Студ не плаши нашите колички, Февруарчетата имат шапки и терлички - 7 тема

Майката на приятелка, която живее в Овча купел, един ден заедно със сина си, взела и едно съседско дете, да ги разходи до мол/центъра. Трябва да са били на 7-8 год. И момиченцето се возило в колата и мигало на парцали и по едно време попитало кой е този град. Щото техните не излизали от квартала и то до центъра на било ходило.

Средата влияе. И семейството влияе. Ама всичко си е до човек и характер. Което идва от семейното възпитание. Та, аз съм ама мноу хубав пример, за това, как през годините човек може да се влияе и от двете страни на въпроса. Признавам си, и друг път съм го казвала, че бях много трудно дете. И ужасен тийнейджър. Така, сещате се, че при разведени родители, контрола е трудно осъществим само от майката. Не, че не опитваше всячески жената, ама, пустите тийн години са силен противник.
Прекарвала съм я през 9-те кръга на ада. Буквално. Нищо не й спестих, през моите бурни млади години. Е, може би само венерическа болест и бременност.    Колко приказки ми е изприказвала, колко плач и съвети. Ама при тийновете няма 6-5. Ни со кротце, ни со кютек се набива акъл. Разгеле, дойде ми акъла. На 17 претърпях тежка катастрофа. Лежах в болница. Един от хората, с които бях тогава, остана инвалид до живот. Майка ми се срина пред очите ми. Рухна всичко, което си мислеше, че е изградила у мен, като човек. Рухнах и аз. С нейна помощ се изправих отново. Под нейни напътствия започнах да променям светогледа си. Намерих си нова, по-подходяща среда. С хора, които и тя одобрява. С които не ме беше срам/страх да я запозная. Започнах да ходя редовно на даскало. Станах и студентка. Срещнах мъжа, който ме обича и до днес. Дай боже и занапред. Не заради това, каква съм, или съм била, а въпреки това. Малко по малко, всичко вече е зад гърба ми. Но всичко това, осъзнавам сега, вече на тия години. Когато съм вече съпруга и майка. Възрастен с една дума. И всичко това, благодарение на майчицата ми, да ми е жива и здрава. Никога тоя живот няма да ми стигне, за да й се отблагодаря, за това, че ме е направила човек, отново и отново.
Та, не съм съгласна, че влиянието на семейството е до едно време. Напротив, точно ако го нямаше него влияние, много деца ще останат в грешния коловоз. А дали изначало ще влезе там, да, това вече не винаги зависи от семейството. Но не зависи и изцяло от средата. Никой никого за нищо не принуждава, но тая ми ти среда, има свойствата да погълва хора със склонности за живот в илюзия или чист непукизъм. Т.е. искам да кажа, че има по-поддатливи характери (макар и моментно) които попадат под чуждо влияние. Има и такива, с непоколебими принципи на поведение и разбирания. Тях средата не може да погълне.
Уф, абе не знам дали се изразих много правилно, ама предполагам ми хванахте идеята. Човек се променя. Заради, или поради семейството, но се променя, даже и да е кривнал от пътя.