше образование и винаги сме си живели в апартамента, в който живея и сега. Голям, тухлен , в центъра, изплатен за 20 години със заплати на мед. сестра и техник. На репресираните ни съседи върнаха магазини. Изпокараха се за тия имоти и сега не могат да се гледат.

# 140
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 617
Значи: точно снощи, покрай тази тема, в главата ми изплува книжката на Таня Савичева и тъй като това е едно от нещата, които са ме потресли страшно много в живота, още я помня дума по дума, и снощи до късно не можах да си я избия от главата. Исках, но не можах.
Не е нормално първокласници да трябва да го учат наизуст.

Охх, спомних си го...много е тъжно, много отчайващо...

Сетих се, че в 1 клас /83год./ ни дадоха да прочетем за вкъщи Митко Палаузов, мразя тази гадна книжка и в червата си. Толкова да не ми вървеше четенето, ама толкова нищо не света не се е случвало да не ми върви.
Баща ми ме питаше всеки ден дали чета, а пък аз го лъжех всеки божи ден  Outta Joint

# 141
  • Мнения: 22 036
Касита, 86 година в заеода на майка ми организираха ходене до Чехословакия.

Не ни разрешиха да бъдем там семейно. Условието беше или аз с майка ни, или баща ми с мен, или те двамата без мен. .
Няма и да го коментирам дори. Това е 1987ма.

# 142
  • Мнения: 4 892
Отнемането на имотите на хората, бизнесите, частната собственост нанася огромни поражения на обществото, огромни. Това са едни от най-тежките последици на комунизма.

# 143
  • Мнения: 3 454
Отнемането на имотите на хората, бизнесите, частната собственост нанася огромни поражения на обществото, огромни. Това са едни от най-тежките последици на комунизма.
Както и унищожаването на интелигенцията, наречена от комунистите буржоазия.

# 144
  • Мнения: 2 931
Но някак оставам с усещането, че трябва да ме е срам, че не съм била по-някакъв начин от жертвите и техните потомци.
    Колкото до това - и аз не изпитвам никакъв срам, че не съм сред жертвите. Не е било възможно в 10 милионна България всички да са или жертви, или потисници. Нямам повод да се срамувам от действията на роднини, нито се чувствам отговорна заради страданията на други хора по време на режима.
     Познавам хора (лекари) с изчезнали след девети роднини, с отчуждени имоти и фабрики, на които режимът е разрешил да работят в Африка и не са имали проблем да обикалят "западната" чужбина при всяко пътуване от и за Ангола. Т.е. имало е изключения.  

# 145
  • Мнения: 3 872
Искате ли да ви разкажа за бурните години на прехода, защото участвах в него. И вярвах. сега не вярвам в нищо. Работих денонощно за кампаниите на СДС, защото се надявах. Преходът ме разочарова и се изнесах на другия край на света.

Разкажи ни, естествено.

Помня ясно /била съм на 8 години/, когато дойде демокрацията и го казаха официално по телевизията - нашите имаха гости и ние децата бяхме в кухнята. Изведнъж майка започна да крещи, дойде при мен и викаше "Демокрация, най - после, демокрация!". Гледах я и се чудех какво ѝ става? Е, по късно, с годините го разбрах.

# 146
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 617
За баща ми също е бил гаден режима, но не знам дали искам да разказвам точно тук.
Моите спомени са хубави, по детски. Не разбираща.

Отнемането на имотите на хората, бизнесите, частната собственост нанася огромни поражения на обществото, огромни. Това са едни от най-тежките последици на комунизма.

Ами разбира се!
Та тези хора са градили всичко с ръцете си.
За да дойдат после на власт някакви партизани и да решат, че всичко преминава в "ръцете на народа", тоест в техните, защото те са представителите на този народ.
За това, като го слушах мин. година онзи олигофрен Болен за национализация тръгнал да говори ми ставаше лошо ooooh!

# 147
  • Мнения: 4 892
    Колкото до това - и аз не изпитвам никакъв срам, че не съм сред жертвите.

Не е и нужно и би било напълно излишно да изпитваш срам  Hug

Но и никой тук не говори в тази насока. Няма обвинения.

Виж, в обратната посока се прокраднаха леки опити да се изкарат хората, които споделят, че едва ли не е целенасочено  Rolling Eyes

Но отминавам, с разбиране и ще продължа да си пиша по темата искрено и лично  Laughing

# 148
  • Мнения: 6 365
Не е страшно самото отнемане на имотите. Има един експеримент в психологията, с кучета, нарича се "заучена безпомощност". Кучето получава електрошокове, докато не се откаже изобщо да се предпазва. Та когато един режим те шокира прекалено, вече не само си загубил имотите си, но дори и идеята, че може да изградиш нещо наново. И това се предава в поколенията. Неслучайно нямаме истински предприемачи, а само далавераджии.

Не знам дали човек трябва да се срамува, по-скоро да си зададе въпроса- бих ли се отказал от привилегиите си, ако така можеше да премахна и негативите на режима.

Мисля си, че не е релевантно изобщо уж "доброто", защото е постигнато на висока цена, а и се оказва, че не е истински добро.

# 149
  • Мнения: 2 931
     Нино,  Hug всеки възприема темата от своята гледна точка, не съм се почувствала по начина, описан от Касита - споделих своето усещане.
     Не приемам темата за споделяне само на лошите страни, комични и положителни случки също могат да внесат цвят в нея. Стига да не се стигне до сблъсък между идеализиращите строя и останалите.
     Впрочем, прокраднат ли се обвинения към тези, които са били деца по време на режима, независимо какви са били близките им, с нищо няма да се различаваме от "проучването до девето коляно", за да станеш член на партията. Не четох всеки пост детайлно, но мисля, че няма такива настроения в темата до момента.
   

Общи условия

Активация на акаунт