Жителство /не само за София, но и за всеки по голям град/ се "вземаше" трудно. Не на всички обаче им трябваше /на мен например/. Нямала съм /и днес нямам/ желание да живея в София, Варна и т.н.
Пътуването не само до Петрич, но и до Любимец, Златоград и т.н. гранични зони ставаше с открит лист, който се даваше от полицията /милицията/. На баба ми не и даваха, за да отиде на гости на сина си. Няма да разказвам защо и как, но съм благодарна, че същата тази жена не само ме отгледа с любов, но ме научи на любов, предпази ме от това да мразя.
Аналогично беше и разпределението след завършване. Ако имаше връзки можеше да се остане в по голям град и да се получи жителство и т.н.
Куп гадости, които днес не са изчезнали, напротив, мутирали са. Имаме цели обезлюдени, пустеещи райони. 1/3 от населението се тъпче в столицата, за да се прехранва /не да се развива/.
Да има истини от време оно, които трябва да се казват и да се помнят, но днешните истини нека се изказват изцяло, а не само онази част, която ни е удобна.
Може падането на Берлинската стена на 09.10.89г. да е нещо много грандиозно, но лично за мен грандиозно си остава парада на Червения площад на 07.11.41г., за който голяма част от младите не знаят нищо, а някои го свързват с ВОСР.



