Истории от комунистическа България

Хубаво, че обичаш всичко бългаско и родно, спор няма. И аз го обичам.
Но нека заради това да не казваме на черното бяло. В Западна Европа също толкова силно са убедени, че престъпността при тях е дошла с отварянето на границите и с тълпите източноевропейски емигранти, които заляха страните им. И българите сме в това число.

  Не може, защото който иска тепърва да открива топлата вода обикновено драпа след другите. За мен проблемът е в постоянните опити да се побългаряват доказано работещи практики.

По комунистическо също имаше телефонни измами. Баба все я обучаваха си спомням как да действа и как да ги разпознава.

Може би си права за побългаряването, но как да се наложи нещо, като готов модел при положение, че няма нужните условия. Това е като на стари скъсани панталони да се сложи кръпка от нов плат, ами кръпка е, ако и да е нова.
Някак си нещата не се правят като цяло, а на парче и не може да се стигне до синхрон.


Изброй три добри неща за по големия процент от хората, от демократичното развитие на държавата ни, които са започнати от началото й, та до днес. Аз не мога.

това го казваш ти. Твое тълкуване и гледна точка. Такива лозунги не съм нито написала, нито намеквала
Не споделям гледната точка за подобно делене. Черно и бяло. За мен нито запада и демокрацията му са бели, нито ние сме черни.
Ама ето,  тук пак се пише , че ние сме черните, а онез - с мед да ги намажеш. Бели и добри, ухаещи на Диор, а ние, хъшовете, вонящи на 'лук и вкиснало', по- черни от дявола........развалихме им рахата на белите

Не сме говорители на "по-големия процент от хората". Мога да говоря от свое име:

- възможност да пътуваш и да работиш/живееш където поискаш
- възможност да изкарваш пари със знания и предприемчивост, да учиш и да повишаваш квалификацията си и да осигуряваш добро образование на децата си. В моя случай това означава да запълвам дупките, които имам в познанията си след средно и висше образование в прехвалените соц учебни заведения, за да го добутам до конкурентно ниво спрямо колегите в Европа.
- членството ни в Съвета на Европа и в Европейския съюз. Мнозина от вас сигурно не знаят или са забравили, че първият, който отърча да се жали в Страсбург, беше небезизвестният комунистически герой Андрей Луканов, вече покойник. Не че нямаше причина да го прави, но някак беше неморално и парадоксално точно тези, които ни лишаваха от възможност да се оплачем, първи да се възползват от новите права и средства за защита.
- възможност да получаваш и разпространяваш информация.
- възможност да си купиш неща, които са качествени и задоволяват естетическите ти потребности - дрехи, мебели и т.н. В сравнение със соц мебелите в стил "холна секция Траяна" и легло "Ленин с нами" (това е от виц) сега е много по-лесно да създадеш уют у дома. Дори скромната Икея е на светлинни години с едновремешните паянтови и гротескни творения.
- колите са по-качествени и не се чака с години, и т.н.

fatoumata ,
напълно съм съгласна с изброените от теб придобивки. Може малко да се подискурира , но като цяло, нещата са така. И слава Богу.
Заинтригува ме с мнението си за конкурентното ниво в обучението ни. Ако не е тайна, би ли споделила , в коя сфера си се обучавала.

Разлика аз няма как да направя, защото бях дете и не изкарвах пари. Но нашите хора имат скелет на една къща от две стаи в двора си, до старата, която е строена 1893 г. С нечовешки усилия дядо ми се мъчил да купува като човек без връзки строителни материали - тухли, цимент, дъски и керемиди. Нямало и не можело да се купи - това през 60-те и 70-те години. Повече от 10 години се мъчил да си построи, накрая  децата му отишли по разпределение на майната си, а той остарял и нямал сили.
Майка ми обясняваше, че с години се чакало за  мебели, печки, не само за коли. Казвала ми е - отиваш, няма. /Аз помня това през 80-те години - абсолютно празни магазини, в които има само по няколко продавача, никакви стоки, празни стени, празни рафтове/. Само печката са си я купили без чакане, защото имало изложение на румънски стоки и експонатите се продавали и тя успяла да си купи последната останала. (Друг  е въпросът, че тази печка работи безотказно 27 години и вероятно и досега ще си работи, ако я пуснем. Всички стоки преди са били многго здрави, това няма общо с комунизма - помислете си за шевните машини Сингер, които много от вас вероятно имат - те са на по 150 години, а си шият безотказно).
Сега - няма дефицит - ако имаш нужда от нещо, можеш да го намериш - скъпо, евтно, има не като да няма.
Иначе съм виждала къщи на други хора /като съм си посещавала съученици като дете/ и някои от тях са били в истински лукс - много стаи, огромни мебели с украси, огледала и полилеи, цели поредици лъскави подвързани книги /тогава много четях и задължително разглеждах, какви книги имат хората, за които майка казваше, че и те се изчерпват веднага и ако нямаш познат да ти запази, няма и да си купиш/. Някои хора имаха къщи по два етажа и много ниви. И някъде /по-късно/ си задаваш въпроса  - моите родители са образовани /инженери/, работят в промишлеността и т.н. , защо не изкарват пари и ние да ходим в чужбина например, или аз да имам няколко чифта обувки или примерно два панталона и т.н. Имах от всичко п едно - като навали дъжд или сняг - обуваш найлон и жвакаш в мокрите обувки например. Всяка дреха се кърпи и изкърпва, ужас....

