Истории от комунистическа България

Никога не е късно да се научи нещо ново. Моите родители само веднъж успяха да се уредят с карта, защото баща ми направи лична услуга на човека, който ги разпределяше....А станцията, в която отидохме беше отвратителна-особено хранато в стола.
Имаше и супер станции но те бяха за богоизбраните-военни, полицаи, журналисти, писатели.....

Ето още почивни станции от Китен.
Явно не са били достатъчно класни за гранд дамите от темата, но да не прекаляваме с припадъците.

Сега вероятно са продадени на безценица, поотремонтирани и функционират като хотели.

Периодът след 10 ноември даде възможност на доста българи да почиват на много по-добри места, да обиколят света, да учат в чужди, престижни университети, да получават шестцифрени суми. Тази възможност преди това не са я имали и е много хубаво, че са я получили.

о , не моето семейство само два пъти е ходиЛо на море по байТошево - единият път преди аз да се родя ,
хората окоЛо нас също ,
Лично аз твърдя , че за повече от 2 млн. на сезон е нямало места за спане и много ми се ще да видя статистика на броя ЛегЛа по морето вкЛ. ония бунгала само с Легла и крушка на тавана ....

абсолютно!
само бих вмъкнала между 'доста ' и ' българи' една дума: обикновени
Аз съм реален пример за това.

Това е много хубаво. Само, че всички знаем, че съм пропуснала следващия абзац - за тези, които правят няколко оборота назад. В крайна сметка целта на държавата /каквото и управление и строй да има/ е повече от хората да са доволни.

Би ли пояснила? Че не разбирам алегорията за оборотите   

Ти просто си живяла до такова, иначе на мен няколко хора, мои връстници ми разказваха, колко здрави били българите и колко уроди имало на запад, щото като излезли за първи пъти - като обслужващ персонал по кораби или на друга работа  - и о, ужас, ужас, ужас... там било пълно с хора в инвалидни колички, хора с кослородни маски с всякакви увреждания...
Отначало не знаех, как да реагирам на очевадната олигофрения, но миналата година вече не издържах - на един, излязъл за първи път преди 5-6 години, му направило впечатление същото и аз му казах - как ще излезе инвалидът от апартамента, като:
1) сумати блокове с асансоьри са направени асансьорът да тръгва от повдигната със стълбище площадка, а знам и един блок, където асансьорът тръгва от втория етаж.
2) сега по време на демокрацията, всеки си разби тротоарите, или архитектите си направиха всеки блок отделно - повдигаха си площадки, или издълбаваха проходи в торотарите, за да им е удобно на колите, като всеки си огражда собственото улейче за коли. Много тротоари, са под формата на стълбища - на всяка крачка се катериш или прескачаш ограничители  даже на една улица, новият блок е издигнат толкова високо и съоътветно тротоарът е непроходим - около 60 см стъпало има.
3) в Русе протестираха, да не би в изоставено училище да бъдат настанени децата от Могилино, защото както не се срамувха да кажат с лицата и имената си по телевизията "какво щели да обясняват" на своите здрави келемета, като видели болно дете....
....
Та моят човек, на когото обясних тези неща, излеждаше искрено учуден, та чак се замисли, че верно, не че "уродите" на запад са повече, ами просто при нас ги държим умишлено далече от учите и далече от ума.

Пропускаш "хуманните" докторя от тогава, убеждаващи родителите да си зарежат детето и да си родят друго


Веднъж попаднах в станцията за военни на Журналист на Златните, покрай едни приятели, да се видим за ден
Беше си луксозен хотел

Всичките удобства за хора със затруднения от онова време са на същия хал като канализацията и електрифицирането.

Изумително е как някои неща в темата се пропускат и пак се връщаме отново и отново към "салама".

Ами доста хора по време на соца достигнаха едно ниво на живот /не задължително само в материален аспект, а по-скоро като светоусещане: "Аз съм равен с повечето от хората около мен."/, което родителите им не са имали и децата им няма да имат. Колелото за тях се завъртя назад. Както други в същото време напреднаха много. Има ги и двете явления.
Тези, които са дръпнали напред имат много по-голям шанс да са доволни, от тези, които са изостанали /или така се усещат/. При всички тези социологически проучвания е важно съотношението между двете групи.

Здравейте, искам да споделя този клип, който дава интересна гледна точка за Соца преди и след.
http://www.economist.com/blogs/prospero/2014/10/colossal-wreck?z … ebe173f4f0f060a07

Хубава седмица!

Омръзна ми цял ден да слушам как били свалили бай Тошо... Голям праз, няма що. На умрял нож вадят, то не е подигравки, не е чудо . А човекът най-вероятно е смятал, че служи достойно на страната си, освен че беше напълно безобиден, за разлика от истинските диктатори.

Благодаря!

Напълно безобиден?

Както как е бил напълно безобиден?

Има стенограми от разпитите му, разбира се в тях той отрича да е знаел много неща, а в същото време абсолютно си личи, че е знае.
Т.е. по това време се оправдава с хора, които вече ги няма.
Типично комунистически похвати - няма човек, няма проблем.

ВЪПРОС: По повод внесената в ЦК на БКП от 23 март 1962г.  информация за резултатите от проверката на режима в лагера край Ловеч е взето решение с протокол "А" №101 на заседание на Политбюро на ЦК от 5 април 1962 г., с което "е осъден като порочен, несъвместим със социалистическата законност и морал режима, установен в "Трудовата група" и "лагера да се разформирова". В констативната част на информацията на Борис Велчев е посочено, че "някои от въдворените лагерници са умирали от нанесения им побой" и че " отговорност за това и за установения тежък режим в лагера следва да носи персонално Мирчо Спасов".

При тези констатации какви мерки за въздействие сте предложил да се предприемат спрямо Мирчо Спасов? Наложеното на същия наказание "порицание", а по същество същата 1962 и издигане в служебната йерархия на Мирчо Спасов оправдано ли е било от гледна точка на законите в страната?

ЖИВКОВ: Наказахме го така малко, защото такава беше обстановката, такива бяха съотношенията на силите в ЦК. Как е станало, че Мирчо Спасов продължавахме да го издигаме, включително и член на ЦК и завеждащ отдел "Задгранични кадри", не мога да кажа."