Истории от комунистическа България

Жителство /не само за София, но и за всеки по голям град/ се "вземаше" трудно. Не на всички обаче им трябваше /на мен например/. Нямала съм /и днес нямам/ желание да живея в София, Варна и т.н.
Пътуването не само до Петрич, но и до Любимец, Златоград и т.н. гранични зони ставаше с открит лист, който се даваше от полицията /милицията/. На баба ми не и даваха, за да отиде на гости на сина си.  Няма да разказвам защо и как, но съм благодарна, че същата тази жена не само ме отгледа с любов, но ме научи на любов, предпази ме от това да мразя.
Аналогично беше и разпределението след завършване. Ако имаше връзки можеше да се остане в по голям град и да се получи жителство и т.н.
Куп гадости, които днес не са изчезнали, напротив, мутирали са. Имаме цели обезлюдени, пустеещи  райони. 1/3 от населението се тъпче в столицата, за да се прехранва /не да се развива/.
Да има истини от време оно, които трябва да се казват и да се помнят, но днешните истини нека се изказват изцяло, а не само онази част, която ни е удобна.

Може падането на Берлинската стена на 09.10.89г. да е нещо много грандиозно, но лично за мен грандиозно си остава парада на Червения площад на 07.11.41г., за който голяма част от младите не знаят нищо, а някои го свързват с ВОСР.

Разбирам, че темата е с голям емоционален заряд, и хич не ми се пише при такива условия, но ми се струва, че се прекалява с "историите".
Морето с връзки, телефонът с връзки, очаквам да чуя, че и сирене без връзки не е имало.
Като човек, изкарал първите си 20 години изцяло в комунистическо време, от нормално нерепресирано, но невръзкарско семейство, с панелка в работнически квартал в София (това май е доста важно), за която са събирали лихвоточки и не знам там какво, и предполагайки да имам  съзнателни спомени от '79-та нататък, ами просто нямам познати без телефон. Нямам и такива, неходещи във ваканция - сега, дали море, или планина, редуваха ги там някак, но все някъде се ходеше.

'79-та година, баща ми замина за Либия. Никакви връзки, ходеха да ги увещават определени професии (не лекарски), много мъже тръгваха и се прибираха скоропостижно, то носталгия, то липса на алкохол, на пържоли, то работа  
Не им беше лесно и на тези първи емигранти. Голямата част от заплатата я прибираше държавата, който успяваше да спести някакви пари, беше от втория член на семейството (жената, демек), който, принципно, имаше право да работи на определени часове и да превежда минимална част от заплащането си. Съответно се работеше "на черно" (да, точно така, в братска Либия!) и се живееше и купуваше (много важен момент, защото с каргото от електроника, дрехи и платове, се караха години в България) с парите на втория член, а първият превеждааше всичко възможно.
Да напомня на по-младите, че американското ембарго в Либия почна '82-ра година - дотогава там, в сравнение с България, си беше Запад откъм стоки.

доколкото има някакво значение - никога не съм имала комунистически симпатии и винаги съм знаела, че няма да живея в комунистическа България. Но не обичам измислици и преиначаване на историята. И съм съгласна с мислещите, че изведнъж много репресирани се появиха, предполагам, че и активните борци навремето така са се поумножили.
Моля съфорумките с лични истории да не се чувстват засегнати.  

Сравнение с какво беше и какво стана няма да правя - във всеки случай, едновремешните ми познати връзкари са си супер днес. Някои от обикновените се справят, но никой от тях не е супер...

За мен обезлюдяването е започнало още тогава. Именно с построяването на мастодонти като Кремиковци и други огромни промишлени и не само предприятия в София и големите градове.
Разбира се много удобно е било да се заобиколи проблемът с жителството точно чрез постъпване в такива предприятия. Впрочем и в темата се спомена.

Никой в темата не е репресиран и никой никога не е твърдял такова нещо за себе си.

Дадоха се достатъчно материали, не само лични истории.

Даже 1997 или 1998 год. беше, не помня точно.
 Съвсем сериозно - човек с позиция в президентството ни уреди телефона. И то чрез съседа ни, виден професор - като израз на благоразположение, за построената ограда между имотите ни, за която професорът не даде нито стотинка.  

Мани го телефона, сигурно кабели е нямало на съответното място. Чета обаче и се дивя как хората си щъкали до Либия и обратно без никакви връзки и за жълти стотинки.  

те и материалите от хора са писани  
и като познавам разни "пишещи" се благодаря, че имам спомени...