Не крия, че 90-те години бяха тотален срив, много гладен и много лош. Но то е можело да се очаква. При условие, че всички работят та пара се вдига, а магазините са празни и почти нищо не може да се купи, изнасяме ток, а стоим на режим на тока - явно всичко е било само димна завеса. Мизерията просто е стояла зад ъгъла неизбежна.

Коя година е било това с кърпените дрехи?
Преди 9-ти ли?
Що пишат глупости някои хора, не знам?

Глупост е да се задават такива въпроси.

Да, имаше кърпени дрехи. Може би не във всички семейства, но имаше. Както и сега, и тогава хората не бяха равни, въпреки пропагандата.

Защо да пиша глупости, да не си била у дома ми.
Инженер, започващ работа - 100 лв. заплата, бачкер /много тежък труд, никой не спори/ 400 лв. Очевидна разлика в жизнения стандарт.

Би трябвало да си мериш приказките. Няма начин да знаеш, как са живяли ВСИЧКИ хора, че да се изказваш по този начин.

Добре де, кажи за коя година пишеш.
Аз съм на доста години, не съм видяла, поне мои връстници, с кърпени дрехи.
Дори баба не ходеше с кърпени дрехи.

Ами ето виж, щом и министри (бивши) като Иван Данов ни разнасят славата из Франция и Европа, крадейки от социалните помощи на една чужда страна, какво искаш да правят обикновените "хъшове, вонящи на лук и вкиснало"? Рибата се вмирисва от главата, но се чисти както всички добре знаем, от опашката.
За мен лично е наглост да се сърдя на европейците, които не ни обичат. Сами сме си виновни за това.
И ми е смешно от такива претенции като твоите.

П.С. За черното и бялото си на абсолютно грешната следа. Не си ли чувала за фразеологизми? В българския език, както и в много други езици (вкл. и в немския, защото живееш в Германия) също ги има. Смисълът на това, което написах, е да не преиначаваме и извъртаме истината. Това няма да ни прави по-патриоти, отколкото сме. Най-много да ни направи по-глупави.

За 80-те години.  Живеем в много кофти апартамент, няма затопляне и токът явно е изяждал всички пари. Не мръзнехме. Обаче никакви други луксове.  Ходила съм в други градове като дете. Празни магазини. През 1985 г. в Ловеч например. Не можеш да намериш нищо, празни магазини. Даже си спомням, че веднъж се тръшнах за сладкиш и ми се скараха, че яйцата са много скъпи (8 ст.) не може човек непрекъснато да яде сладкиши.    1986 г. Имахме карта за Пещера. (Имахме две карти за почивка въобще, другите как са ходили всяка година не знам) . Намерихме магазин с  много неща и майка ми купи ДВЕ кутии бонбони. Направиха ни забележка "нямат пари пък си купуват по ДВЕ кутии".  
Пушеха, но никога не пиеха, не купуваха алкохол даже. Не знам, къде са им отивали парите (освен да ме гледат мен разбира се), тока и наема (дошли са тук по разпределение).

Много са те излъгали или са били без желание да работят.
Не се засягай, но това което пишеш, може да се се случило само във вашето семейство.
Токът тогава беше по 0,02лв., какви пари за ток говориш?
За парно и топла вода плащахме по 18-20 лв. за голям апартамент и ходехме по къс ръкав цяла зима.
Строго изолиран случай сте били.

Само за сведение, била съм на 20 години, през 85г., студентка, и много добре си спомням кое как беше.
А за Ловеч пък, точно в този край съм отгледана като малка, да ти кажа в селото ни имаше 4 магазина, хранителни и бяха много добре заредени.
За града да не говорим.