Истории от комунистическа България

  • 162 364
  • 3 891
  •   1
Отговори
# 1 770
  • Мнения: 26 543
Яла съм само "Баварски крем",крем карамел,брюле и "Гараш".Аз бях много злоядо жиуотно.Веднъж майка ме наби в колата,защото от Пампорово до Асеновград бях изяла 3 хапки филийка само от закуската-филия с масло и кашкавал.Обърна се и такива шамари ми изплющя,че изплюх несдъвчения още кашкавал Mr. Green

 Разбирам я, жената. И мен ми иде мойто да го запукам... Ама нали сега вече не е разрешено.

# 1 771
  • Мнения: 2 098
Ааа, остави,що сълзи съм изляла над пиле фрикасе,грис халва,грис с мляко и сутляши и ашурета разни само аз си знам.В ДГ редоно от обяд,докато ме вземат седях над обеда.На едно столче сам сама.И досега мразя фрикасета и тези десерти.Ашуре от има едно 25-30 години не съм яла.И помня още "другарката Иванчева"-ужасът на обедното хранене,не ми даваше да стана докато не си изям храната.

# 1 772
  • София
  • Мнения: 2 543
Носталгията не е по социализма.
Носталгията е по онези дни, когато хората и от тази и от онази страна на завесата, живееха много по-скромно, задоволяваха се с по-малко и бяха по-човечни.
Права е Как'Сийка, от лакомия вече не знаем какво искаме и все ни е малко и все нямаме.
Моето семейство не е било репресирано по времето на социализма. Кръстени сме и двамата с брат ми с "модерни" навремето имена без всякакви проблеми. Шоколадови яйца дори не знаех че има. След 10.11, пък бях твърде голяма, за да ме интересуват, така че за първи път видях когато се родиха децата ми.
С изумление научих, че през 70-те е имало бебешки шишета Чико, моите спомени са за каучуков биберон, нахлузен на лимонадено шише.
Между София и провинцията имаше огромна пропаст. И сега я има.

# 1 773
  • Мнения: 20 832

  Освен децата им да израснат с идеята, че социализмът е нещо прекрасно и да се пробват отново... Има да видим още неща, ми се струва.

Нов прочит на Маркс и Енгелс. Нещо като нов Ленин.
Нищо лошо, напротив. С едни по-еволюирали мозъци и съзнание, може да се получи нещо много добро.


По назад стана дума за морал, ценности, възпитание и формиране на такива. Това, което виждам, макар и много ограничено да е, не ми говори за развитие в тази посока, за която предполагам говориш. Ние губим простото човеколюбие, дори вече не сме и егоисти. Ние просто сме едни оцеляващи, които обаче не си дават сметка за това. Пример - кариерата е нещо, което дава висока позиция и висок доход, които ти позволяват и по висок социален статус. Кариерата не е придобиване на умения, знания и възможности за по добър живот на обществото или дори нещо дребно, но за по широк крък от хора.

Носталгията не е по социализма.
Носталгията е по онези дни, когато хората и от тази и от онази страна на завесата, живееха много по-скромно, задоволяваха се с по-малко и бяха по-човечни.
Права е Как'Сийка, от лакомия вече не знаем какво искаме и все ни е малко и все нямаме.

 Peace

# 1 774
  • Мнения: 26 543
Носталгията не е по социализма.
Носталгията е по онези дни, когато хората и от тази и от онази страна на завесата, живееха много по-скромно, задоволяваха се с по-малко и бяха по-човечни.



 На това му се казва носталгия по миналото и хората я изпитват, ако ще по време на тяхната младост да е имало чума.
  Веднъж гледах едни спомени на ветерани от войната и един каза, че това било най-хубавото време от неговия живот, защото имало другарство, било ясно кои са лоши и кои добри и т. н.

 Нали се сещате, че хората винаги са си едни и същи през последните няколко хилядолетия.

# 1 775
  • Мнения: 2 087
Моята майка ми изсипа една чиния със сготвено прясно зеле в гърба  Laughing Да я питаш какво постигна, като после тя ми изпра дрехите, така или иначе  Laughing
И до днес ненавиждам прясно зеле и още много работи, травма от детската градина, където не можехме да станем от стола, докато не си изядем всичко. Добре, че имах ящни другарчета  Laughing Помня кюфтета- все едно пържен хляб. Шолите с грис халва още ме спохождат в кошмарите.
По-голяма травма са ми и от зъболекарите.

