Истории от комунистическа България

само Некерман сме виждали , и то един , други западни списания - не ,
още го помня - братовчедът на една съседка й го дал / той го взел отнякъде временно / и всички го разглеждаха с вълнение и внимание , да не оставят следи от разтварянето на страниците ,
сега никой няма и да  погледне такъв каталог ,  

не е истина соц. изолацията от света до какво води ...

"Сезонът на канарчетата" е много тежък филм, и защо продължавам да го гледам, не знам и аз. Винаги рева с глас.

Аз не мога да кажа нищо лошо за този режим, сори!
Да, нямаше банани, шоколад, нормално кафе и... какво ли още не. Да, не можехме да живеем където си искаме (а толкова копнеех за морето), но можехме да ходим всяка година на почивка. Нямахме шоколадови яйца и тоблерони, но сме имали хляб на масата, както се казва. После, когато дойде демокрацията, тъкмо се бяхме оженили, бяхме студенти и тогава разбрах какво е глад в буквалния смисъл. Тъкмо позакрепихме нещата и дойде време, когато нямахме работа. Да, тогава цяла година имаше банани във всички магазини, а детето ми гледаше жадно и добре, че една приятелка й купи. Това не се забравя.

  Колко жалко, нали, че няма как да се върне пак  предишния режим, дето банани има само на Нова година, но държавата слага хляба на масата на студентите.

това с почивките всяка година е един голям мит ,
къде са почивали 7 от 9 млн. , много интересно ,
че не ми е ясно ,
квартири ли е имало , бунгала ли , почивни станции ли ?!

 Къде, в некакви мизерни заводски станции и квартири с външна тоалетна. Там дето западнякът, па бил и поляк, беше бог, а келнерите колеха и бесеха за мешана скара с гарнитура лютеница.
Сега ходят в Гърция и Турция ол инклузив, но не - режима бил по-добър, щото ги изучил, построил им жилища и ги пращал на почивка.

Ами хлябът си е важен. Човек като не е гладен и мисли за други неща. Като е гладен мисли само за хляб.

Сега се сетих за една позабравена случка. Дядо ми почина 1997 г. Денят преди да почине се видяхме и си спомням, че той ме прегърна и ми каза, че никога не е предполагал, че ще се върне времето, когато хората ще изпитват такъв глад, какъвто той помни от дете. И че му е много мъчно, че ние, децата, ще гладуваме така....
Човекът си представяше, че е дошъл апокалипсиса и си отиде с тази мисъл.

  Ами какво да си представя- при капитализъмът хората гладуват и спят под мостовете. Това е всеизвестен факт.

Ами това си представяше, да. Като имаш предвид и че беше след виденовата зима и навсякъде повсеместна мизерия...

Iris04, всеки си живее във времето. Това, което искам да кажа е, че е твърде крайно да се каже - това беше ужасно време, сега е идеално.
eau, ние ходихме на палатка. нямахме достатъчно връзки за бунгало  

Много точно казано!


Виденовата зима няма какво да я намесваме, щото е след падането на режима - за по-малките да кажем
А, че беше кошмарна, така е!
Няма да забравя как всички се вдигнахме и отидохме в центъра да го сваляме онова фашистко говедо.
Нямаше хляб?? Това помните ли го, чакаше се на огромни опашки...
Парите за една нощ от стотици ставаха хиляди/не помня вече/, идиотска работа.
И какво стана, даде оставка онзи и след 2-3 часа опекоха хляб и пуснаха по магазините. Ето това няма да забравя, радостта в очите на хората, че са си купили хляб същия този ден!

няма толкова места ,
по мои сметки 2-3 млн максимум да са почивали ,
както ми е ясно , че са под 2 млн ,
гледах на ВМЗ Сопот поч. станция 300 места / значи 2100 почиващи там на сезон / , там са работели 10 хиляди - по 3 човека семейство ги сложи - 30000 хиляди са ,
а и не всеки завод има почивна станция , нали ?
квартири - колко да са ?
все пак са малки градчета ...

97'-ма си е комунизъм все още , тогава де факто пада комунизма ,
през 1989 се маха само член 1-ви и Тодор Живков ,
до 97'ма си е комунизъм , но няма руски субсидии ,
не могат да се теглят нови кредити , защото и старите не могат да се обслужват и идва комунистическия глад , с който комунистите нямат нищо общо , нали ??

Някой писа по-горе за панелната естетика. Ще хвана тоя едничък детайл за ушите и ще напиша малко за него, а вие помислете колко други такива аспекти на строя има

Изобщо цялата соцестетика е да се гръмнеш - и съм сигурна, че е нанесла непоправими поражения върху душите ни. Грозни сгради, брутални квартали, преобладащо сиво - няма цвят, няма детайл, няма радост.
(Помня, че като видях за пръв път тъпите светкащи реклами на лондонския "Пикадили" и "Таймс скуеър", щях да падна - тогава ми се струваше, че това е еманацията на цивилизацията, а аз съм живяла в пещера и съм се обличала в мечи кожи. Ерго и спомените с Некерманите по-нагоре.)

Дрехи и вътрешен дизайн - ужасяващи. Това модели, кройки, багри - като изсечени с теслата от безграмотен пролетарий.
Наскоро гледах снимки от абитуриентски бал през 80-те - еми уау, ако мислите, че сегашните чалгици са ужасно лош вкус, опитайте пак - крушата не пада по-далеч от дървото. Това, че нещо е било скромно и без пайети, не значи, че не е било напълно дилетантско, грозно и лишено от естетически критерий. А прическите? О, боже.
Понякога ме хваща срам, не просто тъга, а срам, че съм била част от този нелеп декор.

И интересно, но грозотата се развиваше и задълбочаваше в хода на социализма - през 50-те и 60-те  когато в сферите на дизайна все още са работили хора, възпитани и образовани преди "победата" му, тук-таме се намират доста по-адекватни неща. После естетиката на грозотата и дефицита (най-вече на познание и вкус) триумфира напълно.

П.П. За Лукановата и Виденовата зими, мисля, причините могат да се посочат лесно - вкоренени са поколения назад във възлюбения от някои "хепи соц".

Аз мисля, че темата е тъжна, защото повечето от нас виждат безизходицата в момента. Няма я държавата, която се надявахме да изградим. Получи се едно нищо - със стари К..и нов бардак. И това е от години.
Ценности се градят по няколко начина: Човек или възприема обществените ценности или не, може да приеме семейните такива, а може и да се обърне на 180 градуса.
Разбирам Касита и хората, които са живелии добре по време на Социализма, това е техмия свят и разбиране на живота, но е доста ограничен.
Голямото ограбване не идва от липсата на шоколадови яйца и дънки, а от пълната липса на избор, невъзможността да се изявиш, невъзможността да пътуваш и още много, много невъзможности.
Мерси за вкусния кренвирш, но по-добре е без него.
лошото е, че тези наслагвания носят качествени изменения и през последните 20-25 години не можем да се справим с тях.
Не мога да повярвам, че в България няма по-качествени хора от предлагащите ни се по време на избори.
Знам, че политиката е вид професия, в което няма лошо, но пък толкова ниско ниво на кандидатите си е обидно.