ако така съм се изразила, грешката е напълно моя.
парите, за тогавашна България, си бяха сериозни. да речем, за 4 години, Лада, пералня, двукасетъчен касетофон, цветен телевизор (може и 2) с ел. игри, видео, достатъчно долари за Кореком : кожух, дънки, апрески и не помня вече как се казваше модното якенце  , уиски и шоколадови изделия постоянно присъстващи.
някои хора, на прибиране, и част от Западна Европа успяваха да посетят, скромно де, колкото да им стане ясно

 

Ама ти така за цялата история може да си говориш. Знаеш ли ги пишещите. Какво да говорим за времена, от които няма живи свидетели? А за това, което си говорим в темата все още има.

Нямам нищо против, че някои изпитват носталгия по комунизма, жалеят за него и много го обичат, независимо колко, меко казано, е неприемливо това за мен, но нека поне се отнасяме по сериозно към историята и нейните източници.

Тъй като пускането на тази тема съвпадна или по-скоро темата устиска до днес, то се припомниха доста неща , та за моите хора и за други, за които представлява интерес:

http://vimeo.com/77492281

за цялата история мога да съпоставям източници, и да решавам кой ми изглежда по-близък до истината (и пак ще бъде субективен, за съжаление).
за тази, която съм живяла, съм и самата аз източник, който, при това, смятам за достатъчно достоверен.
именно, по темата има още доста живи свидетели, част от тях никаква носталгия не изпитват (освен по младите си години, както многократно написаха), но и не желаят да се изопачават елементарни ежедневности.
но... пИши си за "твоите" хора, то и това е подход... "ние" срещу "вие", изключвайки допирни точки а приори

Нещо вече не ми се чете и пише "за елементарни ежедневности", щото наистина е елементарно.

Но аз ще продължа да си пиша в темата, това е абсолютно сигурно. 

след 25 години ще гледаме филмчета  за организираната престъпност в Бг и нейните многобройни сраствания с държавата. да ни припомнят  СИК ли беше преди ВИС и кога възникна ВИС 1 и кога ВИС 2.

пс. ако е останало изобщо нещо от държавата, де.

Нека да изгледаме сега и тия. После ше гледаме и другите и ще сравняваме.

 Родена съм 1989г. и нямам спомени. Но майка ми казва, че всичко за нея е било много хубаво. Единствена дъщеря на хора по високи постове е ходила в корекома толкова често,колкото днешната средностатистическа кифла в мола. Дрехи и храна всичко си е купувала в долари. Не знам и не искам да споря и обиждам пишещите тук,затова няма да изкажа мнение. Темата  е страхотна и много ограмотяваща. Медала има две страни-за едни лошо, за други хубаво. С интерес ще ви следя  

O, да. Познавам. Няколко. Към днешна дата са много зле. Не успяха.

О, имаше прослойка, за която нещата стояха точно така. Първите ми 7 г. минаха също под знака на кореком, кока кола на всяко сядане на масата (с кой акъл го даваха това на малки деца?!), хубав апартамент и прочее екстри. Нещата драматично се промениха, когато майка ми се разведе заради мъж без баща високо в партийната йерархия. Както вече казах, изключиха и двамата от партията, нямаше къде да живеем, завряхме се на таван без течаща вода, вторият ми баща отиде да копае уран в Бухово и нямането беше зловещо. Беше така - губиш "партийния билет", губиш всичко и отиваш на екзистенц- минимума. Сега съм благодарна за това преживяване, но тогава беше ад.

И, да, последвалите времена също не бяха весели. След 89-та безкрайно предприемчивият ми баща бързо започна успешен бизнес и го добута до верига магазини хранителни стоки. Тогава пък майка ми и аз се криехме от мутри, защото принципът беше "ако не дадеш ти, ще си го вземем от жена ти и дъщеря ти". Но и за тези времена можем да се сърдим единствено на безрасъдните глупаци, които заложиха бомбата между 1944 и1989 г. Държава, чиято икономика е основана изцяло на заеми, а политиката й - на безпринципност и насилие, е обречена още в началото на възцаряването на безумния социално-икономически строй.  

Но е факт, че червената аристокрация и до ден днешен живее много добре, и не губи позиции.

 през 2000-та година пЛатихме 200 Лв. такса , за да вкЛючат теЛефон ,
за центъра на София говоря - забеЛежи -  ние си пЛатихме , за да им станем кЛиенти : )) ,
ако не бяхме чЛен на ЕС , цифровизацията още щеше да е мираж , теЛефоните - анаЛогови , чакането подобно ...