# 1 776
  • Мнения: 26 543
Моята майка ми изсипа една чиния със сготвено прясно зеле в гърба  Laughing Да я питаш какво постигна, като после тя ми изпра дрехите, така или иначе  Laughing


 Това е от отчаяние. Ти му сготвиш и му сложиш на масата, то сяда и почва да рони сълзи още преди първата лъжица.
 Седи и реве. Аааааа.... Laughing

# 1 777
  • Мнения: 14 478
Ааа, остави,що сълзи съм изляла над пиле фрикасе,грис халва,грис с мляко и сутляши и ашурета разни само аз си знам.В ДГ редоно от обяд,докато ме вземат седях над обеда.На едно столче сам сама.И досега мразя фрикасета и тези десерти.Ашуре от има едно 25-30 години не съм яла.И помня още "другарката Иванчева"-ужасът на обедното хранене,не ми даваше да стана докато не си изям храната.
Това е защото не си знаела номера с дърпането на покривката...
И аз седях така над обяда в ДГ и лекинко-полекинко дърпах покривката докато паничката паднеше на земята. После седях в ъгъла известно време, но нова паничка не ми сипваха...

А едни гадни меса ни даваха-уф...с едни трепкащи бели сланинки и червен сос с грах-как да го ядеш това?

# 1 778
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 220
Поне сега в ДГ няма таква практика - да държат децата цял ден пред яденето.
Мен никога не са ме карали да изяждам всичко, но пък аз си похапвах. Мразих половината десерти, не са ме насилвали да ги ям, но пък на нормалното ядене бях първа. Mr. Green

Iris04, ако ще да яде детето. Вкъщи това правило се спазва и до сега не съм видяла да е останал гладен.
Скрит текст:
Тази сутрин си изяде попарата, щото му казах, че сладолед ще яде след закуска. Mr. Green

# 1 779
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Моята майка ми изсипа една чиния със сготвено прясно зеле в гърба  Laughing Да я питаш какво постигна, като после тя ми изпра дрехите, така или иначе  Laughing

Нищо не е постигнала жената, ама в тоя момент й е причерняло и ръката й сама се е вдигнала, буквално Crazy. Изпитвала съм го с голямата щерка, само че чинията беше с ориз и беше изсипана на главата й Crazy. Просто момент на умопомрачение, след като час-два съм я убеждавала, молила, заплашвала и т.н.
А и мен ме шляпаха и оставяха с часове пред манджата Sick. Не съм ходила обаче на детска градина и лоши спомени от грис халва нямам. Даже сега ме подсетихте да си направя довечера (само аз я ям Grinning).

# 1 780
  • Мнения: 4 115
и лоши спомени от грис халва нямам. Даже сега ме подсетихте да си направя довечера (само аз я ям Grinning).
Защото другите сигурно са ходили на детска градина Simple Smile
Мразя грис халва, малеби, мляко с ориз, юфка.

# 1 781
  • Мнения: 14 200
E оправдавате ли ги тия сипвания във врата и тропания с крак "ще изядеш, ще изядеш", какво?

Това възрастните са били по-инфантилни от днешните деца (и по много други признаци е вярно).

# 1 782
  • Мнения: 16 982
Аз съм ходила на детска градина, обаче нямам нито един лош спомен, свързан с храната. Обичам и грис халва и мляко с ориз. Но още помня една леща, която майка ми неуспешно се опитваше да ми пробута. Да се чуди човек защо, като обикновено не се впечатляваше какво ям или не, ама тогава явно нещо ѝ е било прикипяло.

# 1 783
  • Мнения: 14 200
Между София и провинцията имаше огромна пропаст. И сега я има.
Това е вярно. Именно соцът изкопа тая пропаст, при все мераците си за уравниловка.
 
Даже извън всеядния трудов пазар на столицата, в момента провинцията за пръв път от много години излиза напред в някои други отношения - по-чисто, по-подредено, по-малко уроди, отколкото в София, по-спокоен живот, по-добри училища, ако щете. Говоря за градове като Търново, Бургас, Пловдив. Значително са се поевропейчили и приближили до "луксовете" на столицата в същото време - нещо, което за соца не може да се каже, разликата си беше голяма. Лъскаха фасадата на провинцията само преди посещение на "дипломатическия корпус".

Виж, Варна отиде много назад, но то е поради местен бабаитлък и руски интереси.

# 1 784
  • Varna
  • Мнения: 2 605
Май, почти всички имаме много "приятни" спомени от храненето в деЦката градина Laughing

Права си Параход,
Варна е оле, мале, казвам го с голяма болка Sad

Общи условия

Активация на акаунт