България през 90 те

Тези, които заминаха навън много липсват. Млади, образовани, пробивни, трудолюбиви. Обществото се обезкървави и продължава да се обезкървавява. Това е голяма рана.
Предполагам, че има шанс децата им да се върнат един ден, ако нещата потръгнат. Говорила съм с такива деца - почти непознаващи България. Някои имат по-голямо желание от родителите си да се върнат в непознатата родина. Може и това да стане един ден, дай Боже.
Нищо не е загубено, да сме живи и здрави, и да има мирно време.

Най-хубавите ми години - 5 години гимназия и още пет студентство. Нито политика ме вълнуваше, нито как родителите са ме издържали да уча.

и на мен ми е странно
такива хубави години, и такова масово изнасяне 

иначе годините за мен бяха точно - ''... отвратителни,фалшиви години,рекет,пирамиди,зараждането на чалгата.''

Стига пък вие. Сега все едно няма пирамиди, фараони, рекет и чалга....
Лошото е, че сега и надежда няма...или има, но хората не могат да я видят...
Уморени са вече.

Тоооочно това щях да напиша преди малко, но реших да не бълвам негативизъм и в тази тема, тъй като свързвам периода с предимно хубави спомени.
Но истината е точно такава. С тази разлика, че сега чалгата е начин на живот, манталитет, дълбоко вкоренена в мозъците и начина на мислене, пуснала корени навсякъде, във всяко поприще. Диагноза.
С мутрите положението си е същото, но са бизнесмени, а не едновремешните борчета. Затова пък масовата мода на съвременния български "мъж" /не случайно е в кавички/ е борчески тип външност и поведение, "батка" типажът.
Разликата е, че сега е по-лъскаво, има молове, кина, различни вериги и т.н. но стоките в голямата си част пак са некачествени боклуци, правени за скапани страни.

Моите 90 не са като вашите 90...  Родителите ми правеха всичко възможно да не ни липсва нищо. Аз си спомням бананите по Коледа и трепетното очакване на кака Лара по телевизията, агнето, което кръстих Жан и най-хубавият първи учебен ден, с раницата, която вуйчо ми донесе от Дубай и синята рокля подарък от леля.
Знам обаче, че не е било никак лесно, но... то и сега не е.

90-те си ги спомням с... всичко, и хубавото, и лошото - сякаш изведнъж животът се "отпуши" и потече като стихия, след застоялото блато, което представляваше соцът. Може и да е било поради възрастта ми, не знам.
Време на огромен ентусиазъм, търпение, изненада, лишения, разгул, бруталност, липса на всякакъв финес и опит как да се живее и какво да се направи. Но най-вече - невежество. Бяхме общество от пълни невежи, егати Единственото време, в което можеш да търпиш цяла година да ти пускат вода веднъж на три дни - и в което беше нормално да издрънкаш половин заплата за една вечер, не само поради настъпилата в един момент хиперинфлация.

Има една фраза, че Средновековието е детството на човечеството - 90-те май бяха нашата родна младост/детство/незрелост (впрочем години на големи промени за целия околен свят, не само с падането на Желязната завеса и първата война на европейския континент след ВСВ, но и с навлизането на интернет и персоналните технологии). Кой каквото научил и можал през тях - после си сърба последствията.

За щастие, никога няма да се повтарят.
Понякога ги гледам от разстояние: никога с омерзение - както се случва с годините преди 1989-а; но понякога с малко презрение, друг път с лека възхита - и се чудя аз ли съм преживяла всичко това. (После си викам - боже, добре, че сега, на години, не се налага да живея в толкова интересни времена! Макар че то не се знае, знае ли се...)

90-те, от моя гледна точка, са еманацията на "интересни времена" в смисъла на китайското проклятие

------------------------------------------------
П.П. Сега видях, че темата е зададена по доста неграмотен и елементарен начин от новорегистрирана потребителка, и ме хвана яд, че писах. Какво пък, най-много в някой пеевски парцал да ни препишат.

Носталгията по 90-те е като носталгията по комунистическия режим и е най-вече нашата носталгия по едни луди, млади години.
Май при всеки от нас 
Но поне знаем какво е анархия, инфлация и слободия.
За мен лично режимът на тока е един от най-ярките ми спомени.
Но и всичко се променяше, непрекъснато - мисля, че това беше най-хубавото на 90-те.
Първите персонални компютри, първите мобилни телефони, първият бизнес за много от тогавашните възрастни, първата частна собственост, възможността за пътуване и убеждението, че всеки може да стане всякакъв, стига да поиска.