Истории от комунистическа България

Интересно, ако не беше соцът, как ли пък резко щяхме да се окажем като една Австрия или Дания, та да си мерим почивките и статуса с тях?
Сигурно и инфраструктурата, и транспорта, и здравеопазването щяха да са ни на ниво поне средноевропейска колониална държава.  
Живот щяхме да си живеем...

Не се случва, вярно е. Причината е в разполагаемия инструментариум за осмисляне, доста вехт и червенеещ, а и безполезен по природа.

И в липсата на тишина за осмисляне, от славословенето тия поголовни щастливи почивки на морета и планини, жалейки по вкусни изобилни салами и ракии, дълбокоумни медийни анализи от болшевишки умове - всичко това пречи.

Да, на абсолютно същото мнение съм.

Е, няма начин. Трябва да се върнем още по-назад и да затрием моментите с Османската империя.

Написала съм я аз моята съпоставка.     В личните ми усещания. Ясно и точно, само че не е посочена тази част от цитата.
....' Контрастът е чувствителен' ........

Живота е толкова кратък, че не е ли по-добре човек да се примири
с миналото си - своето и на държавата си?
Не можеш да го върнеш, за да промениш фактите.
Защо трябва да си угнетен, като мислиш за "едно време",
защо трябва обезателно и докато си жив да плюеш по соца?
Това е товар, ненужен, да не можеш да се отърсиш от злобата и безсилието,
които ти носят спомените за соц. България ...

За мен в "Невидимите кризи" и "Физика на тъгата" е обяснено всичко без излишни приказки.

Преди соца прапрадядо ми е бил "градинар", от тези, които пътуват на гурбет да работят в Австрия и другите страни. Имал е 13 деца, от които 7 момчета и според неговите си разбирания тогава, на седемте си синове е построил по къща.  Просто тогава хората са били по-работливи или по-инициативни или светът е бил по-друг, а не изпълнен с ненавист към всеки, който изкарва повече пари от съседите си.
П.П. Връстниците на моите баба и дядо, преживели детството си между двете световни войни, говореха с носталгия за хубавото време, в което са живяли.

Времето, в което си млад и жизнен, винаги е хубаво. Някои просто са имали малшанс да си изживеят младините през соца  

Мисля, че надценяваш човечеството. В крайна сметка, малко хора искат повече от храна три пъти дневно, покрив над главата и закрила от физическа агресия. Е, и някакви сплетни в службата, за да не умрат от скука.

Свободата не е непременно някакъв постоянен и повсеместен идеал. Всъщност, тя често поражда повече страх, отколкото див възторг.

Ако вземем едно Средновековие - с всичките му там феодали, войни, чуми - няма как да го наречем добро време от сегашна гледна точка. Но за един селянин, роден и остарял по този начин, това е единственият възможен ред под слънцето. Прогони го от селото му и му кажи, че вече сам ще се грижи за себе си - и той ще безкрайно нещастен и безпомощен. В повечето случаи де.

Тъй че не мисля, че хората са били нещастни по онова време - даже може и по сегашните му критерии за измерване на щастието да са си били много по-щастливи. Както казах, не това беше проблемът на социализма.

По същата причина, по която някои възхваляват соца - в определени среди се осребрява доволно добре - кеш, растеж кариерен, двете заедно.
Това едно. Друга причина, съдейки по мои близки и познати (тук пишещите нямат нищо общо, всички прилики са абсолютно случайни! ), продължават по инерция да препират мътно комунистическо/комсомолско/номенклатурно минало. Като че ли вече на някого му пука имал ли си навремето партийна книжка, или не. Ама... Страх лозе пази. А и нали вече толкова години си плюл с пяна на уста целия строй, замитайки под килима партийно секретарство, агентурно минало или някой дядо - активен борец против фашизма и капитализма, и изравяйки другия - с национализираната земя/фабрика/дюкян, от когото цялата ти рода се е отрекла дор до три пъти по времето на соца, как да се спреш?
Абе... Прекален светец и богу не е драг, пресолен дисидент - също.
Аз така и не разбрах като как се е проявявала омразата към комунизма преди 89-та от толкова омерзените съфорумци? Освен дисидентския отказ да запаметиш цяло стихотворение. Нещо по-съществено? Като нарочно да пееш фалшиво в строя, да бъркаш маршировката или само да си мърдаш устата, имитирайки, че викаш "КПСС, БКП!" по време на манифестация? Да не изпълняваш нормите по време на бригада? Да си извадиш фалшиво медицинско и изобщо да не отидеш? Да разказваш политически вицове?
Както се рояха чрез пъпкуване активните борци, така се роят днес и дисидентите. Че май даже ги надминаха по брой. Нищо, че вече никой не се вълнува от бурното им антикомунистическо минало, ама като си се хванал на хорото...
То една десета от тях да ги имаше навремето, ехе-е-е. Откога да сме ги задминали унгарците и чехите. Да, ама не. Иначе е много лесно да вадиш нож на умряло куче (и на строй, който никога няма да се върне, колкото и да им се иска на някои). Нищо, че край теб подлайват неговите кутрета, та и ти им пригласяш в хор. Иначе няма да те пуснат да гризнеш от техния кокал - онзи, дето умрялото куче беше грижливо приготвило за потомците си.

Хубав и красноречив пост, Како Сийке, но не, няма мастърплан и гузна съвест зад всяко полярно мнение колкото и на някои хора да им се ще.

Прост и несвързан пример - нямам нито интерес, нито скрупули да плюя чалгата или тъпите български филми (да речем), т.е. правя го по сърце. Защо трябва да имам по отношение на нещо далеч по-травматично?

Между другото мисля, че темата е полезна и в добър тон.

Краткият отговор е  - външно най-често никак.

По-дългият ще ни отведе из разните форми на пасивна съпротива, често несъзнавана, нерядко смесвана с обикновения младежки бунт, дето го има и в страни без соц. Е, и показването на среден пръст в джоба.

Бива обаче да се отчете невръстната възраст (особено на на съфорумките), на която са се срещали с това чудо неземно. Правя това уточнение не само от куртоазия, а да подскажа, че волно или неволно мнозина си служат със взети назаем спомени и анализи.

Аз показах среден пръст, когато въведоха самооблагането.Помните ли коя година беше?И това след като видях как живеят във Франция, Швейцария,Монако, Люксембург и къде още...

Преди това данъци не е ли имало?

Ергенският данък е бил голям смях. Дали има нещо общо с това, че детските градини и паралелките в училищата, за които спомена Трещерица, се пукаха по шевовете?